Решение № 1016 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Варна, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501788 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 08286/23.07.2024 г. по описа на ЧСИ Д..

С...-С.., рег.№ .., район на действие ОС-Варна, подадена от П. Д. М. срещу Уведомление изх.№ 9605/05.07.2024 г. по изп. дело № 321/2020 г. по описа на ЧСИ Д.. С...-С.., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и са оставени без уважение възраженията за насочване на изпълнението върху несеквестриуемо имущество, а именно запор на банкова сметка, по която има постъпили суми от пенсии.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на уведомлението, с което ЧСИ отказва да прекрати образуваното пред него изпълнително дело. Жалбоподателят твърди, че актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от Община ..., никога не му е бил връчван, като е разбрал за образуваното изпълнително дело 4 години по-късно. Излага, че актът е издаден на 16.12.2019 г., като въпреки липсата на връчване, взискателят Община ... е образувал изпълнително дело при ЧСИ Д.. С...-С.. на 17.03.2020 г. за събиране на вземането. Твърди, че доброволно е заплатил сумите в пълен размер с лихвите на 15.09.2020 г. без да е знаел и да е бил уведомяван за образуваното изпълнително дело. Сочи, че към настоящия момент плащането е отразено при Общината, като след справка там е установил, че актът се води отменен, за което представя доказателства. Твърди, че цялото изпълнително производство се е развило без негово знание, не са му били връчени книжа по делото, вкл. въпросният акт. Възразява срещу наложения запор на банкова сметка на 10.05.2024 г., от който е постъпила сума в размер на 1369.98 лева, като твърди, че сумите по сметката му са били пенсии по болест, отпуснати от 1

НОИ и преведени наведнъж за минал период, поради което счита, че нямат характер на спестявания. Доколкото е изплатил дълга още на 15.09.2020 г., с налагането на запора и постъпване на суми от него твърди, че ЧСИ е събрал повторно сумата с лихви и разноски. Моли на основание чл. 433, ал. 3 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено, като му бъдат възстановени незаконосъобразно събраните суми и бъдат вдигнати наложените запор и възбрана.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване акта на ЧСИ и отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не са постъпили писмени възражения.

На осн. чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата за неоснователна.

Оспорва твърденията на жалбоподателя, че цялото изпълнително производство е протекло без негово знание. Излага, че по делото са правени многократни опити за връчване на книжа на длъжника, но същият не е бил открит, като последният е уведомен чрез своя брат, като съсобственик на възбранения имот, който е получил разписката чрез адв. М.а, а преценката дали лицето може да получи съобщението твърди, че е изцяло в правомощията на пощенския служител. Относно оплакването за несеквестируемост на сумите по банковата сметка на длъжника излага, че в писмо от банката е посочено, че сумите са от пенсии за минал период, поради което и на осн. чл. 446а ГПК ЧСИ счита, че същите имат характер на спестявани, респ. не са несеквестируеми. В мотивите си ЧСИ е изложил, че до 30.05.2024 г., когато Общината е поискала приключване на изп. дело, не е знаел за това, че главното вземане е било платено на 15.09.2020 г., като дори с молба от 12.04.2022 г. взискателят е поискал извършване на нови изпълнителни действия. Доколкото вземането на Общината е платено на 15.09.2020 г., а изпълнителното дело е образувано на 19.03.2020 г. ЧСИ твърди, че разноските по него са за сметка на длъжника съобразно чл. 79 ГПК.

Сочи, че с молба от 04.06.2024 г. е сезиран от взискателя по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на делото поради отмяна на акта, но излага, че доколкото по делото има незаплатени разноски, то същото не може да бъде приключено.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 2020..0400321 по описа на ЧСИ Д.. С...-С.., рег.№ .., район на действие ОС-Варна е образувано на 19.03.2020 г. по молба на Община ... срещу длъжника П. Д. М. въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 4210-1/16.12.2019 г. за сумата от общо 157.70 лева -задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци. По изпълнителното дело е извършено цялостно имуществено проучване на длъжника, като на 01.04.2020 г. ЧСИ е присъединил НАП за задължения към държавата. На 22.05.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника на постоянния му адрес, вписан в регистрите на населението, с препоръчана пратка с обратна разписка, видно от която пратката е непотърсена. Опит за връчване на ПДИ е направен и чрез работодателя „...........“ ЕООД, като съобщение е изпратено на 19.06.2020 г., а пратката е върната с отбелязване на причина „непознат“. На 12.04.2022 г. е постъпила молба от взискателя Община ... с искане да бъдат наложени запори и възбрана върху имущество на длъжника. На 07.06.2022 г. отново е присъединен НАП за вземания в размер на 500 лева. На 24.06.2022 г. е 2 наложен запор на трудово възнаграждение при „...........“ ЕООД, като съобщението е изпратено до работодателя заедно с приложените книжа, вкл.

ПДИ, но не са били връчени на работодателя, отново с отбелязване на обратната разписка „непознат“. На 04.07.2022 г. отново е изпратена ПДИ до длъжника на адрес на дружество „...........“ ЕООД, управител на който е длъжника П. Д. М., като пратката отново е върната като непотърсена.

На 16.04.2024 г. ЧСИ е присъединил НАП за вземане в размер на 663.64 лева, като на 30.04.2024 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „..........“ АД, както и възбрана на ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника. На 10.05.2024 г. по сметка на ЧСИ вследствие на наложения запор е постъпила сумата от 1369.98 лева, като в основание на превода банката е посочила „пенсии за минал период/пълно служебно плащане“. На 03.06.2024 г. е постъпила молба от взискателя Община ... с искане за приключване на делото поради отмяна на акта за установяване на задължения, като с уточняваща молба изрично е посочил, че не желае прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а приключване на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК. На 26.06.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника при отказ в кантората на ЧСИ. На 02.07.2024 г. е постъпила молба от П. Д. М., в която моли за прекратяване на образуваното изп. дело поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като твърди, че от образуване на делото на 19.03.2020 г. до 12.04.2022 г. /датата на която взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия/ е изминал период от 2 години, в който взискателят е бездействал, респ. делото е прекратено по право и всички изп. действа са незаконосъобразни. В молбата са изложени оплаквания за несеквестируемост на сумите, намиращи се по банковата сметка на длъжника, и възражения за цялостна незаконосъобразност на изпълнителния процес поради факта, че актът за задължения към Общината никога не му е бил връчван, както и книжата по самото изп. дело.

При така установените факти и от доказателствата по делото, съдът намира следното от правна страна:

Оплакванията в жалбата на длъжника, инициирала настоящото производство, касаят незаконосъобразността на цялото изпълнително производство, поради липсата на връчване на административния акт, послужил като изпълнително основание.

Отделно от това незаконосъобразността на процеса се обосновава и с липсата на уведомяване на длъжника за образуваното изпълнително дело, както и са наведени възражения за несеквестируемост на сумите по банковата му сметка, по която е бил наложен запор. В молбата до ЧСИ са изложени и твърдения, че делото подлежи на прекратяване поради настъпила перемпция.

Настоящият състав намира, че оплакванията за незаконосъобразност на изпълнителното производство във връзка с твърденията, че актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е бил връчен от Общината на длъжника, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 436 и сл. ГПК. В настоящото производство на обжалване подлежат действията на ЧСИ, които са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като в ал. 1 са посочените действията, които може да обжалва взискателят, а в ал. 2 тези, срещу които може да възрази длъжникът.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случая 3 представеният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от Община ..., е годно изпълнително основание съобразно разпоредбата на чл. 165 ДОПК, според която събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго, като чл. 163, ал. 4 ДОПК дава възможност публичните вземания да се събират от съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Когато пред съдебен изпълнител е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, какъвто е актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело, като съобрази редовността на молбата, подадена от взискателя, съобразно правилата на чл. 129 ГПК. Не е в правомощията на ЧСИ да извърши преценка дали представеният акт в действителност е влязъл в сила, доколкото същият според закона представлява годно изпълнително основание, а наред с това взискателят Община ... е удостоверила с подписа си, че актът е влязъл в сила на 05.02.2020 г., видно от л. 6 по изпълнителното дело.

Предвид изложеното, горните оплаквания не са основания за прекратяване на образуваното изпълнително дело, като в случай че длъжникът счита, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по образуване на делото има възможност да защити правата си по друг процесуален ред.

По отношение на оплакването, че производството следва да се прекрати поради настъпила перепмпция по чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК съдът намира същото за неоснователно.

В действителност в периода от образуване на делото – 19.03.2020 г. до 12.04.2022 г. не са искани изпълнителни действия от страна на взискателя, но това не е необходимо с оглед и извършеното междувременно доброволно плащане от длъжника. Перепмцията е институт, който цели да санкционира бездействието на взискателя, който със своите действия следва да поддържа висящността на изпълнителния процес, но доколкото в рамките на тези две години е постъпило плащане от длъжника, не е било налице основание за взискателя да иска предприемане на нови изпълнителни действия. Отделно от изложеното в процесния период процесуалните срокове по изпълнителните дела са спрели да текат с оглед обявеното извънредно положение в страната и изричната разпоредба на чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, поради което и не може да се приеме, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил изтекъл.

Относно оплакването по чл. 433, ал. 2, т. 2 ГПК за несеквестируемост на сумите, постъпили от запор на банковата сметка на длъжника, съдът намира следното:

Видно от запорно съобщение с изх.№ 6768/30.04.2024 г. ЧСИ е наложил запор на банкова сметка на длъжника в „..........“ АД до размера на сумата от 1 369.98 лева, като на основание чл. 508 ГПК съдебният изпълнител е дал възможност на банката да посочи дали признава вземането. В съобщението е посочено запорът да не се счита наложен за получаваните от длъжника несеквестируеми суми. В отговор е постъпило съобщение от 13.05.2024 г., в което банката е посочила, че запорът е наложен на 02.05.2024 г., както и че 4 сумите по сметката са от пенсии. В платежното нареждане от 10.05.2024 г., с което сумата от 1369.98 лева е преведена по сметка на ЧСИ е посочено основание „пенсии минал период“. Съдът констатира, че с молбата до ЧСИ за прекратяване на ИД и за обжалване на незаконосъобразни действия, длъжникът е представил писмено доказателство – Разпореждане от ТП на НОИ гр. Бургас /л. 119 по изп. дело/, видно от което на длъжника е отпусната пенсия по болест считано от 30.11.2023 г. до 01.11.2025 г. Разпореждането на НОИ е от 13.02.2024 г., от което следва, че отпуснатата сума е не само за бъдещ период, но и за минал такъв. По делото липсват доказателства кога в действителност пенсията е постъпила по сметка на длъжника с оглед извършване на преценка дали същата е несеквестируема или не. Това, че сумите са постъпили наведнъж за минал период по разпореждане на НОИ не им придава характер на спестявания, поради което и длъжникът не следва да търпи неблагоприятни последици от това. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 /каквато е и получаваната пенсия по болест под минималната работна заплата/ се запазва, ако е постъпила по банкова сметка, но не по-рано от един месец от налагане на запора.