Решение № 27 от 20.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ямбол, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330102678 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Кредит Инс“ АД – гр. София срещу И. Н. Н. от гр. Я..

С исковата молба се твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружество, предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на така подадената от ответника заявка, служител на ищцовото дружество се е свързал с последния на посочен от него телефон, на който ответникът потвърдил истинността на предоставената информация, както и желанието да получи от ищцовото дружество кредит в размер на сумата от 500 лв. След обработване на данните на кандидата-ответник за финансова услуга на същият бил изпратен на посочен от него ел. поща в електронен формат договор за кредит от разстояние.Ответникът потвърдил с избиране на изпратен му от ищеца линк за потвърждаване сключването на процесния договор за потребителски кредит „***“ № *** г.

Твърди се, че желаната от него сума била е изпратена чрез системата Е-рау и получена от ответника на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника лична карта. Твърди се, че към 07.06.2023 г. ответникът-кредитополучател не е погасил нито една от вноските по кредита, като служители на дружеството неколкократно осъществявали връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителни имейли на посоченият от заявката електронен адрес, изпращани били и SМS-и, както и телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на всяка една от падежните дати, но ответникът не 1 е осъществил плащания или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. На следващо място се поддържа, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, която до датата на подаване на заявлението се твърди, че възлиза на сумата от 56,70 лв. На следващо място се сочи, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение пред ЯРС, където било образувано ч. гр.д № *** г. Заповедният съд издал заповед за изпълнение, която била връчена на ответника-длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на заповедния съд на ищеца било указано да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

С последното си твърдение по същество ищецът обоснова правният си интерес от разглеждане на иска в настоящото производство, а именно: съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 500 лв. главница на основание сключен договор за потребителски кредит „***“ № *** г., сумата от 180 лв. – договорна лихва за периода от 28.04.2022 г. – 28.03.2023 г., както и сумата от 56.70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 29.04.2022 г. до 07.06.2023 г.

Претендира се и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане от ответника.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният на ответника от съда особен представител, с който се оспорва исковата претенция, като се поддържа, че същата е изцяло за неоснователна. По същество се сочи, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма и да бъде по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 пункта. На следващо място по същество се поддържа, че е налице и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК при сключване на договора за кредит, като се сочи, че в процесният договор за кредит и Общите условия към него по никакъв начин не е разписан ГПР, което е в разрез с Директивата на Съда на Европейския съюз, нарушава грубо потребителя-ответник и води до недействителност на целия договор за кредит.Сочи се, че задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с Част 1 от Приложение № 1 Директивата математическа формула. Сочи се съдебна практика. На следващо място се сочи, че когато договорът бъде обявен за недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, се дължи главница, която следва да се претендира на основание неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1 ЗЗД. Поради тази причина се поддържа, че съдът следва да отхвърли иска по чл.422 от ГПК като предявен на договорно основание, а в случай с оглед недействителността на процесния договор за кредит, главницата се претендира и претендира и се дължи на извъндоговорно основание и уважаването на така предявеният иск би довело до нарушаване на принципа на диспозитивното начало, като в този смисъл се сочи и съдебна практика.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв.

2

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която се поддържа, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит. Поддържа се, че договора не е в изискуемият от закона шрифт 12. Сочи се, че в т.2.2 от Договора е посочен крайният срок за издължаване на отпуснатият кредит, съдържа погасителен план, даващ информация за размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски, ГПР, и размера на дължимите възнаградителната лихва и такси разбити по месечни вноски, както и в общ размер. На следващо място се сочи, че в процесният договор е уредено правото на отказ на договора, както и срока, и начините за управляването му. Оспорва се и твърдението в отговора на ИМ досежно направените с него възражения по формирането на ГПР. Твърди се, че както в договора за потребителски кредит ясно е посочен какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК компоненти.

Сочи се, че видно от определеният ГПР процесният договор в размер на 49% е, че същият не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че липсва противоречие или заобикаляне на закона още повече, че в случая правата на потребителя били защитени чрез възможността същият да се откаже от договора без да сочи причина, без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора ако наистина е считал, че е поставен в заблуждение или неправомерно е санкциониран финансово. Твърди се, че ответникът е имал и е разполагал с възможността в случай, че счита че неговите права и законни интереси са нарушени да сезира Помирителната комисия, създадена по силата на Закона за защита на потребителя. Претендират се разноски. Представя се списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите съдържащи се по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, същото е образувано по подадено в съда Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца-кредитор „Кредит Инс“ АД против ответника-длъжник И. Н. Н., за сумите: 500 лева – главница; 180 лева – договорна лихва за периода от 28.04.2022 год. до 28.03.2023 год.; и 56,70 лева – лихва за забава за периода от 29.04.2022 год. до 07.06.2023 год.

Заповедният съд е уважил искането на заявителят, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, връчена на длъжника 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане № *** год. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. В изпълнение на указанията на заповедният съд, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.

Видно от представените по делото, възпроизведени на хартиен носител електронни документи: електронна заявка за получаване на кредит № *** от 28.03.2022 год.. с посочени данни за ответника; Договор за потребителски кредит „***“ № *** год. и Общи условия на 3

,,Кредит Инс” АД приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит и Разписка за извършено плащане № *** с дата 28.03.2022 год.. с наредител ,,Кредит Инс” ООД и получател И. Н. Н. за сума от 500,00 лева, е, че ищецът е предоставил на ответника в качеството и на кредитополучател, кредит в размер на 500,00 лева, като последният се е задължила да върне сумата, заедно с лихвите.

Кредитополучателят е получил в брой сумата 500,00 лв., като се е задължил да заплати на кредитора главницата по предоставения кредит, с договорна лихва и такса „Сума на гаранция“, като общият размер на задължението – 1 040,00 лева, главница – 500 лева, лихва – 180 лева и сума на гаранция – 360 лева, платимо на 11 равни месечни вноски от по 41,67 лева и последна 12-та вноска от 41,63 лева, със следните падежи: 28.04.2022 год.;

28.05.2022 год.; 28.06.2022 год.; 28.07.2022 год.; 28.08.2022 год.; 28.09.2022 год.; 28.10.2022 год.; 28.11.2022 год.; 28.12.2022 год.; 28.01.2023 год.; 28.02.2023 год. и 28.03.2023 год.

Установява се още от представената по делото разписка № *** от „Изипей“ от 28.03.2022 год. подписана от ответника, че същият е получил в брой сумата от 500 лева, като наредил в разписката е посочен ищеца „Кредит Инс“, а като получател ответника И. Н.

Н..

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Разгледани по същество първият и третия иск са изцяло основателни, а втория е неоснователен на следните съображения:

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика (кредитодателя). Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за 4 подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ.