Решение № 159 от 03.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ямбол, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, изправена с допълнение към нея от М. П. М. от с.***, обл. **** срещу Решение №148/26.03.2025г., постановено по гр.д. №1999/2021г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от въззивника, против Й. Г. М. от гр.***** иск по сметките с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД за сумата 25 000лв., представляваща стойността на извършени в периода 2015г. - 2020г. подобрения в недвижимия делбен имот в с.***.

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в обжалваната му част е неправилно, поради нарушения на процесуалния закон, довели до нарушение и на материалния закон. Въззивникът изтъква, че делбеното жилище е единственото му жилище, за което е работил, с извършените по делото експертизи е установена сумата, с която се е увеличила цената на делбения имот в резултат на извършените от него подобрения, които подобрения са установени с показанията на свидетелите З. и П.. Съдът не взел предвид събраните доказателства за вложените от съделителя материали за ремонт на жилището, а разпитаните свидетели М. и Г. дали неверни показания за вложени от другата съделителка нейни средства, включително кредитни средства, а за опровергаване показанията на тези свидетели съдът не допуснал призоваване на други свидетели.

По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция в атакуваната му част и да постанови ново решение, с което да се произнесе и уважи претенцията му по чл.346 от ГПК, вр. с чл.72 ЗС, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба имот в следствие на извършените от него подобрения.

Въззиваемата Й. Г. М. от гр.*****, чрез пълномощника адв.С.В. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изложила подробни съображения. Счита, че ЯРС е изградил правните си изводи при правилно възприета фактическа обстановка, като са изслушани свидетели, сочени от двете страни, както и са назначени няколко съдебно-технически експертизи за оценка на делбения имот, включително за оценка на претендираните от съделителя М. подобрения в имота. Намира, че 1

ЯРС е постановил правилно и законосъобразно своя съдебен акт, моли за потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната му част, с присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В о.с.з. въззивникът се явява лично и поддържа жалбата.

Пълномощникът на въззиваемата страна – адв.В. пледира за потвърждаване на решението в оспорената му част, с присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е делбено, във втората фаза – по извършването на делбата.

С влязлото в сила Решение №515/18.10.2022г., постановено в първата фаза на делбата, ЯРС е допуснал делба между ищцата Й. Г. М. и ответника М. П. М. по отношение н а недвижимия имот, представляващ прекратена с развод СИО, находящ се в с.***, Обл.Ямбол, представляващ дворно място с площ 2100 кв.м, жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55 кв.м, гараж с площ 18 кв.м, лятна кухня с площ от 16 кв.м и всички подобрения в имота, при квоти за съделителите - 11/24 ид.ч. за Й. М. и 13/24 ид.ч. за М. М..

В първото по делото открито заседание след допускане на делбата съделителятответник М.М. е направил искане за възлагане на имота и на основание чл.346 от ГПК е предявил иск по сметките - за заплащане от съделителката Й.М. на сумата 25 000 лв., съставляваща стойността на извършени от него подобрения в имота (описани подробно), за вложени от него материали и труд, както и за платени данъци за имота от 2014г. до момента.

Претенцията по сметките е обоснована с твърденията на М.М., че с извършените от него подобрени в делбения имот се е увеличила неговата стойност; поддържал е, че ремонтните дейности той е започнал от 2015г., описал ги е подробно и е посочил, че са завършени до 2020г., а някои все още не са приключени, като е заявил, че всички подобрения е осъществил с лични средства, с вложен личен труд и с помощта на колеги и приятели, а бившата му съпруга-ищцата не е участвала с работа, нито с парични средства.

Съделителката Й.М. е оспорила иска по сметките с възраженията, че ремонтните работи са били извършени по време на брака на страните и вложените средства са били общи на двамата съпрузи, а представените квитанции установяват заплащане на данъците за имота само за частта на бившия съпруг.

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 08.03.1989г., като бракът им е прекратен с влязлото в сила на 15.10.2020г. Решение №260105/15.10.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1234/2020г. по описа на този съд.

11/12 ид.части от делбения имот бившите съпрузи са придобили по време на брака, на 07.03. 2002г., чрез покупко-продажба по нот.акт №143 от 07.03.2002г. по нот.д.

№82/2002г. на нотариус с рег.№243 в НотК, а 1/12 ид.част съпругът М.М. е придобил по наследство.

Дъщерята на страните Е.М., разпитана в качеството на свидетел, е дала показания, според които имотът в с.*** бил придобит от майка й и баща й, след като майка й продала друг свой личен имот в гр.*****, който имот тя придобила по наследство от нейните родители. Когато родителите на свидетелката закупили делбения имот, той бил една селска къща пред разпадане и родителите й започнали да го ремонтират с взетите пари от апартамента в Ямбол и със сумата 10 000лв., която съпругата Й. М. получила като обезщетение от смъртта на баща си. Именно тези свои средства ищцата вложила в къщата в с.***, имотът бил съборен на половина и после изграден, заливан е бетон, направени били дограмите, леките постройки също били съборени и изградени отново. Майката на свидетелката – ищцата взела и кредит, който също вложила в имота в с. Роза и до 2020г. живеела в този имот, като отсъствала от него за не повече от две седмици, когато се прибирала в Ямбол. Свидетелката е била категорична при разпита, че всичко в спорния имот е правено общо от родителите й, но майка й е давала голямата част от средствата. Посочила 2 е, че представените от баща й фактури по делото са за закупени от него материали за друг ремонт на друга къща, който ремонт му е бил възложен от жена от с.***. Ответникът взел парите на жената, която по-късно го съдела за това.

Другата водена от ищцата свидетелка И.Г. е нейната сестра, която също е поддържала, че по-голямата част от ремонтите в къщата в с.*** са били извършвани от ищцата в периода 2015г.- 2016г. Средствата били общи на двамата съпрузи, но повечето давала Й., която продала свой наследствен апартамент, получен от родителите й и тези пари от апартамента били вложени в ремонта на къщата в с.***. След това бащата на свидетелката и на ищцата починал при катастрофа и полученото от Й. обезщетение от смъртта му в размер на 10 000лв. също било вложена в делбения имот, като ищцата изтеглила и кредит в размер на около 15 000 лв., която сума също била вложена в ремонта на имота в с.***. Според св.Г., ремонтът бил извършван съвместно от двамата съпрузи, а сестра й освен със средствата участвала и с труд, тъй като страните живеели заедно.

Ответникът също е осигурил за разпит двама свидетели - неговата сестра С.П. и А.З., без родство със страните. С показанията на св.П. по делото е изяснено, че след закупуването на делбения имот от страните, в имота останало да живее семейството на свидетелката още 2-3 години и ремонтът на къщата не започнал веднага. Според тази свидетелка, средствата за ремонта били на брат й, тя няма спомен пари да са давали други хора, отрекла е да знае ищцата да е притежавала наследствени имоти, които да е продала и да е вложила средствата в къщата в с.***, като е поддържала, че всички ремонтни работи и подобрения направил брат й сам.

Другият свидетел А.З., съсед на имота на страните в с. Роза, е дал показания, според които М. започнал да прави някакви ремонти през 2007г. Към този момент къщата била в разруха, всичко правел М., изливал колони, измазвал, направил стабилна къщата, сменил врати и дограми, направил покрива. За ищцата свидетелят е посочил, че не е правела нищо в имота, само посрещала гости и приятели, но и в периода, в който М. отишъл в Германия да работи, тя е живеела на село. За М. свидетелят е посочил, че е строител и сам извършил всичко в къщата и двора.

По делото са назначени няколко съдебно-технически експертизи за реалната поделяемост на делбения имот, за неговата оценка, както и за оценката на подобренията в имота, претендирани от съделителя М.. Съгласно заключението на в.л. инж.Д. недвижимият имот в с. Роза е реално неподеляем, съобразно страните и техните квоти, като имотът е с пазарна стойност размер на 109 000 лв. Според неоспореното от страните заключение на вещите лица инж.К., инж.С. и инж.М., извършили тройната съдебно -техническа експертиза, пазарната стойност на процесния недвижим имот към момента на извършване на експертизата е в размер 94 000 лв., в т.ч. дворно място – в размер на 21 000 лв. и застрояване в размер на 73 000 лв. При тази цена на имота вещите лица са изчислили квотата на съделителката М. – в размер на 43 080 лв., а на съделителя М. - в размер на 50 917 лв.

Относно извършените в имота подобрения, претендирани от съделителя М., вещите лица са посочили, че строителните работи в имота, така както са описани от съделителя, предвид приложената КСС и представените с молбата фактури за материали и извършени ремонтни работи, са основно до края на 2019г., при което вещите лица са счели, че претенцията по сметките на М. обхваща само периода до прекратяване брака на страните, а именно до 15.10.2020г. Така според първи вариант на заключението, остойностяването на претендираните от ответника подобрения, представляващи част от необходимите СМР, които са довели до сега съществуващото на място застрояване, възлизат на 85 500 лв. Във втори вариант вещите лица са изчислили разликата между стойностите на процесните сгради от обекта, описани в решението за допусната делба, с и без ремонтите, претендирани от ответника, която разлика е в размер 43 400 лв. Според вещите лица, увеличената стойност на имота след извършените подобрения в него е в размер на 86% и възлиза в размер на сумата 62 800 лв.

При тези фактически данни, с постановеното по делото решение във втората фаза на делбата ЯРС е изнесъл делбения недвижим имот на публична продан и е отхвърлил възлагателната претенция на съделителя М.М., в която част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

3

С решението в обжалваната му част районния съд е отхвърлил като неоснователен предявения от съделителя М.М. иск по сметките, квалифициран по реда на чл.59 ЗЗД, тъй като подобренията обхващат периода до прекратяване брака на страните.

Изложените от съда съображения са, че претенция за неоснователно обогатяване на единия от съпрузите би могла да е основателна, само когато подобренията по своето естество и стойност не могат да бъдат определени като проява на обикновена грижа и взаимопомощ, полагана в изпълнение на задължението на съпрузите да осигуряват благополучието на семейството и в случая съвместният принос при извършване на подобренията в делбения имот не е оборен от страна на съделителя М., който не е установил, че единствено той е вложил труд и средства в извършване на тези подобрения. За да формира тези свои изводи съдът е дал вяра на показанията на свидетелите М., Г. и З., приемайки, че ремонтите са били извършени основно със средства на съпругата М., получени от продажбата на личен нейн апартамент, обезщетение и кредит, че за закупените с фактурите материали съделителят М. не е установил да е вложил лични средства, като през целия период на извършване на ремонтите и подобренията съпругата е живяла със съпруга си в делбения имот.