Определение № 220 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. София, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на едИ.десети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Алексей Б. Трифонов

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600268 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд са депозирани въззивна частна жалба и нейно допълнение от защитника на подсъдимия П. И. Д. срещу определение от 26.01.2026г. по НОХД № 3931/2025г. по описа на Софийски градски съд Наказателно отделение, 32 състав, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на претендирани от защитата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правата на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че съдържанието на внесения за разглеждане в Градски съд обвинителен акт е неясно и противоречиво, тъй като в него са изложени факти, установени в друго наказателно прозиводство, в което Д. не е участвал, не се е защитавал и не е бил признат за виновен. Излагат се твърдения и за преклудиране на възможността за търсене на наказателна отговорност на подсъдимия за деяние, предмет на разглеждане по друго наказателно производство, което е прекратено спрямо него като въпросът за отговорността му не подлежи на преразглеждане в настоящото производство.

В допълнението към въззивната частна жалба се доразвиват изложените доводи, като се декларира, че фактите по друго наказателно производство, прекратено спрямо подсъдимия, не могат да бъдат предмет на разглеждане в актуалното, тъй като е налице забраната на чл. 24, ал.1, т.6 НПК. Извън това се 1 отправя упрек към обвинителния акт като съдържащ факти, които контролираният съд не може да разглежда. Допуснато съществено процесуално нарушение в изготвения и внесен за разглеждане обвинителен акт защитата съзира в нарушаване принципа за невиновност чрез обосноваване на обстоятелства, съдържими в преразказани в акта мотиви на влязла в сила присъда спрямо друго лице и неналичие на други обективирани фактически положения. Претендира се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати от него в обвинителния акт съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на П. Д..

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустима. Разгледана по същество, този съдебен състав преценява, че е неоснователна.

Първостепенният съд е бил сезиран с обвинителен акт срещу П. И. Д. с предявено му обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК. По този обвинителен акт е било образувано НОХД № 1828/2024г. по описа на Софийски градски съд Наказателно отделение, 24 състав, по което на 15.07.2024г. е произнесена присъда, с която подсъдимият П. Д. бил признат за невинен и оправдан по възведеното му от прокурора обвинение. Този съдебен акт е отменен с решение № 221/10.06.2025г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 4 състав, в което е констатирана липса на мотиви на протестирания пред съда акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от Софийски градски съд. В решението е изразена и позицията на контролиращия съд, че „избраният от прокурора начин да структурира обвинителните факти, като раздели тези, които счита за доказани с влязлата в сила присъда и то описвайки ги като цитира фактическите изводи от мотивите към осъдителната присъда за И. М. Т. - Я. като помагач на извършителя на предикатната измама, предполага неяснота, дали и на тези факти се основава обвинението…“. Коментираният обвинителен акт е стартирал и разглежданото понастоящем наказателно - съдебно производство - НОХД № 3931/2025г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 32 състав. Всъщност, изложените във въззивната частна жалба и допълнение към 2 нея аргументи са били поставяни нееднократно на вниманието на различни съдебни състави /вкл. и в разпоредително съдебно заедание по НОХД № 1828/2024г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 24 състав/ и са получили отрицателни отговори. Този съдебен състав също застъпва позицията, че изложените в сезиращите го документи процесуални пропуски във внесения за разглеждане обвинителен акт, не са съществени и не рефлектират върху възможността Д. да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава. Въпреки че във въззивната жалба и допълнението й се декларира претенция за налични по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, изложените аргументи касаят претенция за прекратяване на наказателното производство поради обективна несъставомерност на описаното в обвинителния акт деяние, калифицирано като престъпление по чл. 253, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и тъй като отказът на съда да прекрати наказателното производство при извършвана преценка по чл. 248, ал.1, т.2 НПК не подлежи на въззивен контрол, те са завоалирани като претенции за нарушено право на защита поради „неяснота и противоречие“ в сезиращия първия съд обвинителен акт. Независимо от това, съдът ще разгледа изложените аргументи, давайки негативен отговор на отправените в жалбата и допълнението й претенции.

Действително, странен е маниерът на изготвилия обвинителния акт прокурор да инкорпорира в съдържанието му фактическа обстановка, установена по влязла в сила срещу И. М. Т. - Я. присъда по НОХД № 14787/2014г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав, потвърдена с решение № 844/13.07.2017г. на Софийски градски съд Наказателно отделение, 10 въззивен състав, с която тя е призната за виновна в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 211 вр. чл.

209, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 вр. ал.1 НК, действаща като помагач на П. Д.

/извършител/ при осъществяване на измама. Този подход, обаче, не лишава обвинителния акт от факти, обосноваващи понастоящем разглежданото обвинение като напълно е ясна позицията на прокурора каква обвинителна теза поддържа, която, разбира се, следва да защити в хода на бъдещото съдебно производство. Некоректно е изразеното в допълнението към въззивната жалба мнение, че цитираната фактология от друго наказателно производство /по което Д. не е бил страна/, е единствено съдържимата в акта и 3 твърдяна от прокурора, тъй като е налице описание и на други релевантни факти, извън цитираните от делото пред Софийски районен съд и те са налични в началната част на сезиращия съда документ. Така на л.1 - л.5 от обвинителния акт прокурорът детайлно описва не само времето и мястото на извършване на деянията от продължаваната престъпна дейност по чл. 253 НК, но и обстоятелствата, обосноваващи тезата му, че подсъдимият Д. е знаел, че паричните средства, с които са извършвани фИ.нсови операции от негова страна са придобити чрез тежко умишлено престъпление - такова по чл. 211 вр. чл. 209, ал.1 НК. Прокурорът в съответствие със своите възможности и разбирания за структуриране на обвинителен акт е описал релевантните, подлежащи на доказване факти в цитираните пет начални страници на акта и те по своето съдържание са напълно ясни като дават възможност на подсъдимия и неговия защитник да разберат в какво Д. е обвинен. Въпрос на доказване е, както бе отбелязано, в хода на процеса на афишираната от прокурора теза, а дали то е успешно съдът ще се произнесе с акта си по същество на спора.

Тук е мястото да бъде отбелязано, че напълно споделяеми са аргументите на контролирания съдебен състав, че се касае за напълно различни фактически състави на обвиненията, поддържани по това наказателно производство и тези, касаещи предикатното престъпление. Нещо повече, за съставомерност или не на престъпление „пране на пари“ не е необходимо нито категорична доказаност на предикатното престъпление, нито водено наказателно производство, нито влязъл в сила осъдителен съдебен акт за него /ако то се разглежда в рамките на друго наказателно производство/. При описание на фактологията, касаеща твърдяната предикатна престъпна или общественоопасна деятелност при поддържане на обвинение единствено по чл. 253 НК стандартът е занижен в сравнение с този, изискуем при описание на фактите при поддържано обвинение и за предикатното престъпление.

Въпреки това прокурорът детайлно и категорично е изразил позицията си каква е съпричастността на подсъдимия при осъществяване на предикатната престъпна деятелност, за да обоснове твърдяно наличие и на субективна страна на престъплението по чл. 253 НК. В този смисъл доводите на защитата за нарушена презумпция за невиновност не могат да бъдат споделени, тъй като по същността си един обвинителен акт съдържа твърдения на прокурора, които предстоят да бъдат доказани от него.

4

Останалите аргументи за безвъзвратното преклудиране на възможността за ангажиране на наказателната отговорност на П. Д. за предикатната деятелност са преждевременно изложени, тъй като по тях съдът следва да се произнесе не при преценка за наличието или липса на процесуални нарушения, а при преценката си по чл. 301, ал.1 НПК.

Правилна е позицията на първостепенния съдебен състав, че цитираната фактология от влязла в сила присъда, касаеща И. Т. - Я., не е обвързваща за съдебния състав, разглеждащ дело по обвинение за престъпление по чл. 253 НК, тъй като изследването на заявеното от прокурора предикатно престъпление се осъществява чрез всички процесуално установени доказателствени способи в рамките на конкретно разглежданото актуално наказателно производство.

Поради всичко изложено обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен и делото - върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените мотиви Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 26.01.2026г. по НОХД № 3931/2025г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 32 състав.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5