Определение № 1117 от 10.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500136 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба от М. Б. М., постъпила с вх. № 8532/04.08.2025 г. и молба от Т. К. М., постъпила с вх. № 9066/20.08.2025 г., подадени чрез процесуалния им представител – адв. Г. Н., за изменение на Решение № 360/04.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В молбата, депозирана от М. М., се твърди, че решението е неправилно в частта, в която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че той е бил въззиваем, надлежно е конституиран като страна и въззивникът следва да понесе разноски за неоснователно пренесения пред въззивната инстанция правен спор. Излагат се подробни съображения, че претендираното възнаграждение е съразмерно на фактическата и правна сложност на делото и на положения от адвоката труд.

В молбата, депозирана от Т. М., се твърди, че размерът на присъденото възнаграждение е неправилно определен. Излагат се подробни съображения защо претендираното възнаграждение от 1100 лева е съответно на фактическата и правна сложност на спора, както и на положения от адвоката труд. Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размерът на възнаграждението следва да се определи отделно за всеки иск, а не върху един общи интерес.

С отговорите, депозирани от „Топлофикация София“ ЕАД, се поддържа неоснователност на молбите.

Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Молбите за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските са подадени в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за 1 обжалване на първоинстанционното решение от процесуално легитимирани страни, поради което са допустими.

По същество са неоснователни.

Липсва основание за отстъпление от приетото в Решение № 360/04.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от М. М..

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която исковете спрямо него са отхвърлени. При това положение нито опущенията на двете съдилища, изразили се неправилното администриране на въззивната жалба посредством връчването й на М. и изпращане на призовка във въззивната инстанция, нито депозирания от него отговор на въззивна жалба са в състояние да предизвикат отговорност за разноски. Това е така, доколкото последната има обезщетителен характер, когато неоснователно е предизвикан правен спор. Във въззивната инстанция въззивникът не е предизвикал правен спор досежно ответника в първоинстанционното производство М., поради което в тежест на първия няма основание да се възлагат разноски. Ето защо молбата е неоснователна.

Въззивният съд не намира основание за изменение на Решение № 360/04.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от Т. М.. С него е съобразена фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, естеството и обема на извършената от адвоката работа. По доводите изложени в решението настоящият състав не възприема твърденията в молбата, че претендираната сума от 1100 лева е съразмерна на фактическата и правна сложност на спора. В случая ирелевантно е какви действия са били извършени от процесуалния представител в първоинстанционното производство, доколкото за него е присъдено възнаграждение и то не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Както е посочено в т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл.

101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, след като се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Случаят е точно такъв, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, което има типов характер, формирана е трайна и непротиворечива практика, действията на адвоката, които представляват изготвяне на типов отговор на въззивна жалба, който в голямата си част преповтаря отговора на исковата молба и участие в едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства, продължило 3 минути. Ето защо въззивният съд не е обвързан от начина на определяне на възнаграждението, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящият състав приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи върху търсения интерес, а не върху всеки от четирите иска, както впрочем са направили страната и процесуалния й представител. Видно от договора за 2 правна помощ възнаграждението е договорено и заплатено общо, т.е. върху сбора от интереса, а не за всеки отделен иск.

Поради изложеното жалбите са неоснователни.

Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК относно срока, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 - чл. 279 ГПК, поради което срокът за обжалване на настоящото определение е едноседмичен (вж.

Определение № 568 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 209 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3151/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, Определение № 406 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3128/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 151/23.03.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, Определение № 8 от 8.01.2018х. по ч. т. д. № 2848/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 348 от 26.06.2017 г. по ч. т. д. № 1382/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 207 от 21.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2015 г., II т. о., ТК).

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от М. Б. М., ЕГН **********, постъпила с вх. № 8532/04.08.2025 г., подадена чрез адв. Г. Н., за изменение на Решение № 360/04.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Т. К. М., ЕГН **********, постъпила с вх. № 9066/20.08.2025 г., подадена чрез адв. Г. Н., за изменение на Решение № 360/04.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3