Решение № 583 от 05.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203480 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. * – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 21, ет. 1, ап. 2, против Наказателно постановление № 7/01.03.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се подробни мотиви, обособени в няколко точки, като се застъпва, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението и неговия автор са станали известни на органите на КЕВР най-късно на 16.06.2020 г. Застъпва се, че в АУАН и НП липсват реквизити от императивен характер, като от писанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно за какво в крайна сметка е санкциониран жалбоподателят. Счита се, че неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ, както и че деянието не е извършено виновно, а отделно от това проверката на контролните органи е извършена в нарушение на Методиката за това. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Моли се за 1 отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

* – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Депозира писмено допълнение към жалбата, в което развива съображения за материална некомпетентност на административнонаказващия орган, както и за незадължителен характер на Указанията на КЕВР за „ВиК“ ЕАД – Бургас. Допълва и че правната квалификация на нарушението също е неточна. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски

В допълнително представени писмени бележи подробните доводи още веднъж се преповтарят и доразвиват, като се акцентира върху доводите, развити в писмените бележки на процесуалния представител на АНО.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които първо излага фактическата обстановка, възприета и в НП, а след това оборва всички възражения на жалбоподателя, навеждайки доводи за законосъобразност и правилност на санкционния акт.

Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП то е било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Със Заповед № З-В-5/22.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № З-В— 10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на назначена комисия извършването на извънредна проверка за прилагане от „ВиК“ ЕАД – Бургас на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В проверката участвал и св. И.С. – гл. експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 2 на писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „ВиК“ ЕАД – Бургас да представи копия на всички издадени фактури, отнасящи се за потребените „ВиК“ услуги за м. 10. 2019 г., м.

01.2020 г. и м. 04. 2020 г.; сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. и протоколи от извършени пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред които и „ДСК“ гр.

Обзор – Административна сграда.

В отговор на запитването на 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-1412/05.06.2020 г., с което операторът предоставил копия от издадените фактури, но не 2 предоставил сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабирания.

С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че липсват договори и протоколи, поради което и било поискано в тридневен срок „ВиК“ ЕАДгр. Бургас да уточни дали има сключени договори по Наредбата и протоколи от пробонабирания. Указано било, че в случай, че такива документи са налични – трябва да се предоставят копия от тях.

В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД - Бургас), с което операторът заявявил, че не разполага с индивидуални договори, нито с протоколи от пробонабирания, посочвайки, че е фактурирал цената по степен на замърсеност 1, само на база обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни води от големи групи потребители, което е показало средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Посочил също така, че физически е невъзможно да се извърши пробонабиране предвид характеристиките на канализационната мрежа и др.

На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква други документи, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД в нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги е издало редица фактури, сред които и процесната, с които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази категория.

С писмо от 30.07.2020 г. „ВиК“ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по Констативния протокол.

На база тези факти св. С. преценил, че неправилно „ВиК“ ЕАД – Бургас е фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално попада в тази категория, съгласно реда, разписан в Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил още, че като изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури прилагането на цените, утвърдени за ВиК оператора, но въпреки това е допуснал дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото (следвало е да бъде приложена цена от 0,619 лв/куб.м., а реално е била приложена цена от 0,805 лв/куб.м.), с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.

С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил на 01.10.2020 г. св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-19/01.10.2020 г., описвайки горните факти и давайки им квалификация като нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ.

3

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да направи възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с който Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 01.02.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл.

36, ал. 2 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. Той не оспорва, че действително потребителят е бил фактуриран за услуга „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да са били изпълнени предписанията на Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.), но навежда доводи за порочност на производството и несъставомерност на извършеното.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.

4

Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.

Видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011 г. по КАНД № 59/2011 г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011 г. по КАНД № 45/2011 г. по описа на АдмС-София и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).