Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1299 от 18.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1876/2022
Вид
Решение № 1299
Подписан
18.11.2022
Състав
Светослав Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100901876 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „В.-*“ ООД твърди, че е в състояние на свръхзадълженостда изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 625, ал. 1 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ а именно: 1. компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ; 2. длъжникът да е капиталово търговско дружество; 3. да се установи свръхзадължеността му и 4. затрудненията да не са временни, т.е. състоянието да е обективно и трайно (чл. 631 ТЗ).

От правно организационната форма на молителя следва, че то е капиталово търговско дружество, спрямо което може да бъде открито производство по несъстоятелност на соченото основание свръхзадълженост.

За да се приеме, че едно капиталово търговско дружество е 1 свръхзадължено, следва да се установи, че неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Отчитат се само активи, които дружеството действително притежава, оценени по тяхната пазарна, а не балансова стойност, като се съпоставят с всички парични задължения на дружеството. От обявените в търговския регистър финансови отчети за периода 2015 г – 2018 г се установява, че още в края на 2016 г дружеството е свръхзадължено, тъй като активите му са на стойност 20 хил. лева (без проведено пълно и главно доказване на тяхното реално съществуване и без пазарна оценка за стойността им, а на база балансова такава) не покриват паричните му задължения, които счетоводно са в размер на 44 хил. лева (32 хил. лева текуща загуба, 8 хил.лева непокрита загуба от предходния финансов период и 4 хиляди лева задължения към работници и служители за заплати, осигуровки и данъци). Следва да се посочи, че паричните средства от външни за дейността на предприятието източници като допълнителните парични вноски на собствениците на капитала в размер на 53 хил.лева (общо за 2015 г и 2016 г.) макар счетоводно да намаляват загубата за финансовата 2016 година, представляват пасив за дружеството и се отчитат от съда именно като такъв при преценката за свръхзадължеността му. Състоянието на свръхзадълженост започнало през 2016г, продължава и през следващите финансови години за дружеството, като от финансовите отчети за 2017 и 2018 се установява, както допълнителното намаляване на актива, така и прогресивното нарастване на пасивите му. За 2019 г дружеството подава декларация, че не осъществява търговска дейност, а за 2020г и 2021 г не са подавани финансови отчети. Видно от баланса съставен към месеца предхождащ месеца на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, дружеството вече няма никакви активи, а само пасиви, формирани именно от вземанията на собствениците на капитала за възстановяване на платените от тях допълнителни парични вноски в размер на 65 хил.лева. Това са и кредиторите на дружеството посочени от него в молбата за откриване на производството по несъстоятелностт. Следователно състоянието е трайно и без възможност за обратимост.

Следователно по делото се установяват всички от посочените по-горе предпоставки на чл.742 ТЗ, поради което молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо молителя на основание свръхзадължеността му следва да бъде уважена.

2

Относно началната дата на свръхзадължеността:

Още към 31.12.2016 г. молителят е в състояние на свръхзадълженост и имено нея следва да се определи като начална дата на свръхзадължеността.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в касата на търговеца. Няма данни за средства и по банковите му сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл.

632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „В.-*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. ****.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността 31.12.2016г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.-*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. ****.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.

София, бул. ****..

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.-*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. ****.

СПИРА производството по т. д. № 1876/2022 г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4