Решение № 88 от 30.04.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Габрово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500091 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от М. А. А., с адрес гр. София, ул. „*****“ №283 ет. 3 ап. 21, чрез пълномощник адв. К. Б. от АК – Габрово.

Обжалва се Решение № 96 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д. №230/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. А. А. против С. М. А., с адрес гр. Трявна, ул. „*****“ №15Б, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено право на собственост и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 15.10.2024 г.; с адрес: гр. Трявна; площ: 386 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници: ***, ***, ***, ***. Със същото решение ищцата М. А. А. е осъдена да заплати на ответницата С. М. А. разноски в размер от 1870,00 лв., на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Като противоречащ на доказателствата по делото се оспорва изводът на първоинстанционния съд за изтекла придобивна давност в полза на ответницата С. А..

Сочи се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Г.а и Н.. Изтъкват се противоречия в показанията на свидетелите, върху чиито показания е изграден извода на районния съд. Посочва се, че св. Й. не би могъл да има наблюдения върху спорния имот в посочения от съда десетгодишен срок с начало 2015 г., тъй като строежът на къщата му в съседния имот е започнал през 2016 г. Освен това съмнения в достоверността на показанията му възниквали вследствие изтъкнатите в жалбата несъответствия в неговите показания и показанията на останалите свидетели. Такива 1 несъответствия се твърдят и по отношение на показанията на свидетелите Б. и Н..

Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Б. с по-голяма тежест от от кореспондиращите си показания на свидетелите Г.а, Д. и Д., които еднозначно заявяват, че не са виждали ответницата С. А. в имота. Поддържа се, че твърденията на св. Д., че е поддържал имота вместо предишния му собственик се потвърждават от показанията на св. М. Г.а, които въобще не са разглеждани при постановяване на съдебния акт. Твърди се, че функционалната връзка между процесния имот с идентификатор *** и имот ***, собственост на С. А., е съществувала много преди ответницата С. А. да стане собственик на втория имот. Дори да се приеме, че тя е А. е упражнявала владение върху процесния имот през последните 2-3 години, по делото не било установено тя да е правила това от 2014 г. и то постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като в тази насока са показанията на свидетелите Н. и Д.. Изтъква се, че С. А. е имала нотариален акт за процесния имот, който е бил обезсилен след проведено съдебно производство, а спрямо предходната собственичка на имота Д. И. претенции от страна на А. не били предявявани.

Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде признато по отношение на С. М. А., че М. А. А. е собственик на процесния имот и ответницата бъде осъдена да предаде владението му на ищцата. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна С. М. А., ответница в първоинстанционното производство, депозира писмен отговор чрез адвокат Т. Г. от САК. Излага аргументирано становище срещу възраженията, съдържащи се в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Б. и Й., които са преки съседи и незаинтересовани от изхода на спора, а показанията им се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Затова моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението на РС Трявна - да бъде потвърдено.

В с. з. въззивницата, чрез адв. Б., поддържа подадената въззивна жалба, като излага подробни съображения за уважаването й.

В с.з. въззиваемата страна С. А. се представлява от пълномощника си адвокат Т.

Г., който моли съда да остави в сила обжалваното решение и да отхвърли въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че обжалваното решение и валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност, съобразно наведените възражения от въззивницата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен пред РС Трявна иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Ищцата М. А. А. е предявила пред РС Трявна иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността против ответницата С. М. А.. Ищцата твърди, че с нотариален акт за покупкопродажба №22, т.II, рег.№4107, дело №405 от 10.10.2024 г. на нотариус С.Л., е закупила поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Трявна. От предишния собственик С.С. ищцата разбрала, че ответницата ползва процесния имот без негово знание и съгласие. Упражняваното от ответницата владение върху имота било без правно основание, като по този начин лишавала ищцата от владението върху него. Затова ищцата претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесния имот и да осъди ответницата да й предаде владението върху него. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила иска като неоснователен. Навела е възражение с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно - че е собственик на процесния недвижим имот въз основа на придобивна давност.

Посочила е, че с решение по гр.д. №127/2004 г. по описа на Районен съд – Трявна е признато за установено, че тя и съпругът й не са собственици на процесния имот, но тъй като искът бил установителен, двамата не били отстранени от имота. От влизане в законна сила на решението – 23.05.2006 г. за ответницата започнал да тече давностен срок. От тогава до датата на предявяване на настоящия иск - 24.06.2025 г. имотът бил владян от ответницата и съпругът й, а след смъртта на последния – само от нея, като същата осъществявала фактическа власт върху него с помощта на сина и снаха си, както и чрез други лица. Едва през м. ноември 2024 г. ищцата уведомила ответницата, че е закупила процесния имот от някакво лице, което никой не познавал, като възнамерява да влезе в имота.

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните фактическо състояние е отделено упражняваното /към момента на предявяване на иска/ от ответницата владение на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД18- 21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 15.10.2024 г.; с адрес: гр. Трявна; с площ: 386 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници: ***, ***, ***,

***.

Установява се, че на 10.10.2024 г. ищцата М. А. А. е сключила договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот със С.Г.С., действащ чрез пълномощника си Г.Ж. А., видно от представения нотариален акт №22, т.III рег.№4107, 3 дело №405 от 10.10.2024 г. на нотариус С.Л. с рег.№706 на НК и район на действие РС – Трявна. В нотариалния акт е отразено, че съгласно доказателствен документ за собственост имотът е описан като: поземлен имот №44 в кв.4 по плана на гр. Трявна, кв. „*****“, незастроен, с площ от 400 кв.м., при граници: ПИ №27, ПИ№42, ПИ №43 и ПИ №45.

С приложена по делото жалба вх.№2942/24.09.2025 г. прехвърлителят на ищцата С.С. е сигнализирал, че имотът му се ползва неправомерно от лицето С. М. А., която твърдяла, че ПИ №44 е нейна собственост.

Видно от приложено по делото уведомление от 24.10.2024 г. ищцата М. А. уведомява ответницата С. А., че е собственик на поземлен имот с ид. ***, по силата на горепосочения нотариален акт, както и че възнамерява да отвори мрежата му. Няма данни относно получаване на приложеното уведомление от адресата.

От приложеното гр.д. №327/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна се установява, че с влязло в законна сила на 05.06.2025 г. решение №6/31.01.2025 г. по същото дело, отменено с решение №131/05.06.2025 г. по В.ГР.Д. №210/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, родителите на ищцата Г.Ж. А. и А.С.А са осъдени да предадат на С. М. А. фактическата власт върху имот с идентификатор ***, отнет чрез насилие от С. М. А., и да възстановят премахнатата от тях ограда по южната граница на имота, на основание чл. 76 от ЗС. С нотариална покана рег.

№1999/2025 г. на нотариус С.Л. с рег.№706 на НК, връчена на 23.06.2025 г., Г. А. и А.А. са уведомили ищцата за възстановяването на оградата по южната граница на имота.

От съдържащите се в гр.д. №327/2024 г. на ТРС писмени доказателства е видно, че процесният имот е бил обект на предходни сделки:

С нотариален акт за покупко-продажба №50, т.I, дело №57/04.03.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, Р.Т.Х. и Р.Т.М. са продали на С. М. А. и Д.Н.А. ПИ 44 в кв.IV по плана на кв. „*****“ в гр. Трявна, целият от 380 кв.м., незастроен, при граници: улица и ПИ №№42, 43, 45 и 27.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №99, т.I, рег. №146, дело №116/01.04.2004 г. Р.Н.Р. и М. *****Т. са продали на Д. Г. И. ПИ №44 в кв.4 по плана на кв. „*****“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлени имоти №№27, 42, 43, 45.

С влязло в законна сила на 22.05.2006 г. решение №75/27.05.2005 г. по ГР.Д.

№127/2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, оставено в сила с решение №70/21.03.2006 г. по в.гр.д. №266/2005 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по отношение на С. М. А. е признато за установено, че Д. Г. И. е собственик на поземлен имот №44 в кв.4 по плана на кв. „*****“ в гр. Трявна, целият от 400 кв.м., при граници: поземлени имоти №№27, 42, 43 и 45.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, т.IV, рег.

№4316, дело №703/21.11.2006 г. Д. Г. И. е продала на С.И. Д. ПИ №44 в кв.4 по плана на кв. „*****“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот 4

№42, поземлен имот №43, поземлен имот №45.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №64, т.III, рег.

№2792, дело №416/14.06.2007 г. С.И. Д. е продал на С.Г.С. ПИ №44 в кв.4 по плана на кв. „*****“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот №42, поземлен имот №43, поземлен имот №45.

От заключението на допуснатата съдебна-техническа експертиза се установява, че ПИ с ид. *** е вътрешен, т.е. няма изход на улица и е ограден от други поземлени имоти, както следва: на север - ПИ с ид. ***, на изток - ПИ с ид.

***, на юг - ПИ с ид. ***, на запад - ПИ с идентификатор

***. Процесният поземлен имот е добре поддържан, затревен, окосен, има засадени доста плодни дръвчета и храсти. Между процесния имот и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответницата, има налична функционална връзка. Такава функционална връзка има също между процесния имот и поземлен имот с идентификатор ***. Няма функционална връзка между процесния имот и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата. Между процесния имот и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответницата, има съществена денивелация. По тази причина напречно на имота е изградена подпорна стена от суха каменна зидария (дувар) с променлива максимална височина между 1.00 – 1.20 м, която в двата края е прекъсната. В източния край на имота има естествена рампа (стръмен наклон на терена), а в западната част има четири каменни стъпала по терена. По този начин се преодолява денивелацията на терена между имота на ответницата и имота, предмет на делото. Над каменната зидария има монтирана метална мрежа - зелена с покритие от пластмаса и до нея към имота на ответницата има засети лози с клони, насочени към вътрешността на имота на ответницата.