Решение № 457 от 29.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Велико Търново, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

Пламен Борисов

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №501/27.03.2025г., постановено по Гр.д.№3602/2024г. по описа на РС – Велико Търново:

ОСЪЖДА М. В. Ч. с ЕГН ********** от гр...., ул. ... №26, да заплаща на В. М. Ч. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, район ..., бул. ... № 13, ет.3, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, считано от 18.12.2023г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка, за разликата от 500лв. до пълния предявен размер от 700лв., като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯВА размера на издръжката на Ц. М. Ч., определен с решение по гр.д. № 2228/2021г. на ВТРС, както следва:

ОСЪЖДА М. В. Ч. с ЕГН ********** от гр...., ул. ... №26, да заплаща на Ц. М. Ч. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ц. Г. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, район ..., бул.... № 13, ет.3, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА занапред в размер 700 лв. (седемстотин лева), вместо плащаните 450 лв., считано от 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпването на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката на детето Ц. М. Ч. за разликата от 700 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски в 1 първоинстанционното производство.

В срока по чл.315 ал.2 ГПК против първоинстанционното решение в

ОСЪДИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ е постъпила въззивна жалба от ответника по делото М. В. Ч., чрез пълномощник адв.И. Й., уточнена с молба с вх.№82431/26.06.2025г., като са развити оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. С доводи по същество оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че предявеният от пълнолетният ищец В. М. Ч. иск по чл.144 от СК е доказан по основание.

Оспорва като неправилен извода на РС, че ответникът – въззивник притежава материална възможност да дава издръжка на пълнолетния си син В. Ч., без това да създава затруднения за осигуряването на собствената му необходима издръжка, както и на безспорно дължимата издръжка на другото му дете – непълнолетната Ц. Ч.. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид реалното намаление в доходите на ответника – въззивник, както и установените във финансов отчет от „Ч. Груп“ ЕООД данни относно финансовото състояние и финансови възможности на ответника, с което е допуснал процесуално нарушение. Сочи се, че обстоятелствата около влошеното здравословно състояние на ответника неправилно са интерпретирани от съда. Твърди се, че началният период на издръжката, претендирана по реда на чл.144 от СК от ищеца В. Ч., следва да бъде 01.05.2024г., а не, съобразно постановеното от РС – 18.12.2023г., с изложени доводи по същество. Оспорва първоинстанционното решение относно предявеният иск с правно основание чл.150 СК за изменение на издръжка, предявен от непълнолетната ищца Ц. М. Ч. лично и със съгласието на майка й Д. Ц. Г. като неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва като неправилен извода на РС, че по делото е безспорно доказано трайно и съществено изменение на нуждите на непълнолетната ищца Ц. М. Ч., което да обоснове промяна в размера на определената й месечна издръжка.

Сочи се, че в 30 – месечния период от постановяване на предходното съдебно решение №732/21.06.2022г. по Гр.д.№2228/2021г. на РС – Велико Търново до момента доходите на ответника – въззивник чувствително са намалели повече от два пъти. Излага, че претенциите по двата иска по чл.144 СК и чл.150 СК, предмет на делото, са недоказани и неоснователни, а първоинстанционното решение в осъдителните му части е неправилно и следва да бъде отменено. С въззивната жалба моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваните му осъдителни части, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният иск по чл.144 от СК, предявен от В. М. Ч. в претендирания размер и постановена издръжка в минималния законоустановен размер по чл.142 ал.2 СК, както и отхвърли изцяло иска по чл.150 от СК, предявен от непълнолетната ищца Ц. М. Ч. лично и със съгласието на майка й Д. Ц. Г., като недоказан по размер и основание.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – пълнолетният В. М. Ч. и непълнолетната Ц. М. Ч., действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ц. Г..

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта, с която е отхвърлен частично предявеният от пълнолетния ищец В. М. Ч. против ответника иск с правно основание чл.144 СК за разликата от 500лв. до пълния предявен размер от 700лв., като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от непълнолетната ищца Ц. М. Ч. лично и със съгласието на майка й Д. Ц. Г. против ответника иск с правно основание чл.150 СК за изменение /увеличаване/ на издръжка за разликата над 700лв. до пълния предявен размер от 1000лв., като неоснователен и недоказан, поради което и в тези части, на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК, решението на РС е влязло в законна сила.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощник адв.И. Й. – САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемите страни – пълнолетния В. М. Ч. и непълнолетната Ц. М. Ч., действаща лично и със съгласието на майка й Д. Ц. Г., редовно призовани, не се явяват, не се представляват. С представена писмена защита, чрез пълномощника си адв.Д. М. – ВТАК, молят първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не сезират съда с претенция за разноски във въззивното производство.

2

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

РС – Велико Търново е бил сезиран с ИМ, предявена на 18.11.2024г., с която е предявен от пълнолетния ищец В. М. Ч. против ответника М. В. Ч., негов баща, осъдителен иск с правно основание чл.144 СК за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител в размер на 700лв., считано от дата 18.12.2023г., следваща навършването на пълнолетието му, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й изплащане, както и е предявен от непълнолетната ищца Ц. М. Ч., действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ц. Г., против ответника М. В. Ч., нейн баща, осъдителен иск с правно основание чл.150 СК за изменение /увеличаване/ на присъдената й издръжка по гр.д.№2228/2021г. по описа на ВТРС от 450лв. на 1000лв., считано от 01.01.2024г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че на 17.12.2023г. ищецът В. М. Ч. е навършил пълнолетие, както и че ответникът, негов баща, знаейки, че В. продължава да учи, е продължил да му заплаща издръжка първите три – четири месеца от 2024г. Ищците са претендирали направените по делото съдебни разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът М. В. Ч., баща на двамата ищци, чрез пълномощника си адв.И. Й. – САК, е заел становище за неоснователност на иска по чл.144 СК по размер, и за неоснователност по основание и размер на предявеният от непълнолетната ищца Ц. М. Ч. лично и със съгласието на майка й иск по чл.150 СК. Релевирал е възражения, че към момента здравословното състояние на ответника е сериозно влошено, което се отразява на способността му за работа, която при намален капацитет, формира по-ниски доходи към момента спрямо периода на постановяване на решение №732/21.06.2022г. по гр.д.№2028/2021г. на РС – Велико Търново.

Изложил е твърдения, че влошеното здравословно състояние създава на ответника особени затруднения за изплащане на издръжка на сина му В. Ч. в претендирания с иска по чл.144 СК размер от 700лв. месечно и представлява законоустановено правно основание за отхвърляне на иска на В. Ч. в заявения размер. Оспорил е иска по чл.150 СК, предявен от непълнолетната му дъщеря Ц. Ч. лично и със съгласието на майка й, с твърдения, че не доказва настъпване на съществено изменение на обстоятелствата, а именно такива съществени промени в нейните нужди, при които й е била присъдена издръжката от 450лв., както и съществените промени в доходите на ответника, чувствително намалели повече от два пъти от постановяване на решението по гр.д.№2028/2021г. на ВТРС, които съставляват според ответника самостоятелни правни основания за отхвърляне на иска на непълнолетната ищца изцяло като неоснователен.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

По делото не е спорен факта, който и се установява от събраните писмени доказателства, че ответникът е баща на двамата ищци по делото, а именно на В. М. Ч., роден на 17.12.2005г., навършил пълнолетие на 17.12.2023г., както и на непълнолетната Ц. М. Ч., 3 родена на 20.11.2007г., която е на 17г. и 8м. към момента на приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция /28.07.2025г./.

С влязло в законна сила на 16.09.2022г. съдебно решение по гр.д.№2228/2021г. по описа на ВТРС, е изменена издръжката на двете деца по реда на чл.150 СК, като е осъден ответника да заплаща на сина си В. М. Ч. месечна издръжка в размер от 500лв., считано от 26.07.2021г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане, както и е осъден ответника да заплаща на непълнолетната си дъщеря Ц. М. Ч. месечна издръжка от 450лв., считано от 26.07.2021г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане.

Съгласно мотивите към влязло в законна сила на 16.09.2022г. съдебно решение по гр.д.

№2228/2021г. по описа на ВТРС, бащата е декларирал, че за 2020г. и 2021г. е реализирал доход от около 1666,66 паунда на месец, като съдът е приел, че декларирания доход донакъде противоречи на представеното извлечение от банковата му сметка, съгласно което за м.12.2020г. М. Ч. има доход от 2370 паунда, а доходът му за м. февруари същата година е над 3000 паунда.

Не е спорно обстоятелството, че двете деца се отглеждат от майка си в Обединено кралство Великобритания, в Лондон, както и че самият ответник също живее в Лондон.

Видно от Споразумение за обучение 2024-2025г., пълнолетния В. Ч. от осемнайсет годишен се обучава в Градски колеж Уестминстър в Лондон, като е с планирана крайна дата на обучение – 27.06.2025г. Не е спорно и се установява и че непълнолетната Ц. Ч. също се обучава в същия Градски колеж Уестминстър в Лондон. Разпитана в първоинстанционното производство в качеството на свидетел, досежно иска по чл.144 СК, майката на ищците Д.