Решение № 407 от 30.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Русе, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200997 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЖОРЕЛА-ООД“ ООД, ЕИК 117651194, представлявано от Светлана Георгиева Павлова, против наказателно постановление № 892087F875764/28.05.2026 г., издадено от Д.Г.Р. - К. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 512 евро.

Наказаното дружество, редовно призовано, се представлява от управителя С.П. и от адв. О. Б., който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.

Излага съображения, че в АУАН и в наказателното постановление са описани две отделни нарушения, а е наложена една санкция, без да е посочено за кое от тях се отнася. Оспорва и съставомерността на деянията, като за фискалния бон с наименование „Строителни услуги“ се позовава на издадената фактура за ползване на санитарен възел и на чл. 26, ал. 7 от Наредба № Н-18. За бона с наименование „Консумация“ поддържа, че отразява консумация на персонала. При условията на евентуалност иска прилагане на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител – гл. юрисконсулт Р.М., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Поддържа, че нарушението е установено, че санкцията е към минималния размер и че при проверката са констатирани и други нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 14.02.2026 г. служители на НАП извършили проверка в ресторант „Жорела“, находящ се в гр. Русе, ул. „Чипровци“ № 31, стопанисван от наказаното дружество.

Проверката била документирана с протокол № 0137399/14.02.2026 г. Във връзка с нея от дружеството били изискани документи и обяснения относно регистрираните чрез фискалното устройство продажби.

На 11.03.2026 г. в ТД на НАП – Варна, офис Русе, била извършена проверка на представените документи, за която бил съставен протокол № 2013669/11.03.2026 г. При прегледа на КЛЕН за 05.02.2026 г. от фискално устройство „Tremol M20“, с индивидуален номер ZK139742 и номер на фискалната памет 50250761, били установени два фискални касови бона, за които проверяващите приели, че не отговарят на изискванията на чл. 26, ал.

1, т. 7 от Наредба № Н-18.

Във фискален касов бон № 011297/05.02.2026 г., на обща стойност 10,22 евро, била регистрирана продажба с наименование „Строителни услуги“. Във фискален касов бон № 011301/05.02.2026 г., на обща стойност 26,97 евро, била регистрирана продажба с наименование „Консумация“. За всеки от двата бона проверяващите посочили, че не се съдържат необходимите реквизити, позволяващи идентифициране на вида на стоката или услугата.

На 12.03.2026 г. св. Р. Х. Р., на длъжност инспектор по приходите, съставил срещу дружеството АУАН № F875764. В акта двата фискални бона били описани в отделни точки, като за всеки от тях било посочено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18. След описанието бил направен общ извод за нарушение на тази разпоредба. Изрично било отразено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.

Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството на 12.03.2026 г. Срещу него постъпило възражение с вх. № 55-18-1786/18.03.2026 г. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което отново били възпроизведени двете констатации, но била наложена една имуществена санкция от 512 евро. Не било посочено, че санкцията се отнася само до конкретен или един от двата фискални бона, нито били определени отделни санкции за описаните деяния.

В мотивите на наказателното постановление административнонаказващият орган приел, че липсват основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Като отегчаващо обстоятелство посочил издадено на дружеството предупреждение № 778550-F768331/11.07.2024 г., за което отбелязал, че е влязло в сила на 26.09.2024 г.

Разпитан в съдебното заседание, св. Р. потвърждава извършените проверки и установените два фискални бона. Обяснява, че бонът с наименование „Строителни услуги“ е свързан с фактура за ползване на санитарен възел от друго дружество. За бона с наименование „Консумация“ посочва, че според дадените обяснения се отнася до консумация на персонала. Свидетелят разграничава двете констатации и заявява, че от тях няма нанесена щета на фиска.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на св. Р. се кредитират относно извършените лично от него действия и установеното съдържание на документите, тъй като в тази част съответстват на писмените доказателства. Служебното качество на свидетеля не е само по себе си основание показанията му да бъдат отхвърлени. Съдът обаче не възприема изразените от него правни оценки като доказателство за съставомерността на деянията.

Възпроизведените обяснения на други лица и изявленията, основани на несигурен спомен, се разграничават от непосредствено възприетите факти.

Решаващо значение за настоящия спор има съдържанието на АУАН и на наказателното постановление. От тях непосредствено се установява, че са описани две отделни операции, документирани с различни фискални бонове, а е наложена една имуществена санкция.

При така очертаното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 16.06.2026 г., а жалбата е заведена при административния орган на 23.06.2026 г. Предвид мястото на описаните деяния компетентен да я разгледа е Районен съд – Русе.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По преписката е приложена Заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026г. на изпълнителния директор на НАП, с която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 185 ЗДДС. АУАН е съставен от инспектор по приходите. С оглед датите на деянията, установяването им, съставянето на акта и издаването на постановлението не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в налагането на една обща санкция при описание на две самостоятелни деяния, без да е определена санкционната последица за всяко от тях.

Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. От тази разпоредба, във връзка с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5–7 ЗАНН, следва задължението на наказващия орган да индивидуализира всяко нарушение и да определи съответстващата му санкция. Това изискване е приложимо и при ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическо лице чрез имуществена санкция.

В случая не се касае за една продажба, отразена в няколко документа. Описани са два различни касови бона, с различни номера, различни стойности и различни наименования на отчетените операции. За всеки от тях е направена самостоятелна констатация за неспазване на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18. Задължението относно съдържанието на фискалния бон се отнася до всеки издаден документ. Издаването на боновете на една дата, от едно устройство и в един обект, както и установяването им при една проверка, не превръщат отделните деяния в едно нарушение.

Въпреки това АНО е наложил една имуществена санкция от 512 евро. От наказателното постановление не може да се установи дали тя е наложена общо за двете деяния, или само за едното от тях. В първия случай е нарушен принципът на самостоятелното санкциониране, а във втория липсва необходимата определеност на санкционираното деяние.

Процесуалното нарушение е съществено, защото наказаното лице следва да може да установи от самото постановление за кое поведение е ангажирана отговорността му. Това определя както предмета на защитата, така и пределите на съдебния контрол.

Обстоятелството, че защитата е изложила доводи и за двата бона, не отстранява задължението на АНО да постанови ясно и индивидуализирано произнасяне.

Съдът не може да санира порока, като избере към кой от двата бона да отнесе санкцията. Така той би заместил неизразената воля на административнонаказващия орган.

Не е допустимо и разделянето на общата сума на две санкции, тъй като за всяко от деянията липсва индивидуализация, която съдът да провери. Определянето за първи път на отделни санкции би представлявало самостоятелно санкционно произнасяне, а не проверка на издадения акт.

Позоваването на чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС не преодолява този порок. То обяснява възприетия от АНО санкционен режим при липса на неотразени приходи, но не определя към кое от описаните деяния се отнася наложената санкция.

При това положение не е необходимо да се разрешава окончателно спорът за съставомерността на всяко от двете деяния. Доводите за връзката между първия касов бон и фактурата, както и за характера на консумацията по втория бон, се отнасят до 3 самостоятелната преценка за всяка операция. Те не могат да поправят липсващото разграничаване на санкционната отговорност. Дори да бъде установено нарушение по отношение на единия документ, това не позволява съдът да придаде нов, по-тесен предмет на общото санкционно произнасяне.

Липсата на неотразени приходи и стойността на операциите не означават сами по себе си, че нарушение не е извършено. Тези обстоятелства могат да имат значение за приложимия санкционен режим и за преценката по чл. 28 ЗАНН. Отмяната в настоящия случай следва поради самостоятелния съществен порок на наказателното постановление, поради което не се постановява предупреждение за маловажен случай. Посочените предходно предупреждение и други нарушения също не отстраняват този порок, независимо от доказаността и значението им за индивидуализацията на отговорността.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 300 евро и е отразено заплащането му в брой. Документът удостоверява извършения разход. С оглед изрично заявеното искане и изхода на делото сумата следва да се присъди на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК.

Възражението за прекомерност е неоснователно. Възнаграждението съответства на извършената работа по запознаване с преписката, изготвяне на жалба и представителство в откритото заседание, включително участие при разпита на свидетеля и излагане на защита по фактическите и правните въпроси. Размерът от 300 евро не е прекомерен с оглед действителната сложност на делото и обема на осъществената защита. Разноските следва да бъдат заплатени от Националната агенция за приходите, в чиято структура е органът, издал отменения акт. Предвид изхода на спора искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 892087-F875764/28.05.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ЖОРЕЛА-ООД“ ООД, ЕИК 117651194, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 512 (петстотин и дванадесет) евро.