Определение № 365 от 19.10.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 749/2022
- Вид
- Определение № 365
- Подписан
- 19.10.2023
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000749 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 6193 от 01.08.2023 г. от адв. П. К. пълномощник на И. М. М., за изменение на решение № 254 от 27.06.2023 г., постановено по в.т.д. № 749 от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските, като се увеличи размера на дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита на ищеца съобразно със защитавания материален интерес – допълнително сумата 1944 лева към присъдените разноски от 1716 лева или общо 3660 лева с включен ДДС за присъдената сума от 30 000 лева както и 480 лева във връзка с частта от постановеното решение, с което е уважена въззивната жалба и е определена по-ранна начална дата, от която се присъжда законна лихва върху главното вземане.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор по молбата от ответника ЗАД ДБ:** АД, с който се изразява становище, че молбата е неоснователна.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. В решението си, въззивният съд, вземайки предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат П. К. от *АК, е определил размера на адвокатското възнаграждение съразмерно с присъденото в полза на ищеца обезщетение, по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията преди изменението и допълнението й в бр. 88 от 4.11.2022 г. /в сила от 08.11.2022 г./, вместо към момента на устните състезания и датата на последното съдебно заседание по делото – 08.02.2023 г., когато е осъществена 1 правната защита.
Според действащите към този момент правила за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, съдържащите се с оглед на материалния интерес – съразмерен с уважената част от иска 30 000 лева – чл.
7, ал. 2, и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение възлиза общо на 3660 лева с включен ДДС, или с 1944 лева повече от присъденото с решението. В този смисъл следва да се измени постановеното решение в частта за разноските.
Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с онази част от решението, с което е уважена въззивната жалба и е определена по-ранна начална дата, от която се присъжда законна лихва върху главното вземане, доколкото не се касае за самостоятелен и оценяем иск. В тази част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
В съответствие с изложеното, Апелативен съд Пловдив ОПРЕДЕЛИ:
Изменя решение № 254 от 27.06.2023 г., постановено по в.т.д. № 749 от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА "ЗАД ДБ:** АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат П.
Д. К. от *АК, допълнително сумата от 1944 лева към присъдената сума от 1716 лева с включен ДДС, или общо 3660 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство на И. М. М., в производството по в.т.д. № 749 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
Оставя без уважение молба с вх. № 6193 от 01.08.2023 г. от адв. П. К. пълномощник на И. М. М., за изменение на решение № 254 от 27.06.2023 г., постановено по в.т.д. № 749 от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските и присъждане на сумата от 480 лева във връзка с постановеното решение, с което е уважена въззивната жалба и е определена по-ранна начална дата, от която се присъжда законна лихва върху главното вземане.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2