Решение № 104 от 05.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание ************** в следния състав:

Председател: МА при участието на секретаря МП като разгледа докладваното от МА Административно наказателно дело № 20234110201289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 718531-F715539 от 15.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, на „****************“ ЕООД, ЕИК ***************** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. В. Й. от ВТАК, поддържа депозираната жалба по изложени в нея подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна. Претендира разноски.

1

Административнонаказващият орган, чрез Главен юрисконсулт **********, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и като законосъобразно моли да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.07.2023 г. на търговското дружество - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F715539 за това, че в качеството си на осигурител, не е изпълнило вмененото от закона задължение да подаде декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.

42 от ЗДДФЛ“ за периода: 01.03.2023 г. – 31.03.2023 г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В АУАН е отразено, че декларация образец № 6 за месец март 2023 г. е трябвало да бъде подадена до 25.04.2023 г., включително /тъй като трудът е бил положен през месец март/.

До лицето е изпратена покана, връчена по електронен път на 06.07.2023 г., като на 12.07.2023 г. в ТД на НАП – Велико Търново се е явило упълномощено лице – *************.

В АУАН е вписано, че декларация образец № 6 за месец март е заведена с протокол, вх. № 04000233097884/12.05.2023 г.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО.

АУАН е връчен на упълномощеното лице Йорданов на 12.07.2023 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от управителя на „****************“ ЕООД, че „до нарушението се е стигнало в резултат на технически проблеми в компютърната техника, използвана от обслужващата счетоводна кантора и при констатирането им незабавно е била подадена въпросната декларация, и то преди поканата от държавната администрация“.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено 2 атакуваното НП № 718531-F715539 от 15.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, на „****************“ ЕООД, ЕИК ***************** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на дата 24.08.2023 г. и е обжалвано в законоустановения срок /жалба от дата 05.09.2023 г./.

За установяване фактическата обстановка по делото обективно, всестранно и пълно бяха разпитани актосъставителят Й. С., свидетелят по акта

Г.

Г., както е приобщена като доказателство и административнонаказателната преписка.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, от съставените АУАН и НП не става ясно коя е датата на извършване на нарушението – 12.05.2023 г., когато пред ТД на НАП – Велико Търново е заведена декларацията образец № 6 за месец март 2023 г., или на 26.04.2023 г., или на 05.07.2023 г., когато е констатирано нарушението от контролните органи и е изпратена покана до лицето – осигурител, или друга, непосочена в АУАН и НП дата. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. В същия смисъл, за неяснота за определяне на датата на нарушението, свидетелства и актосъставителката С., която заяви:

„Констатирала съм нарушението, когато съм изпратила покана. Нарушението е извършено на 12.05.2023 г.?, но аз го констатирам през месец юли, в тримесечния срок“. От друга страна, датата на извършване на нарушението е 3 от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит и на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Налице е несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на нарушението, като по този начин правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да представя, е нарушено. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, като волята на законодателя е ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно както в АУАН, така и в НП.

Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания, като в случая се касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното наказателно постановление.

На следващо място, следва да се вземе предвид минималната тежест на нарушението - извършено за първи път, както е отразено и в НП; малкото закъснение – десет работни дни, съобразявайки официалните празници 1 май, 6 май и почивните дни; липсата на каквито и да било вредни последици за фиска; обстоятелството, че декларацията образец № 6 е подадена не в резултат на покана или проверка от администрацията на НАП, а при установяване на пропуска от страна на задълженото лице - всички изложени обстоятелства сочат, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В допълнителните разпоредби - §1, т. 4 от ЗАНН е дадена легална дефиниция за „маловажен случай“, а именно този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед горепосочените обстоятелства деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и степента на нарушението. Предвид изложеното се налага извода, че неприлагането на чл. 28 от ЗАНН /при наличието на предпоставките за това/ е друго основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а именно поради издаването му в противоречие със закона, в противоречие с ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно издадено подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ТД на НАП – Велико Търново да заплати на дружеството – жалбоподател сумата от 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение, отчитайки конкретната фактическа и правна 4 сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 718531-F715539 от 15.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, на „****************“ ЕООД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от управителя

*************, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на

„****************“ ЕООД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от управителя

*************, сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5