Разпореждане № 1764 от 08.01.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1764 гр. София, 08.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110161455 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.

Софийският районен съд е сезиран от „/ФИРМА/“ ООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. П. за посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в размер на 260.85 лв. за периода от 29.07.2020 г. до 30.12.2020 г., както и неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 163 лв., начислена еднократно на 01.12.2020 г.

В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал.

2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.

Вземането за неустойка се основава на твърдения за уговорена такава, ако кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така предвидената в чл. 8 от договора за паричен заем неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно от това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че и сумата от 163 лв. – неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена еднократно на 01.12.2020 г. в размер на 25% от главницата, не се дължи. Предвид потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът – потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и 1 такива, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал.

2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например са издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.

Доколкото разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с управлението на кредита и съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат, то на същото основание не се дължи и неустойка, свързана с такива разходи по повод забава в плащането на задълженията за главница и договорна лихва по договора. При това положение съдът приема, че претендираното вземане за неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 163 лв., начислена еднократно на 01.12.2020 г. не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

На основание изложеното по – горе, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „/ФИРМА/“ ООД срещу П. Д. П. В ЧАСТТА на претенцията за договорна неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в размер на 260.85 лв. за периода от 29.07.2020 г. до 30.12.2020 г., както и в частта на претенцията за неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 163 лв., начислена еднократно на 01.12.2020 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2