Определение № 3403 от 20.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3403

Окръжен съд – Варна

20.10.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502426 по описа за 2020 година и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

І. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от В. Г. С. от гр. Варна, срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:

1) в изключителен дял и собственост на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е поставен гараж, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м.;

2) въззивничката В. Г. С. е осъдена да заплати на Ч. Г. С. сумата от 39 855, 00 лева за уравнение на дяловете, на основание чл. 353 от ГПК, в частта за разликата над 36 637, 50 лева до присъдената с решението сума от 39 855, 00 лева;

3) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 18 163, 50 лева до пълния претендиран размер от 29 747, 50 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 29 747, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършените от Вяра Скулева в съсобствения имот – жилище на първия етаж, съставляващо обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;

4) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 6 140, 50 лева до претендираните 16 225 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна за заплащане на сумата от 16 225 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършените от Вяра Скулева в съсобствения имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;

5) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността 1 на извършени в съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, изразяващи се в пристрояване на нов гараж към съществуващия; изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка, шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило; монтиране на нова желязна гаражна врата от две части; грундиране и боядисване на същата; изграждане на отводнителна система за отводняване на двора през гаража, дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа и лепило;

6) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 6825 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени подобрения (СМР) на покрива на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изразяващи се в демонтаж на стара и монтаж на нова поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи греди, улуци,, полагане на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин с пет отвора;

7) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 2712, 50 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени подобрения (СМР) на фасадата на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изразяващи се в частично събаряне до тухла на старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с цимент и лепило;

8) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна сумата от 1841, 50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1 / 2 ид. част от недвижим имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;

9) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1 / 2 ид. част от недвижимия имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.

„Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв.м., за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително;

ІІ. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:

1) е вписано, че върху поставените в дял на съделителя Ч. Г. С. от гр. Варна имоти, а именно: ГАРАЖ, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ обект с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.

„Дебър“ № 25, ет. 0, има учредено пожизнено право на ползване върху 1 / 2 ид. част от описаните имоти в полза на Елисавета Костова Скулева ЕГН *** от гр. Варна;

2) е определена сумата за уравнение на дяловете, която съделителката В. Г. С. от гр.

Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК;

2

3) съделителят Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 18 163, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;

4) съделителят Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 6 140, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, подобрения във връзка с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект, подробно описани в решението;

5) е отхвърлено искането на съделителя Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна по чл.

344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. от гр. Варна да му заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор

*** по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет.1, с площ от 34 кв.м.

В жалбата на В. Г. С. от гр. Варна са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение в атакуваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно.

При определяне на стойността на делбените имоти неправилно е прието, че правото на ползване върху имотите на трето за съсобствеността лице – Елисвета Скулева – е в обем върху 1 / 2 ид. част от имотите, а оттам неправилно е определена и сумата за уравнение на дяловете, която съделителката Вяра Скулева и осъдена да заплати на другия съделител – Чавдар Скулев. Твърди се в жалбата, че не е отчетено правото на ползване, което праводателите на страните (техни родители) Елисавета и Георги Скулеви са запазили са себе си с договора за дарение по нот. акт № 18, том X, дело № 3206 от 11.08.1988г. на ВнН, което е в обем от 1 / 3 ид. част. При това положение съдът неправилно е изчислил пазарната стойност на всеки един от трите имота, като е приспаднал само част от тежестта върху тях – право на ползване върху 1 / 2 ид. ч., вместо

5 / 6 ид. части, в резултат на което неправилно е определил и сумата за уравнение на дяловете, като вместо 36 637,50 лева погрешно е определил сума в размер на 39 855 лева.

Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, съобразно изложеното по – горе в жалбата.

Решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до първоначално претендираните исковете на Вяра Скулева за извършени подобрения в съсобствените имоти – в първи жилищен етаж и в сутеренен етаж, описани по горе, също е неправилно. Жалбоподателката навежда, че полезните разноски (подобренията) не са необходими за запазването или поддържането на общата вещ, а са разноски, които са сторени с оглед повишаването на цената й или подобряване на качеството й, което обективно е довело до такова повишаване на цената. Ако ищецът е мислел, че извършва подобрения, влагайки средства в материали и труд, но като краен резултат стойността на вещта не се е повишила, нито качеството й се е подобрило, то разноските не са били „полезни" и подобрения изобщо няма. Когато такова съгласие (изрично или мълчаливо) е 3 било налице, то на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от останалите съсобственици ще отговаря за сторените разноски съобразно дела си. Поради това счита, че редуцирането на направените от нея разходи за извършени СМР в горните два имота – жилище на първия етаж и сутеренен етаж – е неправилно.

Отправено е искане за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до първоначално претендираните исковете на Вяра Скулева за извършени от нея подобрения в съсобствените имоти – в първи жилищен етаж и в сутеренен етаж – и за постановяване на друго, с което исковете и́ да бъдат уважени в цялост.

Решението в частите, с които са отхвърлени исковете на Вяра Скулева за заплащане на суми за извършени от нея ремонтни дейности за ремонта на фасадата и на покрива на сградата, в която се намират два от делбените имоти – първи жилищен етаж и сутеренен етаж, също е неправилно. Твърди се, че изводите на съда относно тези искове са вътрешно противоречиви. От една страна е прието, че твърдяните СМР са извършени, окачествени са от съда като „необходими разноски“, а от друга – че не било конкретизирано кое обстоятелство е наложило извършването им и в кой момент, въпреки възприетия от съда извод, че ремонтните дейности на покрива и фасадата на сградата, са извършени в периода 2009-2010 год.

Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на друго, с което заявените искове да бъдат уважени изцяло.

Решението в частта му, с която е отхвърлен иска на Вяра Скулева за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, също е неправилно. Неправилно е прието, че по делото не е установено извършването на твърдяните СМР. Счита, че анализът на доказателствата по делото – СТЕ и показанията на свидетеля Дракулов – обосновават извода, че твърдяните СМР в съсобствения гараж действително са извършени от съделителката, поради което и неправилно е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на стойността им от другия съделител, съразмерно на квотата му в съсобствеността.

Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът и́ да бъде уважен.

Решението в частите, с които са уважени предявените от Чавдар Скулев против нея искове по чл. 31, ал. 2 ЗС също е неправилно. В случая не е отчетено, че трето за съсобствеността лице (майката на страните и тяхна праводателка Елисавета Скулева) има вещно право на ползване върху процесните два имота, при което и изводът на първоинстанционния съд за основателност на исковете е неправилен. Твърди се още, че анализът на доказателствата не обосновава извод, че Чавдар Скулев е бил лишен от възможността да ползва имотите съобразно правата си, при което и предявените от него искове са неоснователни.