Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 584 от 18.02.2013, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
65/2013
Подписан
18.02.2013

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение № 417

Номер

417

Година

24.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.08

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20124100501040 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Б. П. – В., сграда № 6, ЕИК ............., че Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”, не дължат сумата в размер на 1 073.15 лева (хиляда и седемдесет и три лева и 15 ст.), начислена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски номер * за абонатен номер *, за периода 13.06.2011 г. до 09.12.2011 г. Със същото решение е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Б. П. – В. сграда № 6, ЕИК ................, да заплати на Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”сумата от 500.00 лева (петстотин лева) – деловодни разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. тауърс Г, ЕИК ........... против Решение № 61/01.06.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Също било прието, че ответникът не бил доказал, че посоченото в справката за корекция количество електроенергия е реално доставена и към коя дата процесният електромер измервал неточно. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможносттта за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изппълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 38/2012 г. по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от Д. В. Д., И. Т. И., Х. Д. Х., Г. К. П., А. С. А. и П. П. Д. – собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А” против “Е. Б. П.”, със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата 1 073.15 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г. В исковата молба се излага следното:

Ищците твърдят, че са собственици в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”, като ползваната на този адрес ел. енергия „общ стълбищен ток” (за консумираната ел. енергия от осветителните тела в стълбищното пространство) се заплащала на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. По пощата получили писмо с изх. № 891771/15.12.2011 г., заедно със справка № 20574/14.12.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, като корекцията била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ. От справката било видно, че въз основа на Констативен протокол № 49271, съставен на 09.12.2011 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от 1 073.15 лв. Твърдят, че не дължат сумата по корекцията. Ангажират се твърдения, че липсва правно основание за извършената от ответното дружество едностранна корекция на сметката им за електрическа енергия по партида с клиентски номер * за абонатен номер *. В тази връзка се твърди, че начислената ел. енергия не е била доставена от ответника и употребена, твърди се, че нямат достъп до средството за техническо измерване, което е собственост на ответника и е монтирано от него. Позовават се на нищожност на клаузите на договора с ответника, като твърдят, че същите са в противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, вр. чл. 7, ал. 2 ЗЕ.Твърдят, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пьлномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Считат, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и потребена. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Считат, че от потребителя не може да бъде тьрсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито тези средства били негова собственост. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължат сумата 1 073.15 лв., начислена по партидата им за корекция на потребена ел. енергия за периода 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г.

Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Излага подробди доводи, за неправилност на съдебната практика на ВКС, постановена до момента по сходни казуси. По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като на 09.12.2011 г., в резултат на извършена контролна проверка на СИ на абоната, било установено отклонение в точността на измерване на потребяваната електроенергия, като било констатирано, че от главния предпазител излизат два кабела, които не минават през средството за измерване. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстÓновка:

Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на който ищците - собственици в сграда – етажна собственост са потребители на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. С., ул. „Ч. В.” № 5. Б. 2, В. „А”.

От представения по делото копие от констативен протокол № 0049271/09.12.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.”, гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ..........., находящ се в електромерно табло в помещение на обекта. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна. Установено било въздействие, като директно от главния предпазител били прикачени два броя медни проводници със сечение 1 кв.мм. преди СТИ.

Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 13.06.2011 г. - 09.12.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищците. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */15.12.2011 г., на стойност 1 073.15 лв. с ДДС.

Св. А. Динев, служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. С., ул. „Ч. В.”. Установено било въздействие, като директно от главния предпазител били прикачени два броя медни проводници със сечение 1 кв.мм. преди СТИ. Свидетелят твърди, че свидетелят подписал протокол не присъствал през цялото време на проверката.

По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” .

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че начислената в справката корекция „електроенергия за доплащане” в размер на 2 851 квтч. технически е ввъзможно да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Вещото лице дава заключение, че при така осъществената схема на свързване се извършва шунтиране на измервателната система на СТИ, в следствие на което преминава електрическа енергия от захранващия кабел по проводника ПВ 1 кв.мм. към абоната, без да се отчита от СТИ, като по този начин е налице неправомерна намеса в свързването на СТИ към електроразпределителната мрежа.