Решение № 5304 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5304 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511053 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12676 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 19148/2022 г. Софийският районен съд е осъдил „ЗАД Д.Б.Ж. и З.” АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” АД сумата 1885,61 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132126017, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 1886,06 лв. Ответникът „ДЗИ- О.з.” АД е осъден да заплати на ищеца „ЗАД Д.Б.Ж. и З.” АД разноски в размер на 722,02 лв.

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД като неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се решението да бъде отменено в осъдителната му част и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да се намали размера на обезщетението предвид наличието на съпричиняване на настъпването на процесното ПТП от поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. № ****, както и предвид необоснованата му прекомерност. В жалбата се излага възражение, че неправилно първоинстанционниият съд е приел за доказано по делото, че причина за настъпване на щетите по л.а. „Инфинити” с рег. № **** е виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС. Поддържа се, че 1 първоинстанционният съд превратно е обсъдил събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на несъответстващи на действителното положение правни изводи относно механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между събитието и претендираните от ищеца щети на л.а. „Нисан Кашкай” с рег. № ****. В тази връзка се навежда довод, че заключението на САТЕ, което съдът е кредитирал и приел за „неоспорено”, не доказва настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, а и същото е било своевременно оспорено от ответника, който е поискал допускане на повторна експертиза, но това искане необосновано е отхвърлено от съда. Сочи се, че при изслушване на заключението вещото лице не съумяло да отговори пълно и обосновано на поставените му въпроси, свързани с това по какъв начин е технически възможно да бъдат причинени описаните в изготвения от ищцовото дружество опис щети по л.а. „Нисан Кашкай” с рег. № ****, предвид интензитета на въздействие на силите върху същия автомобил към момента на настъпване на удара. Според жалбоподателя, констатациите на вещото лице при отговора на задача № 9 не съответстват на останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. гласните такива, касаещи механизма на процесното ПТП, както и на дадените от вещото лице отговори на поставените му уточняващи въпроси в съдебно заседание на 02.03.2023 г. Релевира се и оплакване, че за определяне на механизма на реализиране на пътния инцидент, съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетеля Т.. Тези показания не следвало да бъдат кредитирани по аргумент от разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото посоченият свидетел е получил обезщетение от ищцовото дружество, а освен това същият не възпроизвел свои възприятия относно щетите на другите две МПС, участвали в процесното застрахователно събитие. Следвало да бъдат взети предвид и кредитирани показанията на св. М. Е.-В. в частта, с която същата сочи, че пред нея в дясната пътна лента се е движил автомобил /неустановено МПС/, който внезапно е навлязъл пред нея и я е засякъл. Поддържа се в тази връзка, че процесното ПТП е било техническо непредотвратимо за водача на застрахования при ответника-жалбоподател МПС, тъй като рязко пред него се е преустроил друг автомобил, който е извършил тази маневра в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в момент, в който вече се е намирал в опасната зона управлявания л.а. „Инфинити” с рег. № ****. Поради тази причина водачът на този автомобил не е разполагал обективно с възможността да реагира по начин, по който да предотврати процесното ПТП, респективно удара с движещото се пред него трето МПС е бил технически непредотвратим за водача на л.а. „Инфинити”. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че настъпването на процесното ПТП е дължи на поведението на водача на л.а. „Инфинити”, въззивникът излага възражение за прекомерност на размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като несъответстващо на средните пазарни цени.

С писмения си отговор въззиваемата страна „ДЗИ – О.з.” АД оспорва възивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ДЗИ-О.з.” ЕАД е предявило срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД иск за заплащане на 2 сумата 1886,06 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във връзка с щета № 44012132119571, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.08.2021 в гр. София, на кръстовището на бул.

„Константин Величков” и бул. „Ал. Стамболийски” е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Инфинити”, рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, ударил спрелия пред него автомобил, който се отместил напред и ударил л.а. марка „Нисан”, модел „Кашкай”, рег. № ****, в резултат на което предизвикал ПТП с материални щети. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът „Нисан Кашкай” бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско” с полица № 440120229012263/10.12.2020 г. със срок на валидност от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г.

Нанесените в резултат на това ПТП на застрахования л.а. „Нисан Кашкай” щети били описани в Констативен протокол за ПТП № 1797871/27.08.2021 г., описи на претенция и опис-заключение по щета, а именно: облицовка задна броня, престилка задна, под багажник, изпускателна система предна част, термощит зад подбагажник и др. Сочи се, че ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на ищцовото дружество –„Кар Перинт Сервиз” ООД, като за извършения ремонт бил съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол и издадена фактура № 1000005023/19.11.2021 г. на стойност 2131,67 лв. с ДДС. С ликвидационен акт по щетата от 06.12.2021 г. ищцовото дружество одобрило да се изплати на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, сумата 2131,67 лв. по издадената фактура, като тази сума била изплатена с преводно нареждане за групово плащане от 16.12.2021 г.

Твърди се, че към датата на описаното застрахователно събитие за управлявания от виновния водач на МПС с ДК№ **** е имало сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с валидност от 29.12.2020 г. до 29.12.2021 г.

С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по застраховката „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата”. За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на лицето, причинило вредата, ищецът на основание чл. 412 от КЗ предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2131,67 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. /общо 2146,67 лв./, като му изпратил писмо с покана за доброволно изпълнение за плащане на дължимата сума, получено от ответника на 12.01.2022 г. Твърди се, че по така предявената претенция ответникът заплатил на ищеца сумата 260,61 лв. Остатъкът от претендирата сума по щетата в размер на 1886,065 лв. не била заплатена от ответника към момента на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.

Оспорва твърдението на ищеца за настъпване на процесното ПТП по описания от него механизъм, участници и вината на водача на застрахования при него л.а. „Инфинити”, както и причинната връзка между претендираните вреди по л.а. „Нисан” и посоченото ПТП.

3

Счита, че не са налице предпоставките от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, поради което не следва да се ангажира отговорността му за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Във връзка с това излага довод, че представеният протокол за ПТП № 1797971/27.08.2021 г. в частта му относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, няма материална доказателствена сила, като в тази му част протоколът представлява частен свидетелстващ документ, отразяващ възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обяснения на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. По делото липсвали други обективни доказателства за механизма на настъпване на ПТП и отговорността за настъпването му. В условията на евентуалност ответникът излага възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на л.а. „Нисан Кашкай”, който към момента на ПТП в нарушение на ЗДвП се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без за съобрази характера и интензивността на движението, като е намалил скоростта си рязко, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и няма да затрудни излишно тяхното движение, с което поведение е допринесъл за реализирането на процесното ПТП. Излага се и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховката „Каско”, което не съответствало на средните пазарни цени за отремонтиране на застрахования при ищеца автомобил.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение на увреденото лице, и акцесорен иск по 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното обезщетение от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: 1. валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2. валиден към датата на събитието 4 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника; 3. възникнали права на увредения по чл. 45 от ЗЗД срещу причинителя на вредата – противоправно деяние, вреда и причинна връзка между противоправното дейние е вредата;

4. плащане от ищеца - застраховател на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.