Решение № 68 от 24.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110201005 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ООД гр. Велико Търново против Наказателно постановление № 773887-F762679 от 12.06.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правно страна следното:

На 27.03.2024 г., служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – 1 ресторант „Щастливеца“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 79, стопанисван от дружеството – жалбоподател.

При проверката било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство DATECS FP-2000 с индивидуален номер на фискалното устройство DT512621 и индивидуален номер на фискалната памет 02512621, съгласно междинен отчет от Фискалната памет бил в размер на 1422.12 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 1366.90 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми.

Установената промяна в касовата наличност била в размер на 55.27 лв. и представлява извеждане на пари от касата, която не била отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.

От горното било видно, че дружеството не било изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите"служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

По този начин били нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0106155 от 27.03.2024 г., подписан без възражения и бележки от упълномощен представител на дружеството.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие, връчен му е надлежно и е подписан също без възражения.

Последвали са писмени такива, които са разгледани, но се взети предвид при решаване на преписката.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 1 000 /хиляда/ лева.

Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че за целта на проверката те са извършили контролна покупка и са получили фискален бон, какъвто са получили и всички обслужени до този момент клиенти. След това са извадили междинен отчет от фискалното устройство и са проверили касовата наличност, при което са установили процесната разлика от 55.27 лева.

От показанията на свидетелите *** и ***, служители на дружеството, се установява, че в заведението се извършва разносна търговия, при която отчитането на паричните средства се извършва след доставката.

Това обстоятелство не е спорно и между страните.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.

В случая обаче неправилно е приложен материалния закон.

Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане 2 на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно за това, че не е регистрирало във фискалното устройство промяната в касовата наличност в размер на 55.27 лева. Видно от съдържанието на дневния финансов отчет, отпечатан от използваното в обекта фискално устройство и изготвения опис на парите в касата, такова разминаване към момента на проверката действително е било налице. При това обаче, наказващият орган не е провел някакво допълнително разследване за причините довели до наличието на разлика между фактическата наличност в касата и отразената във фискалното устройство такава.

От приобщените по делото доказателства се установява, че проверяваният обект – ресторант, стопанисван от дружеството, осъществява продажба на стоки извън търговския обект по предварителна заявка, т.е. "разносна търговия" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредбата. Съгласно изричната разпоредба на чл. 25, ал. 2 Наредбата, "При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата". В настоящия случай данни за използване на мобилно фискално устройство липсват, т.е. приложима е основната хипотеза за отчитане на продажбите при разносна търговия, а именно чрез предварително издаване на фискална касова бележка /касов бон/, което от своя страна означава въвеждане на извършената продажба във фискалното устройство. Плащането на стоката от друга страна се осъществява при получаването й, т.е. паричните средства фактически постъпват в касата на фискалното устройство, инсталирано в търговския обект, едва при предаването им от разносвача.

Налице е следователно един период от време, в който законът допуска да съществува разминаване между отчетената във фискалното устройство и действителната касова наличност, без това да съставлява нарушение. Предвиденото в чл. 33, ал. 1 Наредбата изискване за отчитане на всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане/извеждане на пари от касата/, чрез функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" не намира приложение към настоящата хипотеза, доколкото при разносната търговия не се извършват такива действия с паричните средства. Отразяването на непостъпилите все още суми от разносна търговия като "служебно изведени" не само не почива на нормативни изисквания, а би представлявало въвеждане на неверни данни в паметта на фискалното устройство, би провокирало необходимост от последващото им отразяване като "служебно въведени", което не само не се изисква от актуалната нормативна уредба, но и противоречи на целта на същата. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда изискване за отразяване на случаите на промяна в касовата наличност извън продажби и сторно операции, т. е. за отчитане на действителните парични потоци от и към касата, но не и за използването на функциите им с цел формално привеждане на касовата към фискализираната наличност чрез отчитане на неосъществени операции.

Предвид на това, в настоящия случай макар да се установява разлика между касовата наличност и отчетения чрез фискалното устройство оборот от продажби, то предвид категоричните доказателства за осъществявана от търговския обект разносна търговия, разминаването следва да се отдаде именно на същата и установения в чл. 25, ал. 2 Наредбата ред за отчитане на тези доставки.

При това, съдът намира, че като не е положил усилия за установяване на всички релевантни факти, наказващия орган е приложил материалния закон неправилно, и е стигнал до неправилния извод за извършено от стана на дружеството нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посоченото представлява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление поради липса на извършено нарушение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 773887-F762679 от 12.06.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ООД гр. Велико Търново, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ООД гр. Велико Търново сумата от 400.00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4