Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 210 от 16.02.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 123/2026
Вид
Определение № 210
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.7, ал.7 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Плевен, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500123 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3533 от 31.10.2025 г. по ч.гр.д. №65877/2025 г., с която е разпоредил А. Н. К., с ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Велико Търново, бул. ***, общ.

Велико Търново, обл. Велико Търново, да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК: 205997727, седалище и адрес на управление гр. София 3, общ. Столична, обл. София (столица), следните суми:

- 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 01.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

- 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2025 г. до 31.10.2025 г.,

- 13,17 лева (тринадесет лева и 17 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 13.06.2025 г. до 31.10.2025 г., - 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), явяващи се разноски за адв. възнаграждение,

- 21,25 лева (двадесет и един лева и 25 стотинки), явяващи се разноски за държавна такса.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ013557/12.05.2025 г.

Заповедта е връчена на А. Н. К. на 14.12.2025 г. и в срок – на 22.12.2025 1 г. /понеделник/ тя е подала частна жалба срещу нея в частта й за разноските с искане да бъде изменена, като се адв. възнаграждение бъде намалено при отчитане на ориентира по Наредба №1 и конкретно извършената от адвоката работа.

Жалбоподателят сочи, че при защитим материален интерес 633.17 лв., според Наредба №1 адв. възнаграждение би следвало да е 400 лв. Предвид обаче липсата на фактическа и правна сложност, адекватно би било тази сума да се редуцира наполовина и да се присъдят 200 лв.

Препис от жалбата е връчен на „КРЕДИТ ИНС“АД на 03.02.2026 г. и на 10.02.2026 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение. Сочи се, че адв. възнаграждение е определено според задължителните минимуми, посочени в Наредба №1 за защита по всеки един от трите иска – за главница, за договора лихва и за мораторна лихва.

Делото е изпратено на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, където е постъпило на 11.02.2026 г.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:

Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая се претендират общо 323.73 евро /633.17 лв./, половината от които се равнява на 161.87 евро /316.59 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, ориентировъчното адв. възнаграждение е 204.52 евро /400 лв./ Плевенски Окръжен съд намира, че съдът не е обвързан от Наредба №1 от 09.07.2004 г., а има възможност да се отклони от определените в нея ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Ето защо, предвид фактическа обстановка, описана в заявлението и приложените към него документи, Плевенски Окръжен съд намира за справедливо да редуцира ориентировъчното адв. възнаграждение до 102.26 евро /200 лв./

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3533 от 31.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. №65877/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, в частта й, с която е разпоредено А. Н. К., с ЕГН:

**********, настоящ адрес гр. Велико Търново, бул. ***, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново, да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК: 205997727, седалище и адрес на управление гр. София 3, общ.

Столична, обл. София (столица), разликата от 102.26 евро /200 лв./ до 766.94 евро /1 500 лв./ като разноски за адв. възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде присъдена сумата от 664.68 евро /1 300 лв./ като разноски за адв. възнаграждение, направени в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3