Определение № 707 от 16.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. София, 16.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600955 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от адвокат Т., защитник на подсъдимия М. В., против определение от 19.06.2026г., постановено по нохд №117/2026г. на Окръжен съд – Видин. С атакувания съдебен акт са оставени без уважение исканията на защитника в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С жалбата на адв. Т. се иска от въззивния съд да отмени процесното определение като незаконосъобразно в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство, които да ограничават правата на обвиняемия. Според жалбоподателя, внесеният обвинителен акт страда от изначална негодност и описва несъставомерни деяния, което е трябвало да мотивира съда да върне делото на прокурора още в разпоредителното заседание.

Първата група изложени от защитника аргументи касае неправилното приложение на материалния закон по отношение на правната конструкция "продължавано престъпление" и изискуемия признак "значителна стойност".

В жалбата се изтъква, че съгласно чл. 26 от НК, при продължаваното престъпление всяко отделно деяние трябва само по себе си да осъществява пълния състав на престъплението. Това означава, че всеки един от запалените автомобили трябва да е на "значителна стойност", която според константната съдебна практика се равнява на четиринадесет минимални работни заплати към момента на деянието (или 9100 лева за 2021 г.). Адвокатът аргументира, че нито едно от запалените имущества, разгледано самостоятелно, не достига този праг, а прокуратурата недопустимо е сборувала техните стойности чрез "елементарна аритметична операция", за да постигне нужната сума, което представлява опит за заобикаляне на закона. Подчертава се също, базирайки се на правната доктрина и съдебната практика, че ако първоначално запалените имущества са на незначителна стойност, деянието не може да се квалифицира по-тежко заради създадена опасност за други имоти.

Втората група аргументи се фокусира върху наличието на недопустими вътрешни противоречия в самия обвинителен акт. От една страна, защитата 1 посочва фактологично разминаване – на различни места в акта се твърди едновременно, че всяко от запалените имущества е на значителна стойност, и обратното – че единствено съвкупният им сбор достига тази стойност. От друга страна, налице е сериозно противоречие относно субективната страна на престъплението. Прокурорът изрично е посочил, че деянието е извършено при пряк умисъл, но същевременно е описал фактическа обстановка (че обвиняемият е съзнавал възможността пожарът да се разпростре върху други коли), която юридически отговаря на евентуален умисъл.

Третата група аргументи акцентира върху несъответствието между словесното описание на фактите и правната им квалификация. Защитата твърди, че формулировката на двете отделни деяния в постановлението за привличане и в обвинителния акт изобщо не съответства на законовата редакция на чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК. Липсата на описание на който и да е от съставомерните признаци се разглежда като съществено нарушение, тъй като лишава обвиняемия от основното му право да разбере в какво точно се изразява обвинението срещу него. Допълнително се изтъква наличието на неясни и граматически неиздържани изречения в обвинителния акт, което според защитата е изисквало от съда най-малкото да даде 7-дневен срок за отстраняване на очевидни фактически грешки.

Четвъртото основно възражение е пряко насочено към пороците на самия съдебен акт, постановен от Окръжен съд - Видин, като се твърди, че определението на практика страда от липса на мотиви. Защитата определя изложените от първоинстанционния съд съображения като лаконични и крайно неубедителни. Според жалбата, съдът е нарушил задължението си да се произнесе по всички направени доводи, като напълно е игнорирал възражението за несъответствие между описанието на деянието и законовата норма. Позовавайки се на практика на Върховния касационен съд, адвокатът заключава, че липсата на отговор на съществени възражения се приравнява на абсолютна липса на мотиви, което е абсолютно процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт.

В обжалваната си част определението на Окръжен съд – Видин се концентрира върху извода, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на обвиняемия или останалите страни по делото. Съдът намира делото за подсъдно на този съд и не вижда основания за неговото прекратяване или спиране. По отношение на възражението за противоречие в терминологията на обвинителния акт – където на различни места се използват изразите „запалени чужди имущества със значителна стойност“ и „запаленото чуждо имущество е със значителна стойност – 9265 лв.“ – съдът отхвърля доводите на защитата. Магистратите приемат, че предвид повдигнатата квалификация за продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, в тези отразявания няма противоречие, което да води до двусмислени изводи или да накърнява правото на защита на подсъдимия. Относно второто искане, съдебният състав намира, че волята на прокуратурата е напълно ясна. Според съда въпросът дали липсва конкретна дума или понятие е изцяло въпрос на интерпретация и зависи от субективното възприятие на четящия. Визирайки конкретното възражение за неяснота и езикова неточност в изречението, описващо как свидетелите И. и А. са взели вода и са се опитали да загасят пожара, съдът постановява, че смисълът на израза е разбираем и не дава основание да се приеме, че правото на защита е нарушено.

След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да постанови проверяваното определение, изложени в съдебно заседание и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбата е допустима, като депозирана в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователна.

Първата и втората група аргументи на защитата в действителност не 2 касаят наличието или липсата на допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство като порок, а се отнасят до съставомерността на извършеното от подсъдимия, т.е. тези възражения са по отношение на въпроси, които съдът следва да реши по същество с присъда – съгл. чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК съдът обсъжда и решава въпроса съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация при постановяване на присъдата. Повдигнатите от защитата въпроси относно наличието или липсата в извършеното от подсъдимия на квалифициращ признак, както и относно формата на умисъла, са свързани именно със съставомерността и квалификацията на деянието, а не с яснотата на обвинителния акт и възможността повдигнатото обвинение да бъде разбрано от обвиняемия.

По отношение на твърдяната от защитата липса на описание на съставомерни признаци в обвинителния акт, след задълбочен анализ на последния, настоящият състав намери, че в него присъстват факти, отговарящи на всеки един от признаците на процесното престъпление, а именно:

Според прокуратурата обективната страна на престъплението се изразява в изпълнително деяние „запалване“, дефинирано като предизвикване на бурна окислителна реакция с предмета на престъплението, като за целта обвиняемият е извършил активни действия по запалването на два конкретни леки автомобила. Като предмет на престъплението обвинителният акт посочва леки автомобили, конкретизирани от прокурора с идентифициращите им белези – марка, модел, регистрационен номер, собственик. Относно предмета на престъплението, прокурорът изрично е посочил признака „значителна стойност“, като го е обосновал чрез математическо сборуване на стойностите на първоначално запалените автомобили, достигайки до сумата от 9265 лв. Дали този подход за формиране на значителна стойност е материалноправно издържан, е въпрос по съществото на делото, но в процесуален смисъл този съставомерен признак не липсва във фактологията на обвинителния акт. По-тежката правна квалификация на деянието е мотивирана с наличието на реална опасност пожарът да се разпространи, както и с фактическото му разпростиране върху друго имущество. В акта е описано, че огънят е засегнал други два чужди автомобила на обща стойност 8406 лева, като същевременно е имало опасност да се прехвърли и върху още четири паркирани в близост автомобила, определени също като имущества „със значителна стойност“ в общ размер на 32 379,52 лева. Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление, тъй като се състои от две отделни деяния, за всяко от които деецът е взел отделно решение – в процесния случай запалването на два леки автомобила на един и същи собственик, паркирани на разстояние. От субективна страна прокуратурата приема, че престъплението е извършено виновно с пряк умисъл. Твърди се, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е последиците и е искал именно те да се проявят в действителност, целейки да унищожи чрез пожар чуждо имущество. Успоредно с това в акта е посочено, че деецът е имал съзнанието и е бил напълно наясно, че поради наличието на други паркирани в непосредствена близост коли, е възможно пожарът да се разпростре и върху тях.

Поради гореизложеното настоящият състав намира възражението на жалбоподателя за липса на описание на съставомерни признаци в обвинителния акт за несъстоятелен.

Накрая, настоящата инстанция не се солидаризира и с последния аргумент на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното определение, а именно възражението за липса на мотиви на първоинстанционното определение поради неотговаряне на конкретен аргумент на защитата. Твърдението в частната жалба, че Окръжен съд – Видин 3 изобщо не е обсъдил аргумента за несъответствие между словесното описание на деянията в обвинителния акт и законовата редакция на чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК (поради липса на изписване на задължителни съставомерни признаци за всяко от имуществата), не намира опора в материалите по делото и мотивите на контролираната инстанция.

Настоящият съдебен състав приема, че въпросният довод не съставлява самостоятелно и различно възражение, а представлява концептуално и буквално повторение на вече направените от защитата възражения относно липсата на „значителна стойност“ на отделните имущества и твърдяното процесуално недопустимо сборуване на техните стойности. Защитата на практика изкуствено раздробява едно по същността си оплакване на няколко отделни довода, за да извлече твърдение за процесуален порок. Оплакването за липсващ словесен признак в обстоятелствената част на обвинителния акт е неразривно свързано с доводите за материална несъставомерност на деянието и за наличие на вътрешни текстови противоречия.

Първоинстанционният съд отговорил на основанията, на които стъпва това единно възражение. От една страна, Окръжният съд е посочил изрично, че предвид правната конструкция на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, не е налице непреодолимо противоречие относно стойността на запаленото имущество, което да нарушава правото на защита на подсъдимия и да води до объркване. От друга страна, първостепенният съд е отговорил и директно на претенцията за непълна формулировка на обвинението, като е приел, че волята на прокурора е ясна, а преценката дали дадено понятие или дума липсва в описанието на фактите е въпрос на субективна интерпретация и възприятие от страна на четящия.

Посочените изводи на съда, независимо от тяхната краткост и факта, че не удовлетворяват очакванията на защитата, съставляват действително и валидно произнасяне по повдигнатите от адвокатите въпроси относно съдържанието на обвинителния акт. Обединявайки отговора си за стойностите чрез института на продължаваното престъпление и отхвърляйки претенциите за липсващи думи като въпрос на интерпретация при ясна прокурорска воля, първоинстанционният съд е изчерпал предмета на възражението. Поради това настоящият състав отхвърля тезата на частния жалбоподател за пълно игнориране на направени доводи и съответно за абсолютна липса на мотиви, която да съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт.

Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0463bdb-7dd2-4192-8b22-f844f2e0db90