Решение № 447 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Диана Василева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100607015 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. И. А. адв. С. Н. срещу осъдителната част на присъда от 03.07.2023 г. на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав по НОХД № 12 213/2022 г., с която подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 10.08.2018г. до 13.05.2019г. /образуването на досъдебното производство/ в гр.София, бул. „******* противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил марка

„Форд“, модел

„Транзит“ рама

№WFOFXXTTFF8B83647 на стойност 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева, собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД, която вещ И. А. владеел – товарният автомобил му бил предоставен от управителя на дружеството К.Л.П. по силата на неформален договор за изработка на платформа за пътна помощ, като И. А. не изпълнил договореното, укрил товарния автомобил от П., отказал да му го върне и прекъснал връзка с него – престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му 1 наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият А. е признат за невиновен и оправдан на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че:

На неустановена дата в периода от 10.08.2018г. до 13.05.2019г.

/образуването на досъдебното производство/ в гр.София, бул. „******* противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 2300 /две хиляди и триста лева/, собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД, която вещ И. А. владеел – паричната сума му бил предадена от К. П. за целите на неформален договор за изработка на платформа за пътна помощ на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ рама №WFOFXXTTFF8B83647, като И. А. не изпълнил уговореното, отказал да върне на К. П. паричната сума, предоставена за изработката, и прекъснал връзка с него и На неустановена дата от 21.08.2018г. до 13.05.2019г. /образуването на досъдебното производство/ в гр.София, бул. „******* противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 /петстотин лева/, собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД, която вещ И. А. владеел – паричната сума му бил предадена от К. П. за целите на неформален договор за изработка на платформа за пътна помощ на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ рама №WFOFXXTTFF8B83647, като И. А. не изпълнил уговореното, отказал да върне на К. П. паричната сума, предоставена за изработката, и прекъснал връзка с него.

С присъдата подсъдимият е оправдан и за квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е осъден да поеме на осн. чл. 183, ал. 3 от НПК разноски по делото в размер на 129, 00 лева, които да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на СДВР и сумата от 50, 00 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, за който се счита че е неправилен, поради съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се твърдения за 2 нарушения, свързани с формирането на вътрешното убеждение на съда, допуснати при събирането и проверката на доказателствата и изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният жалбоподател счита, че съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като изводът за осъществяването на престъпния състав от обективна и субективна страна почивал на предположения.

Позовава се и на неправилна оценка на събраните доказателства. Твърди се, че въпросният автомобил не се намирал във владение на подсъдимия, тъй като било установено, че автомобилите били изкарани пред гаража извън сервиза, където били паркирани. Посочва, че подсъдимият бил предположил, че собственика си е взел автомобила, тъй като обикновено автомобилите имали по два ключа. Подкрепя твърдението си с показанията на свидетеля Б., според което след напускане от подсъдимия на сервиза възприел хора да идват и да си взимат паркираните пред гаража автомобили. Допуска, че е възможно автомобилът да е бил обект и на посегателство от неизвестни лица.

Жалбоподателят излага и доводи за нарушение на матералния закон, с оглед правилата за разваляне на договорите, предвидени в чл. 87 от ЗЗД. Претендира се, че кредиторът не е упражнил надлежно правото на разваляне на договора, тъй като не е отправено надлежно волеизявление, изразяващо ясно волята му договорът да бъде развален. Позовава се и на поведението на пострадалия, който няколко пъти бил продължавал действието на договора с по десет дни, което показвало желание за запазване на облигационната връзка.

Противоречало на логиката заключението, че пострадалият искал да получи вещта си в периодите, в които е удължавал действието на договора. Счита, че отказът на подсъдимия да върне вещта не бил противозаконен, тъй като се основавал на задължение за изпълнение на договора, който не бил прекратен.

Намира, че подсъдимият не е владеел вещта, тъй като автомобилът бил паркиран пред сервиза на подсъдимия. Това доказвало и липсата на субективното намерение за държане на вещта като своя, съответно осъществяването на субективната страна на престъпния състав. В съдебно заседание защитникът е потвърдил изложението в жалбата и допълнението й, като дава обяснение на сигнализирането на органите на МВР с опит за оказване на влияние във връзка с възникналото недоволство в пострадалото лице от неизпълнението на задълженията по договора за изработка за преустройство на автомобила в срок. Поддържа, че се касае единствено за 3 неизпълнение на облигационни по своя характер задължения. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда в осъдителната й част и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен или при условията на алтернативност да се намали размера на наложеното наказание.

Подсъдимият е поддържал изложеното от защитника си. В последната си дума иска да бъде оправдан, разчитайки на справедливо отношение.

Представителят на обвинението оспорва доводите на защитата, като намира присъдата за правилна и законосъобразна. Отбелязва внимателното и критично отношение на първостепенния съд към доказателствата по делото.

Счита наложеното наказание за справедливо. Предлага съдът да потвърди оспорения съдебен акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от държавното обвинение в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и правни изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от предмета на доказване, а именно налице ли е извършено престъпно деяние, авторството от страна на подсъдимия на престъпното деяние и извършването му виновно.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, 4 които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи, в случая в жалбата, касаещи доказателствата които жалбоподателят счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, съответно следва да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И. И. А. е роден на *******. в гр.София. Българин е, български гражданин е, неосъждан е, неженен е, с начално образование е, безработен е, живее в гр.София, ж.к. *******, ЕГН **********.

Към 2018г. подсъдимият А. бил управител на „А.Т.“ ЕООД. Подсъдимият се занимавал с изработване и монтиране на платформи на автомобили, като тази своя дейност извършвал в бивш гараж „Република“, намиращ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******, където работел заедно със своя брат свидетеля М. А..

Към 2018г. свидетелят К. П. бил управител на търговско дружество „К.Т.

1“ ЕООД със седалище гр.Дупница. В предмета на дейност на дружеството се включвал международен транспорт на автомобили, както и продажба на употребявани автомобили. Във връзка с осъществяваната от търговското дружество дейност на 28.05.2018г. свидетелят К.П. закупил товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на рама WF0FXXTTFF8B83647, нов внос от Италия. Свидетелят П. искал да се монтира платформа на автомобила, така че със същия да се предоставят услуги по пътна помощ. За целта свидетелят П. започнал да търси лице, което да може да изработи и постави необходимата платформа на автомобила. Така свидетелят попаднал на обяви в интернет и социалната мрежа Фейсбук, че подсъдимият И. И. А. се занимава с изработване и монтиране на платформи на автомобили. В обявите бил посочен и телефонен номер за връзка с подсъдимия – *******. На посочения в обявите телефонен номер свидетелят П. се свързал с подсъдимия А.. След няколко телефонни разговора помежду им свидетелят П. посетил гаража, в който работел подсъдимия в гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******. На място 5 свидетелят видял две - три камиончета, по които се работило. Подсъдимият показал на свидетеля П. и едно почти завършено камионче с поставена платформа. Свидетелят П. харесал изработеното и двамата с подсъдимия А. се разбрали след няколко дни свидетелят да му закара товарния си автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, който преди това бил закупил от Италия, за да изработи подсъдимият платформа за пътна помощ.

В изпълнение на уговореното на 10.08.2018г. свидетелят П. закарал на собствен ход товарния автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на р а м а WF0FXXTTFF8B83647 в гаража, в който работел подсъдимия А. в гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******. Заедно със свидетеля П. бил и баща му свидетелят Л..Е, който го следвал с лек автомобил, за да го върне след това в гр.Дупница. Свидетелят П. оставил горепосочения товарен автомобил в бивш гараж „Република“ в ж.к. „Люлин“, където двамата с подсъдимия А. се разбрали в 30 дневен срок подсъдимият да изработи и монтира платформа за пътна помощ. Подсъдимият поискал и свидетелят П. да му заплати при предаване на автомобила капаро в размер на 60% от уговорената цена, а останалите 40%, според постигнатата помежду им уговорка, свидетелят П. трябвало да заплати при получаване на автомобила. Така на 10.08.2018г. свидетелят П. предал на подсъдимия И. А. в бившия гараж „Република“ в ж.к.