Решение № 12 от 11.03.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900001 по описа за 2024 година

КЗ.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от Образувано е по предявените от Р. С.ов М., с ЕГН **********, с адрес: с. Е., № 6, общ. Р., обл. С. и от Д. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.

„Х.А.“ № 9, вх. А, ет. 5, ап. 10, чрез адв. Р. М. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 60 000 лв., увеличена в хода на производството на по 100 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди по повод смъртта на майка им Р.Х.М., починала на * г. в резултат на ПТП от същата дата, при съобразяване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на * г. около 11.15 ч. на републикански път III-8608, при 3 км. + 900 м. в посока от гр. Р. към с. Е. водачът С. Р.ов М. на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. *** на десен завой губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което излиза извън пътя в ляво по посоката си на движение и се блъска в крайпътен обект.

В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на Р.Х.М., с ЕГН **********, която е била пътник на предната дясна седалка в лекия автомобил. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1032-3/11.01.2023 г., 1 който е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, като е образувано и досъдебно производство № 1/2023 г. по описа на РУ – М., което впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във р. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Оспорено е възражението на ответника досежно твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата, с оглед механизма на процесното ПТП, травмите от което не биха могли да бъдат ограничени или избегнати чрез поставянето или задействането на какъвто и да е вид автомобилни обезопасителни средства или системи.

Ищците в настоящото производство сочат, че починалата Р.М. е тяхна майка и изключително тежко приемат нейната загуба, тъй като тя е била грижовен и всеотдаен родител, силно привързана към тях, подкрепяла ги е във всеки важен момент и е успяла да създаде специална връзка с всеки един от тях. Наведени са аргументи, че ищците са съхранили дълбоката връзка с майка си, отнасяли се към нея с възхищение и почитание, проявявали са разбиране и взаимно уважение, доверявали й се за всичко, много я обичали и били силно привързани към нея, затова заедно отбелязвали семейните празници.

Посочено е, че след инцидента Р. М. бил дълбоко опечален и разстроен, станал мрачен и апатичен, затворил се в себе си и страдал безутешен, а Д. М. също много трудно приел загубата на майка си – чувствал се унил и безпомощен, често сънувал починалата, измъчвал се от чувство на напрежение и безпокойство.

На следващо място е отразено, че ищците силно ограничили социалните си контакти и нямали настроение за нищо, като болката и липсата на майка ще им тежи и измъчва през целия живот. Също така е посочено, че от справката на страницата на информационен център към гаранционния фонд, вписана в констативния протокол за ПТП, е видно, че лекият автомобил, който виновният водач е управлявал в момента на процесното ПТП, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/06/***, валидна от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г.

Ищците навеждат доводи, че на 31.01.2023 г. са предявили пред застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като ответното дружество е определило и им е изплатило по 60 000 лв. на всеки един от тях, без да е сключено извънсъдебно споразумение. Тези обезщетения според ищците са несправедливи и занижени по размер, поради което са предявили претенциите си и по съдебен ред с искане за осъждане на ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на майка им в размер на по 60 000 лв., увеличени в хода на производството на по 100 000 лв. за всеки от тях, при съобразяване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя /31.01.2023 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

2

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт В.Й., е оспорило исковете по основание и размер. Изложени са доводи, че по образуваното във връзка с процесната катастрофа наказателно производство не е постановен окончателен акт, поради което не са установени елементите, обуславящи вината, противоправността, причинно-следствената връзка и вредоносния резултат.

Оспорено е твърдението на ищците, че водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, със своите действия е причинил настъпването на резултата от деликта – телесните повреди на пътничката М., довели до летален изход. Изложени са доводи, че застрахователното дружество вече е изплатило на ищците по 60 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение в справедлив и съобразен с всички релевантни обстоятелства размер, с което изцяло е погасило задълженията си към тях.

На следващо място ответникът е оспорил твърденията за съществували отношения на близка зависимост между ищците и тяхната майка, предвид възрастта им и различното им местоживеене. Оспорен е и размерът на исковите претенции, които не са съобразени с критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Посочено е, че в случая следва да бъде взето предвид и съпричиняването на пострадалата, която е пътувала без поставен предпазен колан и чийто принос е 50 %.

Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № BG/06/***, сключен относно лек автомобил „Опел Корса“, с рег. *** към датата на процесното събитие. Застрахователното дружество моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а алтернативно размерът на претендираното обезщетение да бъде намален и разноските по делото да му бъдат присъдени, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2023 г. около 11.20 ч. лек автомобил „Опел Корса“ с рег. ***, управляван от С. Р.ов М., движейки се по републикански път III-8608, в района на 3+900 км. в посока от гр. Р. към с. П. на десен завой водачът губи управлението върху същия, навлиза и преминава през лентата за насрещно движение, излиза от траекторията на пътното платно и се блъска челно с дясната и централна части на автомобила в дървена масивна врата с масивна желязна конструкция /постройка/, разположена встрани от пътя. От настъпилото контактно ПТП са нанесени увреждания на пътувалата в колата пасажерка – Р.М., която е починала.

Механизмът на процесния инцидент е установен с назначената в настоящото производство авто-техническа експертиза, както и с приложените към досъдебно производство № 1/2023 г. по описа на РУ – М. /прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във р. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК/ писмени 3 документи. В заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза е отразено, че настъпването на процесното ПТП е станало през светлата част на денонощието, на път в процес на реконструкция, като пътната настилка е била от пръст и чакъл, без обозначения и маркировка по нея, без данни за ограничаване на скоростта в района на произшествието, препятствия, наклони или неравности. На следващо място е посочено, че времето е било с нормална ясна видимост, скоростта на автомобила в момента на удара и в района на произшествието е била 48.20 км/ч, като ударът е бил директен и челен, извън пътното платно, а пасажерката Р.М. се е возила на предна дясна седалка на процесното МПС, без данни за поставен или не предпазен колан.

При разпита в съдебно заседание вещото лице И.Н. е заявил, че в случая ударният импулс е предизвикал допълнително ускорение на тялото на пострадалата жена и поради липса на данни не може да прецени дали пасажерката е била с поставен колан, как е седяла и каква е била позицията на нейната седалка и облегалка.

Между страните по делото не е налице спор досежно факта, че процесният лек автомобил „Опел Корса“, с рег. *** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, която е обективирана в Застрахователна полица № BG/06/*** с валидност от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г.

С медицинската документация е констатирано отделяне на първи шиен прешлен от черепа с прекъсване на гръбначния мозък на съответното ниво, дифузна субарахноидална хеморагия, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане по меките черепни покривки, счупване на 1, 2, 3, 4, 5, 6 леви ребра по предна мишнична линия и второ до залавното му място с гръбначния стълб и на 1 дясно ребро по предна мишнична линия, кръвонасядане на меките тъкани около тях, разкъсно-контузна рана на главата и охлузване около нея, охлузвания по долните крайници. В заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е отразено, че причината за смъртта на Р.М. е следствие на висока шийна травма с пълно прекъсване на гръбначния мозък от продълговатия мозък на ниво първи шиен прешлен, довело до възходяща парализа на жизнноважни мозъчни центрове – на дишането и сърдечната дейност. На следващо място е посочено, че е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените от него телесни увреждания и настъпилата смърт на Р.М..

Разпитан в съдебно заседание като вещо лице д-р М. обяснява, че обезопасителният колан фиксира единствено тялото на пътника, но не и шията, като такова счупване е възможно да стане и с поставен колан.

Съгласно представеното Удостоверение за наследници изх. № ГС-201614/11.01.2023 г., издадено от Община Р., Населено място – с. Е., Р.Х.М. е починала на * г. и е оставила за свои наследници С. Р.ов М. /съпруг/, Р. С.ов М.

/син/ и Д. В. М. /син/.

Разпитаната по делото свидетелка З. М., чийто съпруг е брат на бащата на ищците, разказва за грижите, които пострадалата Р.М. е полагала за своите деца при отглеждането им, както и за тяхната привързаност към нея.

4

Свидетелката обяснява, че двамата братя много често са посещавали и обслужвали своята майка, която е била болна /имала е рани и не е можела да ходи/, готвили са и са помагали за обработването на градината. Свидетелката сочи, че Р. М. живее със семейството си /съпруга и две деца/ в същата къща, на третия етаж, а Д. М. живее със своето семейство /съпруга и две деца/ в Р., но вече е в Германия. На следващо място свидетелката говори и за мъката на двамата братя след смъртта на своята майка, голямата промяна в тях и честия плач, спомените и обредите, които правят за нея.

Свидетелката А.Г., която е сестра на починалата Р.М., също разказва за взаимните грижи, любов и привързаност, вкл. и финансова подкрепа на ищците и на тяхната майка, както и за тъгата на двамата братя, плача и редовното ходене на гроба на починалата. Свидетелката обяснява за помощта на Д. и Р. М. с готвене, поддържане на градината, обслужване на болната Р.М., както и за нейната любов към децата и внучетата.