Решение № 92 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330105014 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., заедно с М. С.- член на ***, чрез пълномощник адв. Г. З., е предявил против А. Ф. М., ЕГН **********, от гр. К., ул. „****“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № ******** г. на ПРС, ****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** от ***** г., суми, както следва: сумата от общо 116, 26 лева, формирана, както следва:

53, 49 лева, дължими за период ******* г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от ****** г. сума в размер на 24, 57 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от *********** г. сума в размер на 28, 92 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; 62, 77 лева, дължими за период ********* г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от ******* г. сума в размер на 23, 89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от ******* г. сума в размер на 38, 88 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 1 постъпване на заявлението в съда- ******** г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения по договор за предоставяне на услуги, а именно: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от ******* г., по който длъжникът не бил изпълнил задълженията си, вследствие на което той бил прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на ********* г. (за договора за лизинг- чл. 11 ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от ОУ). Ответникът сключил с ищеца и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******* г. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което той бил прекратен едностранно от оператора на ********* г.

(за договора за лизинг- чл. 11 ал. 1 от ОУ на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги- т. 19б от ОУ). Сочи се, че към ********** г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на сумата от 116, 26 лева, дължима за периода ************ г. и представляваща сбор от дължими абонаменти такси и потребление на мобилни услуги по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******** г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер. Задълженията за предходен период в общ размер на 116, 26 лева били обединени във фактура № ************ г. и фактура № ************** г., като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури била в размер на 175, 59 лева, но от тази сума се приспадала сума в размер на 59, 33 лева, която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или частично платена след издаване на фактурите. Така към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 116, 26 лева, формирано, както следва: 53, 49 лева, дължими за период *********** г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******* г. сума в размер на 24, 57 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от ********** г. сума в размер на 28, 92 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги. Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 112, 82 лева, но от тази сума е приспадната сума в размер на 59, 33 лева, която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащана след издаване на фактурите; 62,77 лева, дължими за период ************** г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******** г. сума в размер на 23, 89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от ********** г. сума в размер на 38, 88 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги. Твърди се, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които операторът обединявал всички сключени и действащи към момента договори на това 2 лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от оператора фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „********************“.

При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на ищеца длъжникът- ответник бил с клиентски номер ********. Всички непогасени и изискуеми негови задължения били в размер на 116, 26 лева, обединени във фактура № **********/******** г. за клиентски номер ***********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Посочената сума представлявала сбор от дължими суми по следните договори/споразумения: 48, 46 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******** г., дължими за периода ************ г. на основание Раздел ************ от сключения договор за мобилни услуги; 67,б80 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от ********** г., дължими за период *********** г. на основание Раздел *********** от сключения договор за мобилни услуги. Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника. Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното заповедно производство по частно гр. дело № *********** г. по описа на РС- П., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.

47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се предявявал и настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора, постъпило след приключване на делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни. Оспорва вземанията по посочените фактури. В приложените по делото документи твърди да липсват доказателства за доставени и потребени мобилни услуги в размер на 116, 26 лева. Оспорва трите описани в исковата молба фактури, тъй като те били частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищеца. Счита, че чрез тях не се установявало как са формирани посочените суми. Твърди, че липсвало уведомяване от страна на ищеца, отправено до ответника за това, че същият прекратява действието на договора за мобилни услуги, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, счита, че исковите претенции са изцяло неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени от съда. В съдебно 3 заседание назначеният особен представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ******** ****** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ********** г. на ПРС, **** с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 116, 26 лева, формирана, както следва: 53, 49 лева, дължими за период ********* г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от ********* г. сума в размер на 24, 57 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ********* г. сума в размер на 28, 92 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; 62, 77 лева, дължими за период **************** г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ************* г. сума в размер на 23, 89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от *********** г. сума в размер на 38, 88 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда********* г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 122, 37 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В приложеното към настоящото производство частно гр. дело № ******** г. на ПРС, ****. с-в, като писмени доказателства са налични: договор за мобилни услуги от ********* г. с предпочетен номер **********, ведно с приложенията му (декларация- съгласие на потребителя и ценови листи), договор за мобилни услуги от ********** г. с предпочетен номер *********, три фактури (съответно с № ************** г. за периода ********** г. на стойност 70, 58 лева; с № *********** г. за периода *********** г. на стойност 133, 35 лева; с № **********/ ********** г. за периода ********** г. на стойност 308, 77 лева) и справки за потреблението на абоната, както и ОУ на оператора.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната два телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- 4 абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. От горното следва, че не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите за мобилни услуги поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.