Решение № 98 от 19.04.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Сандански, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20221250200534 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. Ш. от с. М., общ. Г. Д., ул.“С.“ № ******** ЕГН – **********, против Наказателно постановление № 220339-000515/23.06.2022г. на Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “ Глоба”, съответно: в размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца – за второто.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Излагат се твърдения за нарушена процедура по издаването на АУАН и НП. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание - жалбоподателя, редовно призован – не се явява и не изразява становище по жалбата си.

1

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Аргументи:

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 15.04.2022 година длъжностно лице при РУ – Сандански – актоъставителят Ц. Ч., в присъствието на свидетеля Н. Д., съставила АУАН на жалбоподателя, затова, че на 15.03.2022г. около 14.00 часа в гр. Сандански, на паркинг, находящ се в района на кръстовището, образувано от ул.“Х. С., ул.“********“ и ул.“********“, управлява МПС – лек автомобил марка „********“ с рег. № ********, собственост на Ст. И. Ш. от с. ********, общ.

********, като при извършване на движение назад, водачът не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, и , че няма да създаден опасност или затруднение за останалите участници в движението, вследствие на което блъска паркираният лек автомобил марка „********“ с рег. № ******** собственост на Л. П. П. от гр. ********, и настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът Ш. след реализиране на ПТП не изпълнява задължението си като участник в ПТП, а именно – да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания, с което е осъществил състава на нарушенията по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП. АУАН е съставен въз основа на подадена жалба в РУ Сандански с № УРИ 339000-23-2313/16.03.2022г. от Л. П. П..

Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 23.06.2022г.

Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, издал процесното Наказателно постановление № 22-0339-000515/23.06.2022г., с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, 2 ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца – за второто.

НП е връчено лично на жалбоподателя 17.10.2022г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

В законовия срок производство жалба. е депозирана разглежданата в настоящото

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели – Ц. Ч., Н. Д. и Л. П., както и от приетите по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти.

В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това, съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.

Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН НП трябва да съдържа следните реквизити: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от представените по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че липсва яснота относно обстоятелствата при които е извършено вменяваното на жалбоподателя административно нарушение, както и такава по отношение мястото на извършване на нарушението.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

В конкретния случай, с АУАН на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП. Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДВП сочи: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. А ал.2 на същата правна норма гласи: „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя 3 зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“. От прочита на тази правна норма става ясно, че в настоящия казус безспорно е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП и правната норма, под чиято отговорност е подведен нарушителя, тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено: „ при извършване на движение назад, водачът не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, и , че няма да създаден опасност или затруднение за останалите участници в движението, вследствие на което блъска паркираният лек автомобил марка „********“ с рег. № ********, собственост на Л. П. П. от гр. ********, и настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила“.

Това обаче е нарушение на ал.2 на чл.40 ЗДвП, а не на ал.1, както е отразено в процесните АУАН и НП.

Безспорно, в настоящият случай е налице неяснота между твърдяното нарушение, описано словесно от административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, което препятства възможността да се разбере кой текст на ЗДвП е нарушен. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение.

На следващо място – по отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП. Посочената правна норма гласи: ”Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“.

Съдът приема, че не е налице нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от 4

ЗДП, която е посочена като такава в процесното наказателно постановление.

Текстът на нормата гласи, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В хода на делото безспорно е установено, че двамата участници в ПТП, не са се виждали и не са се чували, след произшествието, за това не може да има и разногласие между тях.

Във връзка с горното, съдът е на мнение, че правилната квалификация на нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.“а“ от ЗДП, а именно - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от ПТП и да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вмененото на нарушителя административно нарушение по ЗДвП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя, като участник в ПТП, не уведомява органите на МВР, а също така - напуска местопроизшествието и не изчаква пристигането на контролните органи. Т.е, не се установи в хода на съдебното производство съществуването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, вменено във вина на жалбоподателя Ш..

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.

5

Водим от горното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0339-000515/23.06.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя И. С. Ш. от с.

********, общ. ********, ул.“********“ № ********, ЕГН – **********, за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца – за второто.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6