Решение № 2419 от 12.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511604 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение 20110129 от 05.05.2021 г., постановено по гр. д. № 50074/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, е признато за установено, че С.Е.С. дължи на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99, чл.79, ал.1, пр.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, сумата от 4 937, 59 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до погасяването, представляваща непогасена главница за периода 21.03.2018 г. – 21.10.2019 г. по договор за кредит от 17.01.2014 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитодател и С.Е.С., в качеството му на кредитополучател; сумата от 1 587, 84 лв. – договорна лихва за периода 203.2018 г. – 18.10.2018 г., сумата от 1 069, 45 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018 г. – 01.11.2019 г., които В. са придобити от „А. за С. на В.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 18.10.2018 г. и за които в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 63326/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 461, 02 лв. – разноски в исковото и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска

Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от ответника С.Е.С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдебното решение е постановено в противоречие с изискванията на чл.19 ЗПК, тъй като 1 договорната и законна лихва надхвърлят годишния процент на разходите по договора за кредит. За наличието на нищожни клаузи в потребителския договор съдът следи служебни и без да е налице заявено възражение за това.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А. ЗА С. НА В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Процесният договор за кредит е сключен предииизменението на чл.19 ЗПК, поради което спрямо него не намира приложение изискването на ал.4 относно размера на ГПР. В договора за кредит е посочен фиксиран лихвен процент от 11, 99 %, а ГПР възлиза на 13, 40 %. Поддържа, че уговореният ГПР е в рамките на допустимия размер и не следва да се прилагат последиците на чл.19, ал.5 ЗПК законната лихва се дължи при забава в изпълнението на парично задължение.

Нейният размер е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва. Последната съставлява цена на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Счита, че лихвата за забава не може да се включи в ГПР, тъй като това не е предвидено от ЗПК, както и лихвата за забава се различава от възнаградителната лихва. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 18.10.2018 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на В. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на В. (цесия) от 20.12.2016 г. Тези договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „А. за С. на В.“ ЕАД. По силата на договорите В.та на „УниКредит Кънсюмъри Файненсинг“ ЕАД срещу С.Е.С. произтичащи от договор за паричен кредит № 1381353/17.01.2014 г., е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси и комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Това вземане е индивидуализирано в Приложение № 1 от 18.10.2018 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на В. (цесия) от 18.10.2018 г. Твърди, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на В.та по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. На основание чл.4.3 от рамковия договор за цесия ищецът се е задължил за своя сметка за уведоми длъжниците от името на цедента. Към исковата молба представя препис от уведомлението до ответника. По силата на сключения на 17.01.2014 г. договор за потребителски паричен кредит № 1381353 „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 27 100, която сума е преведена по посочената от крадитополучателя банкова сметка на 31.01.2014 г. Кредитополучателят дължи 813 л. такса за разглеждане на кредита и застрахователна премия в размер на 3 760, 80 лв.

Ответникът се е задължил да върне предоставения кредит на 120 броя анюитетни вноски, всюка от които в размер на 454, 25 лв., като първата 2 погасителна вноска е дължима на 21.02.2014 г., а последната е с падеж на 21.01.2024 г., съгласно съставения погасителен план. Ответникът не е погасил изцяло задълженията си към дружеството, като е погасил сумата от 19 330, 10 лв. С тази сума е погасил 11 583, 76 лв. – възнаградителна лихва, 7 661, 45 лв. – главница и 84, 89 лв. - лихва за забава. Непогасените задължения на ответника, произтичащи от горепосочения договор, възлизат на: 4 937, 59 лв. – главница, 1 587, 84 лв. - възнаградителна лихва и 1 069, 45 лв. – лихва за забава. За посочените В. е постановена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение от длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на горепосочените В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който е изразил желание спорът да се реши чрез медиация.

На 01.11.2019 г. „А. ЗА С. НА В.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Е.С. за сумата от 4 937, 59 лв. – главница; 1 587, 84 лв. – договорна лихва за периода 21.03.2018 г. – 18.10.2018 г. г.; 1 069, 45 лв. – лихва за забава за периода 21.03.2018 г – 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, както и заявените в исковата молба.

С разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 63326/2019 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 201, 90 лв., от които: 151, 90 лв. – държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, който е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на В.та си по исков ред.

На 31.01.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответника е сключен договор за отпускане на потребителски кредит № 1381353, по силата на който дружеството се е задължило да му предостави сумата от 27 100 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 31 673, 80 лв., в това число: 813 лв. – такса за разглеждане на кредита и застрахователна премия от 3 760, 80 лв. – застрахователна премия.

Кредитът се погасява на 120 месечни вноски, считано от 21.02.2014 г. до 21.02.2024 г., всяка от които в размер на 454, 25 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 11, 99 %, а ГПР – 13,4 %. Договорът е подписан чрез кредитен посредник – „УниКредит Булбанк“ АД, както и от потребителя.

На 20.12.2016 г. е сключен рамков договор за прехвърляне на В. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – цедент и „А. за С. на В.“ ЕАД – цесионер. По силата на договора цедентът се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми В., произхождащи от договори да потребителски парични и стокови кредити, сключени от 3 цедента с физически лиза, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Цедентът се е задължил да прехвърля ежемесечно В. за изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и са ноебслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие. Страните са се съгласили, че тези продажби ще се осъществяват ежемесечно като отделно, самостоятелно формирано портфолио, закупувано от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. За всяко отделно портфолио ще бъдат сключвани самостоятелни месечни договори за цесия, като продадените и прехвърлени В. ще се описват в Приложение № 1 към всеки отделен договор за цесия, което ще бъде неразделна чест от него. Страните са постигнали съгласие относно дължимата от цесионера в полза на цедента цена. В клаузата на чл.4.3 от договора е предвидено, че цесионерът е изричен упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито В. се прехвърлят, на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за кредит или друг установен адрес. Цесионерът се е задължил сам да извърши уведомяването от името на цедента за своя сметка.

На 18.10.2018 г. е сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на В. (цесия), по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – цедент, е прехвърлил на ищеца – цесионер, съгласно чл.2.1 от горепосочения рамков договор от 20.12.2016 г., заедно със съпътстващите гаранции, на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците В. за период от над 180 дни, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. В чл.2 от договора е постигнато съгласие относно покупната цена, която обаче е заличена от представения по делото препис от договора.

В представения препис – извлечение от Приложение № 1 към посочения договор са описани В.та към ответника, произтичащи от договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1381353/31.01.2014 г.

Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички В., които дружеството е прехвърлило с рамков договор за продажба и прехвърляне на В. от 20.12.2016 г.

На 18.10.2018 г. цедентът е съставил потвърждение за извършената цесия на всички В., цедирани на ищеца, съгласно посочения в договора за прехвърляне на В. от 18.10.2018 г. с подробно индивидуализирани парични В., описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Цедентът потвърждава, че е поучил от цесионера договорената цена за прехвърлените В..

Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо от името на цедента, с което я уведомява за прехвърлянето на В.та, като е определен 5 – дневен срок за погасяване на задълженията. Посочена е банкова сметка, по която може да се извърши плащането. Съгласно представеното известие за доставяне, уведомителното писмо е доставено и получено от адресата на 26.11.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от 4 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.