Решение № 328 от 17.09.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 795/2026
- Вид
- Решение № 328
- Подписан
- 17.09.2026
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 328 гр. Пазарджик, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200795 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Ю. Г. ЛНЧ ... от гр.Пазарджик против НП №26-1006-000463 от 14.04.2026г. на началник група при Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с това, че процесният автомобил е бил дерегистриран служебно на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за това от неговия собственик.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Марин Тодоров от АК- Пазарджик, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се 1 излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 01.03.2026г., в 11:50 часа, в ... срещу №17, в посока кръстовище с ул...., е управлявал лек автомобил ... с рег.№..., собственост на К. Н. ЕГН ********** от гр.Пловдив, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрация, считано от 03.02.2026г.- след изтичане на законоустановения 2- месечен срок за регистриране промяната на собствеността на процесното МПС, възникнала на основание Договор за покупко-продажба от 02.12.2025г. На инкриминираната дата жалбоподателят по молба на собственика на процесното МПС- св.Н. К. закарал автомобила до автомивка в гр.Пазарджик. По пътя автомобилът бил забелязан от св.П. М.- мл.автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВРПазарджик, който по това време извършавал линеен контрол с дежурен автопатрул. При извършена от негова страна проверка на автомобила чрез РСОД било установено, че регистрацията на същия е прекратена по служебен път на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Водачът бил спрян от св.М. на посоченото в НП място, след което заявил, че не е бил информиран от собственика на МПС, че същото не е било регистрирано в 2- месечен срок след закупуването му. Уточнил, че само изпълнява молбата на св.К. да закара автомобила до автомивка след извършен ремонт. След установяване на тези обстоятелства, св.М. придружил с полицейския автомобил жалбоподателя до сградата на Сектор ПП, където на място дошъл и собственикът на процесното МПС- св.К., който потвърдил пред полицейския служител твърденията на водача. Последният бил придружаван от св...., която оказала помощ на жалбоподателя при превода от български език. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което срещу жалбоподателя, първоначално бил съставен АУАН №5067663/01.03.2026г., въз основа на който 2 първоначално не било издадено НП, а материалите по преписката били изпратени в РП-Пазарджик за преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 02.04.2026г. /л.9, 10/ прокуратурата отказала да образува наказателно производство с мотив, че деянието не е извършено от субективна страна. В същото време, прокурорът преценил, че материалите по проверката следвало да бъдат изпратени на Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик за преценка необходимостта от ангажиране на административнонаказателна отговорност на дееца.
По повод горното било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 07.05.2026г., а жалбата против него била подадена на 15.15.2026г. Поради това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства- показанията на св.П. М.
/актосъставител/, св.Н. К. /собственик на прозесното МПС/ и св...., както и от материалите по административнонаказателната преписка и пр.пр.
№1485/2026г. по описа на РП-Пазарджик. Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе лек автомобилсобственост на св.К.. Установи се категорично, а и не се спори по делото, че процесното МПС било със служебно прекратена на 03.02.2026г. регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във връзка с неспазване на предвидения 2месечен срок за регистриране промяна на собствеността съгласно договор за покупко-продажба от 02.12.2025г.
В същото време, по делото не са представени доказателства, че жалбоподателят в качеството му на водач на процесното МПС, е бил уведомен от собственика на последното за извършената на 03.02.2026г. от органите на 3
МВР служебна дерегистрация на процесното МПС. Последното формира извод, че на инкриминираната дата- 01.03.2026г., жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил без съзнанието, че то е със служебно прекратена регистрация.
При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение, визирано в нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.
Нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, чийто собственик не изпълни задължението си в 2-месечен срок от придобиването му да го регистрира, като това се отразява в Националния регистър на пътните превозни средства.
В същото време, условията и реда за регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.18 от посочения нормативен акт, регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл.18б ал. 1 т.10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От внимателния прочит на посочените правни норми се установява, че нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба, не е задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията. При това положение може да бъде направен извод, че предвидената в разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП служебна 4 дерегистрация на МПС след изтичането на двумесечния срок, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, следва да бъде направена автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона обаче няма такова изискване, поради което е напълно възможно съответният административен орган да бездейства известно време преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък въобще да не ги предприеме. При това положение не може да се очаква и твърди, че всеки водач на МПС, който като собственик е наясно, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в двумесечния срок след придобиването, трябва да е абсолютно наясно, че МПС е било служебно дерегистрирано. От собственика на МПС може само да се очаква да предполага това, но такова едно негово предположение не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е дерегистрирано и въпреки това той продължава да го управлява. В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП или пък наказателна такава за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо. Всичко това в още по-голяма степен важи за водача на дерегистрираното служебно МПС, който не е собственик на същото. Най-сетне при липсата на реално функциониращ Национален регистър на пътните превозни средства, където би следвало да се отразява датата на дерегистрацията, няма как да се очаква от водача на МПС, който не е негов собственик, да има знание по отношение това обстоятелство. Именно такъв е и настоящия случай.
Както вече беше посочено, няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тях винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието.
В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил административно наказание, без да е било установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй 5 като на въззивника е наложено административно наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма, по силата на чл.84 от ЗАНН, намира субсидиарно приложени и в АНП, където наказателното постановление има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
При така установеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Изложеното налага незаконосъобразно. обжалваното
НП да бъде отменено като
При този изход на делото- отмяна на НП, претенцията на АНО за присъждане на разноски се явява неоснователна. Искане за такива от страна на жалбоподателя не са направени, поради което и не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №26-1006-000463 от 14.04.2026г. на началник група при Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Ю. Г. ЛНЧ ... от гр.Пазарджик е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Разпечатката съдържа 32 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a03faac7-a574-43da-a32f-318ae98a6329