Определение № 254 от 14.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Кюстендил, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500104 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадено Възражение вх. № 3113/04.03.2026 г. по описа на Районен съд Кюстендил от М. Б. Н., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Л., обл. П., ул. „*******“ № *, чрез процесуалния им представител адв. В. Ц. Б. от САК, със служебен адрес и адрес на призоваване: гр. С, бул.

„*************“ № **, ет.*, оф. *, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 974 от 25.07.2025 г. по ч.гр.д. № 2021/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Във възражението се посочва, че жалбоподателите са наследници на Б. Н. Б., ЕГН **********, длъжник по издадената заповед за изпълнение, като на 23.02.2026г. били уведомени със съобщения с изх. № 8047 и изх. № 8048 от 13.02.2026 г. от ЧСИ С.

В. Б., peг. № ***, за издадения срещу наследодателя им изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2021/2025г. по описа на PC Кюстендил, въз основа на който било образувано изп.д.

226/2026г.

Твърдят, че длъжникът Б. Н. Б. е бил лишен от възможността да оспори паричните вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срока по чл. 414 ГПК, тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Уточняват, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 16.09.2025 г., чрез неговата съпруга, но на същата дата той е починал, респ. е бил в невъзможност да узнае за издадената заповед за изпълнение, тъй като са минали само няколко часа преди да почине.

Считат, че наследниците на длъжника и настоящи жалбоподатели са били лишени от възможност да оспорят дълга чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не им е била връчена надлежно, в качеството им на наследници. Сочат, че издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист е 1 издаден срещу починало лице. Поддържат, че на основание чл. 227 ГПК заповедният съд е следвало да конституира наследниците на длъжника - М. Б. Н., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН **********, да връчи на всеки от тях заповедта по ч.гр.д. 2021/2025г. на PC Кюстендил, да изтече срока по 414 ГПК за всеки един от тях и едва тогава да преценява дали са налице основанията за издаване на изпълнителен лист.

Подчертават, че неконституирането на наследниците в заповедното производство ги е лишило от възможността да узнаят, че те като наследници, са ангажирани с конкретното задължение на наследодателя им.

При развитите доводи се иска приемане на подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т.1, т. 3 и т. 4 ГПК и връщане делото на заповедния съд с указания за продължаване действията по чл. 415 ГПК.

Заявява се искане за спиране на изпълнението по образуваното изп.д. 226/2026г по описа на ЧСИ С. Б. Претендират се разноските в производството.

Към възражението са приложени писмени доказателства – заверени копия от удостоверение за наследници, препис- извлечение от акт за смърт, съобщения с изх. № 8047 и изх. № 8048 от 13.02.2026 г. на ЧСИ С. Б., ведно с пощенските пликове, с които са получени и извлечение от електронната система за проследяване на Български пощи. Иска се да бъде изискан препис от изп. д. № 226/2026г. по описа на ЧСИ С. Б.

Постъпила е молба становище от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., с която се поддържа, че възражението е неоснователно и просрочено. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника чрез неговата съпруга - А. Д. Б. /наследник и жалбоподател/ при условията на чл. 46 ГПК, респ. от момента на връчването чрез съпругата следва да се приеме, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение.

Подчертава, че в заповедното производство законът не поставя изискване за действително, субективно узнаване, а за надлежно извършено връчване по реда на ГПК, което поставя началото на срока за защита, респ. с връчването на заповедта на съпругата на длъжника е възникнала правната презумпция, че същият е уведомен за съдържанието й и е започнал да тече срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение в този срок е довело до стабилизиране на заповедта и издаване на изпълнителен лист.

Възразява като неоснователни и ирелевантни срещу твърденията на жалбоподателите, че длъжникът не е узнал своевременно, доколкото е налице редовно връчване. Счита, че не са налице и твърдените „особени непредвидени обстоятелства“.

Изтъква, че смъртта на длъжника, настъпила след връчването, не засяга редовността на вече извършеното връчване, нито спира или възстановява изтеклите срокове, същевременно законът не предвижда подобно основание за възстановяване на срока в хипотезата на чл. 423 ГПК.

Счита искането за спиране на изпълнението за неоснователно, тъй като липсвали предпоставките на чл. 423, ал. 3 ГПК - не е налице вероятна основателност на възражението, нито опасност от значителни и трудно поправими вреди.

Отбелязва във връзка с претендираните разноски, че в Наредба №1/2004г за МРАВ не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, но на основание пар. 1 от ДР на наредбата следва размерът да се определи по аналогия, като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от наредбата, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 25 евро, доколкото участието на пълномощника в заповедното производство се е 2 изчерпало единствено с подаване на възражение.

Предвид изложеното се моли за оставяне без уважение на възражението по чл.

423, ал. 1 от ГПК поради наличие на надлежно връчена заповед за изпълнение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба и отговора към същата доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№2021/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против длъжника Б. Н. Б., с ЕГН **********, адрес: с. Л., п.к. ****, О. П., ул. „**** №* за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №40022767647 от 11.01.2024 г.

Заповедният съд е уважил частично подаденото заявление и на 25.07.2025 г. е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми:

569,45 /петстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №40022767647 от 11.01.2024 г., сключен между страните; 360,45 /триста и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.03.2024 г. – 01.07.2025 г.; 256,94 /двеста петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева представляващи мораторна лихва за периода от 02.03.2024 г. до 24.07.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (25.07.2025 г.) до изплащане на вземането, както и 20,18 лв. държавна такса и 49,83 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е приложено адресирано до длъжника съобщение с препис от издадената заповед за изпълнение, от което е установимо, че последното, заедно с издадената заповед за изпълнение, са връчени на съпругата на длъжника на 16.09.2025 г.

Установявайки, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, заповедният съд на 21.10.2025 г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение.

По делото е приложен препис – извлечение от Акт за смърт на лицето Боян Н.

Б., видно от който е, че длъжникът по издадената заповед за изпълнение е починал на 16.09.2025 г.

По делото са приложени две съобщения, изходящи от ЧСИ С. Б. с рег.№*** по КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Перник, от които е видно, че до наследниците на починалия длъжник Б. Н. Б. – А. Д. Б. и М. Б. Н. – жалбоподатели в настоящото производство, са изпратени съобщения, с които органа по принудително изпълнение ги уведомява за образуваното срещу ИД №226/2026 г. и ги кани в двуседмичен срок да заявят дали приемат или се отказват от наследството на починалия длъжник Б. Б. – техен наследодател (обстоятелство, установимо от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№124/19.09.2025 г.).

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното от правна страна:

Относно допустимостта на възражението:

Нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда, че в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е 3 била връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си. Настоящият състав приема, че в случая едномесечният срок за подаване на възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, тъй като с цитираните по-горе съобщения, изходящи от ЧСИ С. Б. и адресирани до наследниците по починалия длъжник, последните са разбрали за издадената срещу него заповед за изпълнение. Макар на съобщенията да не е отразена дата на връчването им, то съдът презумира, че едномесечния срок за възражението с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК е спазен, тъй като и двете съобщения са с изходяща такава 13.02.2026 г., а възражението е депозирано на дата 04.03.2026 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок, при което се явява процесуално допустимо.

Съдът намира възражението и за основателно, като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от представения препис-извлечение от акт за смърт, че длъжникът Б. Н. Б. е починал на 16.09.2025 г. На същата дата, видно от приложената разписка, заповедта за изпълнение е била връчена на неговата съпруга по реда на чл.

46, ал. 2 ГПК.

Макар формално връчването да е извършено съгласно процесуалните правила, настъпилата броени часове по-късно смърт на длъжника представлява „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Това събитие обективно е попречило на длъжника както да узнае за връчените книжа, така и да упражни правото си на възражение в законоустановения срок.

На следващо място, със смъртта на длъжника е настъпило универсално процесуално правоприемство по силата на чл. 227 ГПК и от този момент неговите наследници са станали страни в заповедното производство. Съгласно константната практика на ВКС – в т.ч. и Определение № 1253 от 25.05.2023 г. по к.ч.гр.д. 1402/2023 на Върховен касационен съд, жалбоподателите – наследници на починалия длъжник А. Д. Б. и М. Б. Н. са станали страна по заповедното производство от момента на смъртта на своя праводател и като такава за тях възниква възможността да се ползват от възраженията по чл. 423, ал. 1 ГПК. Едва след тяхното конституиране и надлежното им уведомяване чрез връчване на заповедта за изпълнение на всеки от тях, би започнал да тече срокът за възражение.

В настоящия случай заповедта за изпълнение не е била връчвана на наследниците в качеството им на правоприемници и страни по делото. Поради това спрямо тях е налице и основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване.

Липсата на възможност за своевременна защита е пряка последица от това процесуално бездействие на заповедния съд.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на възражението. Приемането му има за последица възстановяване на висящността на заповедното производство, което следва да продължи по реда, предвиден в чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, с приемането на възражението следва да се спре и изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.