Решение № 2468 от 24.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. Варна, 24.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110112939 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВиК-Варна" ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** срещу ответника Ф. ИЦК. Л.

ЕГН **********, с адрес: гр.*****, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на ВиК услуги, за ползвани и незаплатени В К услуги, парични суми, които след допуснато с протоколно определение от с.з на 08.07.2022г. изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, са както следва: сума в общ размер на 306,41лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.10.2019г. до 23.10.2020г. на адрес гр.*****; сума в общ размер на 9,72лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 27.12.2019г. до 01.11.2020г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***** от 05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № *****/2020г. по описа на ВРС.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените съдебноделоводни разноски, както и разноските в заповедното производство. по делото

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителната искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че „ВиК-Варна" ООД, в качеството си на ВиК оператор, 1 съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя ВиК услуги на Ф. ИЦК. Л. ЕГН **********, за имот, на адрес гр.*****, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *****, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. На 04.11.2020г., ВиК операторът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Л., въз основа на което е било образувано ЧГД № *****/2020г. по описа на ВРС, ГК-33 състав. На 05.11.2020г., съдът е издал заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Л. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 640.46лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 27.05.2019г. до 23.10.2020г.; сумата от 43.48лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, за периода от 21.07.2019г. до 01.11.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-04.11.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. На 04.08.2021г., заявителят (сега ищец), сочи, че е бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Претендираната сума за главница за абонатен номер *****, представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имот в гр.*****, чрез използването на електронен карнет (таблет). До настоящия момент ответникът не е оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, за „ВиКВарна" ООД се настоява, че се поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, могат да бъдат платени по сметка на „ВиК-Варна" ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IB AN *****; BIC *****.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответникът Ф. ИЦК. Л. ЕГН **********, чрез назначен особен представител на основание чл.47 ал.1 от ГПК, съгласно Определение №3342/30.01.2022г. адв.В.Б., със съдебен адрес гр.

Варна, ул.*****, в срока по чл. 3 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора се изразява становище, че исковата молба е недопустима, в условие на 2 евентуалност неоснователна, немотивирана, както и недоказана, поради което се моли да се отхвърли същата в цялост. Относно допустимостта се счита, че исковата молба е недопустима, тъй като липсва идентитет между заявеното в Заявлението по чл.410 и обективираната правна претенция в подадената искова молба. Съгласно установената практика а именно Решения 152/28.04.2014г. по гр.д. № 7541/13 на IVrp.o , № 171/24.04.2012 по гр.д. № 801/11 на IV гр.о., № 50 от 29.06.2012 по гр.д. № 716/11 на IV гр.о., № 412 от 05.02.2014 г. по гр.д. № 2190/1 Зг. на IV гр.о. на ВКС правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК /т.нар установителен иск/ има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по повод направените в заповедното производство Възражения на длъжника, поради което не може да се променя и материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда да се произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство. Счита се от отвитника, че съгласно цитираната практика, съда следва да извърши преценка дали има идентичност на претендираното материално право и да съпостави претенцията на ищеца въз основа на неговата индивидуализация между иска за съществуване на вземането и заявеното в заповедното производство. Видно от Заявеното в Заявлението по чл.410 от ГПК и настоящия ис,к такава идентичност според ответника липсва. Това именно се явява предпоставка за цитираната от ответника съдебна практика, водеща до извода за наличие на липса на правен интерес от настоящата молба. На следващо, но не и на последно място, ответника счита иска за недопустим, тъй като между ищеца и ответника липсва облигационно отношение по силата на договор или каквото и да е друго подписано споразумение между страните. Не е ясно по силата на кое ответникът Л. е титуляр на абонатния номер. Твърди се, че ответника не е ползвал услугите, за които се иска плащане.

По основателността: С отговора се настоява, че така наречените от ищеца „ползвани ВиК услуги", не са ползвани, поради факта, че не са отчетени коректно. Видно от представената справка е, че са отчетени с електронно устройство - Карнет. За въпросното устройство следва да се генерира автоматична справка - директно разпечатана от устройството.

Приложената справка за Недобора не е автоматична. Твърди се, че същата представлява „преписване" на част от данните на Карнета а в останалата част сумите са изчислявани лично и ръчно от служители на ВиК. В тази, връзка се заявява, че ще се направи искане за призоваване на свидетел - оператор по възможност на конкретния Карнет 033. Според движението за лихви по справката се настоява, че лихвата не е винаги законна, а е друга такава, което прави впечатление дори и с просто око. Ако лихвата е различна от законната, то същата се явява незаконосъобразно изчислена, водеща до порок на исковата претенция, която пък автоматично и води до отпадане на Заповедта за изпълнение, поради липса на коректно подадени данни към Заповедния състав по описа на ВРС. Оспорва се на конкретния адрес да е извършвана изискуемата по закон физическа проверка на отчет поне веднъж годишно, съгласно чл.23, ал.9 по Общите условия . Твърди се, че такава проверка не 3 е извършвана, поради което претендиралите суми са за период и в размер, различен от посочените. Твърди се, че отчитане веднъж годишно чрез физическа проверка липсва за конкретния адрес. Щом липсва подобно годишно „физическо" отчитане, самото отчитане с електронен водомер –Карнет, се явява незаконосъобразно, а данните в същия са необективни и неверни. Сочи, че всички доказателства, представени от ищеца за консумираните количества вода за този период представляват частни, изходящи от него документи, които установяват благоприятни за ищеца обстоятелства и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Представените от ищеца карнети, установяващи констатираните от лице, служител на ищеца, количества потребена вода за периода, се настоява, че не са противопоставими на ответника, доколкото не носят подпис на потребителя. За периода, за който се претендират процесиите суми а именно: 21.06.2019 27.10.2020 се сочи, че е извършвано дистанционно отчитане само и единствено с Електронен Карнет 003 по твърдение на ищеца. Съгласно посоченото условие в чл.23, ал.9 от Общите условия на ВиК, при дистанционно отчитане следва да се извършва физическа проверка поне веднъж годишно. Такава проверка липсва . След като липсва такава проверка, се сочи, че отчитането за конкретния период се явява незаконосъобразно, тъй като противоречи дори на самите Общи условия на ВиК оператора, тъй като не отговаря на наложената от същия практика за отчитане. В случай, че ищеца твърди наличие за физическо отчитане, се моли да се представят доказателства за такова, като следва да са спазени условията за физическо отчитане, а именно индивидуализирани в чл.23, ал.4 от ОУ действащи към ВиК Варна. При изложеното, се настоява да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника Ф. ИЦК. Л. ,че същите не дължи посочената в исковата молба суми.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР/л.5-11/. Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник. Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.

Представена е справка/л.17/ от 27.07.2021г. за недобора на частен абонат Ф. ИЦК. Л., с адрес гр.Варна, *****, абонатен номер *****, за периода от 27.05.2019г. до 01.11.2020г.

Справка в НБДН от 08.12.2022г. удостоверява, че Ф. ИЦК. Л. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.*****.

Представени са и опис на отчети за абонат № ***** Ф. ИЦК. Л. на адрес гр.*****, за периода от 27.05.2019г. до 27.10.2020г. с отбелязване състоянието на водомера на адреса и показанията му по месеци, както и справка за облога и плащанията на частен абонат № 4

***** Ф. ИЦК. Л. на адрес гр.*****, за периода от 21.06.2019г. 08.07.2022г., видно от която е че за този период няма плащания на отразената като консумирана на адреса вода и др.ВиК услуги.

По искане на ищецът по делото е допусната ССчЕ, като видно от същата е, че размерът на месечните задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *****, по фактури, посочени в справка за недобора до 01.11.2020г._л.17/, след извършени плащания по описаните фактури до дата 27.11.2019г. вкл., възлиза на 306,41лв. - главница, съответно лихвата за забава върху всяко едно от неплатените месечни задължения, възлиза на 14,20лв. до 01.11.2020г.