Решение № 51 от 29.04.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

СОФИЯ ИКОНОМОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20201110144531 по описа за 2020 година

Предявени са искове от “Топлофикация – София” ЕАД, xxx, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от xxxx, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответниците Л. М. К., ЕГН **********, К. М. К., ЕГН **********, и Н. К. К., ЕГН **********, всички с адрес гр.София, ж.к.xxxxx, че дължат на ищеца сумите, както следва: Л. М. К. и К. М. К., по 70.91 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на по 11.48 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., сумата от по 4.49 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане в размер на по 0.93 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г., по отношение на ответника Н. К. К. - 283.66 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45.95 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., сумата от 17.99 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане в размер на 3.74 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г.

1

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „МХ Елвеко” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговор, ответниците по делото, са депозирала такък, който съдържа доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответниците оспорват всеки собственик на имот в сграда етажна собственост да е клиент, съответно потребител на топлинна енергия. Сочи се, че доставка на енергия за отопление и за БГВ е преустановено в имота през 2001 г. Заявление в тази насока е представено в деловодството на ищеца през 2014 г. В този смисъл се поддържа становище, че клиент за доставка на топлинна енергия е етажната собственост. Според ответниците тяхната отговорност би могла да бъде ангажирана единствено досежно дела им в общите части на сградата от 4.764%.

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. От ответниците едниствено Л.К. се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28969/2020 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за главница от 425.50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за за топлофициран имот находящ се в гр.София, ж.к.xxxxx, xxxx, за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна 2 лихва от 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 68.93 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., сумата от 26.99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.62 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г.

С възражения от 07.08.2020 г. длъжниците са оспорил присъдените вземания поради липсата на облигационно правоотношение, поради липсата на доставена в имота топлинна енергия и поради погасяването им по давност.

Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 05.11.1985 г., процесният имот е закупен от Марин К. Станев и ответницата Н. К. К., които през 1993 г. са учредили ипотека върху него като обезпечение на тяхнозадължение към „Банка за земеделски кредит“ АД, за което е съставен от І нотариус при СНС към Втори районен съд нотариален акт xxx, нот.дело xxx/1993 г. Първоначално, въз основа на молбадекларация от 29.11.1999 г., партида за доставка на топлинна енергия в имота е открита на името на Марин Коменов Станев. Последният обаче е починал на 17.04.2009 г., оставяйки за свои наследници съпругата си Н.К. и синовете си К.К. и Л.К..

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиенти в гр.София се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 03.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „МХ Елвеко” ООД. Договор с последната е сключен на 19.09.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № 104/08.11.2007 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, данните от който са отразени в издадените изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „МХ Елвеко” ООД. Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, доколкото 3 липсват отоплителните тела в стаите са демонтирани. Според вещото лице цялата сградаетажна собственост, в която се намира и процесния имот, не е свързана със сградната инсталация за битово гореща вода.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 425.50 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 26.99 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено даказателство договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 05.11.1985 г., ответницата Н.К. и съпругът й Марин Станев са придобили собствеността върху процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия, на 05.11.1985 г. чрез покупко-продажба. Действително, на 29.11.1999 г. Марин Станев е подал до ищеца молбадекларация за откриване на партида на негово име за доствка на топлинна енергия за проццесния имот, но доколкото това лице е починало на 17.04.2009 г., то възникналото облигацинно правоотношение между него и ищеца е прекратено от този момент. С оглед на това в настоящата хипотеза не може да се приложи частния случай за възникване качеството „потребител“ на топлинна енергия, коментиран в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно наличието на сключен договор за продажба, който е с приоритетно значение пред 4 възникването на това правоотношение по силата на закона. Ето защо, в случая следва да се приложи общото правило на чл.153 от ЗЕ, според която разпоредба страни по правоотношението са топлопреносното предприятие и собственика на имота, за който се доставя топлинна енергия. В този смисъл съдът приема, че ответниците са пасвино легитимирани да отговарят по предявените искове в съотвествие с квотата им в собствеността на процесния имот, а именно: 2/3 за Н.К. и по 1/6 за К.К. и Л.К..

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В случая по делото не са представени общи условия, от които да е видно съдържанието на облигационното правоотношение между страните.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 425.50 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. Ответниците, като собственици на имот в сграда – етажна собственост, макар и да не са монтирали отоплителни тела в имота си, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия единствено за сградна инсталация. В този смисъл са и изявленията на самите ответници в отговора на исковата молба, че етажната собственост не е поискала прекъсване на топлоподаването и такова има към други самостоятелни обекти.