Решение № 3316 от 02.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3316 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110150253 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 191915/15.09.2022 г. на ЗД “.” АД, EИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от . и ., срещу ЗК “.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от София Атанасова и Мария Масларова, с която е предявен осъдителен иск по чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 951.50 лв., представляваща изплатеното от ЗД “.” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил за щети по л.а. „Нисан Кашкай“, рег.№ СМ 7133 ВА, причинени при ПТП на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ на паркинга на магазин Кауфланд, е настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил „Нисан Кашкай“, с per. № СМ7133ВА, управляван от собственика В. М., и лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.

№ Р. управляван от собственика С. Ш.. Ищецът сочи, че при тръгване на заден ход автомобилът с 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Veneta Stoyanova Georgieva на 15.11.2022 г. в 16:00:15 ч. Актът е постановен на 15.11.2022 рег №. РВ2509НМ удря автомобила с per. № СМ7133ВА, като отговорността за настъпване на произшествието според Двустранен констативен протокол от 06.01.2021 г. била на водача на автомобила с рег №.

РВ2509НМ С. Ш.. Посочено е, че валидната към момента на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е сключена с ответното дружество. След постъпило искане от застрахованото лице по договор за застраховка „Автокаско“, при ищеца била заведена щета под № 2203000463. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер 951.50 лева. Посочено е, че собственика на МПС с per. № РВ2509НМ е сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” със ЗК „.” АД с № BG/22/121002162950, поради което за него е възникнало задължението да възстанови 1 причинените вреди на застрахователя, изплатил застрахователното обезщетение. Тъй като към момента на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задължението си, с предявения иск ищецът претендира сумата в размер на 951.50 лева лв., както и за присъждане на съдебните разноски по настоящото дело.

Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че представеният двустранен констативен протокол не посочва точното място на събитието. Счита, че отсъства вина за причиненото произшествие у водача на автомобила с per. № Р. тъй като от двустранния констативен протокол е видно, че той е бил дясностоящ – т.е. с предимство. Твърди се, че видно от щетите участник А е бил в движение, а участник Б е спрял, поради което щетите по Участник А са централно в задна броня и заден капак, докато за Участник Б ударът е страничен в заден ляв калник. Взимайки предвид приложената към исковата молба декларация на водача на автомобил с per. № СМ7133ВА, счита, че той е извършил нарушение на правилата за движение, като е потеглил на заден ход, без да се увери, че пространството зад него е свободно, докато водачът на автомобил с рег. № РВ2509НМ е потеглил докато пространството за него е било свободно. Доколкото обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди не са били изяснени, счита, че не е налице основание за изплащането на обезщетение. Твърди се, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящата искова претенция. Искът се оспорва и по размер, доколкото не са представени данни, че ищецът е изплатил претендираната сума за напукана броня и капак, както и се излага твърдението, че обезщетението не е изчислено по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ.

Евентуално, в случай, че искът бъде доказан по основание и размер, се сочи, че за процесното ПТП вина имат и двамата водачи по равно. Моли съда да отхвърли исковата претенция за заплащане на главницата като недоказана по основание и размер, както и за лихвата изцяло като акцесорно вземане на основния иск.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че автомобил „Нисан Кашкай“, с per. № СМ7133ВА, е застрахован при ищеца със застраховка „Автокаско“, както и че автомобил с per. № РВ2509НМ е сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” със ЗК „.” АД с № BG/22/121002162950, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които, в съвкупност, се установява, че на 06.01.2022 г. около 15.30 ч. на паркинг на автомивка „ЕС ДИ АЙ“, находяща се в ж.к.Тракия в гр. Пловдив, водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № Р. предприемайки маневра за движение на заден ход е реализирал ПТП с движещ се зад него и също на заден ход лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.№ СМ7133ВА. Произшествието се е случило при нормална видимост, без мъгла и при дневна светлина при слънчево време и суха пътна настилка, при ниска скорост на движение на двата автомобила. Свидетелят М., водач на увредения автомобил, обяснява, че ударът между двата автомобила го е изненадал, не е видял в огледалата за обратно виждане другия автомобил.

От представените писмени доказателства, приложени на л. 11-20 по делото, се установява, че ремонтът на увредения автомобил е бил извършен в доверен сервиз Автокомплекс“ Прециз“ 2

ООД, гр. Пловдив, а след отремонтирането на автомобила, същият е предаден на собственика му с приемо-предавателен протокол без възражения. Извършените ремонтни дейности са описани подробно в Оферта от 20.03.2022 г. и стойността на ремонта е възлизала на 882.62 лв. Сумата е преведена на сервиза с преводно нареждане от 05.05.2022 г. По процесната щета е заплатена от и дръжка на врата на багажника на увредения автомобил на стойност 68.88 лв. (л.14 от делото).

Съгласно изслушаната съдебна автотехническа експертиза, приета по делото като неоспорена от страните и обективно, пълно и обосновано изготвена установява, че уврежданията по лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № СМ7133ВА, отразени в описа на застрахователя-ищец, са в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като средната пазарна цена за отстраняване на щетите възлиза на 1315.33 лв. Вещото лице е категорично, че към момента на потегляне на водача на л.а.“Тойота Авенсис“ с рег. № Р. пространството зад автомобила е било свободно. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице, съобразявайки показанията на свидетелите, събрани по делегация, допълва заключението си, че лек автомобил “Тойота Авенсис“ с рег. № РВ2509НМ , движейки се на заден ход със скорост от около 7-10 км/час, в случай, че е възприел другия лек автомобил на разстояние повече от 6-7 метра, би могъл да предотврати удара като изчака преминаването на другото превозно средство. Респективно, водачът на увредения автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако в момента на възприемане на светлините на другия автомобил, е задействал спирачната уредба.

Вещото лице обяснява, че камерата на лек автомобил „Нисан“ отчита предмети назад, но не и встрани от автомобила. Предвид това, че няма данни кой от водачите, участвали в ПТП-то е потеглил първи, не може да се установи какво разстояние е изминато от момента на потегляне до мястото на удара.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина; 3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение по този договор;

4) валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото се оспорва дължимостта на вземането, поради това, че водачът, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомибилистите не е имал виновно поведение при настъпването на ПТП-то, тъй като зад неговия автомобил пространството е било свободно. Безспорно е по делото, че и двамата участници са се намирали на паркинг на автомивка, находяща се в гр. Пловдив, като водачът, застрахован при ответника е бил в клетка за почистване на автомобила си, а другият водач е търсел такава клетка и след като е установил, че всички са били заети, е предприел ход назад, за да се отстрани от заетите клетки и да изчака освобождаване на някоя от тях. Безспорно е също така, че ударът между двата автомобила е настъпил, докато водачът на л.а. “Тойота Авенсис“ с рег. № РВ2509НМ е предприел движение назад с цел да излезе от клетката, в която се е намирал, за почистване на автомобила, а другият водач – на увредения автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № СМ7133ВА , се е движил също на заден ход с цел 3 отдалечаване от клетките. От изслушаната експертиза се установява, че пространството зад л.а.

„Тойота Авенсис“ е било празно към момента на предприемане на движението, като в тази част експертизата е оспорена от ищцовата страна в съдебно заседание. Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нанесените на увредения автомобил, застрахован при ищеца, както и размера на ремонта по средни пазарни цени, са установени с неоспорената и приета по делото съдебна-автотехническа експертиза, подбробно обсъдена в мотивите по-горе в решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, алинеи 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, п реди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и през цялото време на движението си назад той е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съдът счита, че в конкретния случай и двамата водачи са нарушили разпоредбите на Закона за движение по пътищата, тъй като макар и за л.а. “Тойота Авенсис“ с рег.

№ РВ2509НМ да се установява от вещото лице по САТЕ, че разстоянието зад автомобила е било свободно при предприемане на движението, водачът не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад автомобила, докато е шофирал назад. И двамата водачи не са се уверили, че пътят е свободен и че няма други превозни средства, които да се движат, не са осигурили и лице, което да сигнализира за опасности, каквито са изисквания на ал. 2 от цитирания законов текст. При наличие на включен звуков сигнал от страна на двамата водачи, каквито показания са дадени, липсата на възприемане от другия водач на този звуков сигнал води до извода, че звуковият сигнал е бил труден за възприемане или поради неговата слаба интензивност, или поради затова, че по някакъв начин е бил скрит, попадал е извън зоната на възприятие от страна на другия участник в ПТП-то.