Акт от 12.04.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 226

12.04.2019г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Невена Владимирова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело №200 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от К.Б.М. ***, в качеството ѝ на настойник и законен представител на Б.В.М.,***, подадена чрез пълномощника адв. А.П., против Агенция „Митници“ гр. С..

В исковата молба се сочи, че с Решение №77/15.07.2011г. по гр.д.

№217/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд, Б.В.М. с ЕГН ********** е бил поставен под пълно запрещение. Съгласно Удостоверение №54/13.01.2012г. и на основание чл.156, ал.1 от СК, издадено от Органа по настойничество и попечителство при Община Хасково, К.Б.М. била определена за настойник на Б.В.М., като в удостоверението било посочено, че същата следва да защитава правата и интересите му. Предвид изложеното ищцата претендира да бъде осъден ответника да ѝ заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1367/2017г. на Районен съд – Хасково с което е било отменено и Наказателно постановление №1081/30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив в частта на наложеното на Б.В.М. наказание глоба в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд до нейното окончателно изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по иска - Агенция Митници гр. София в писмен отговор, подаден чрез пълномощник, оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред районния съд във връзка с оспореното пред него наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно с Удостоверение №54/13.01.2012г. и на основание чл.156, ал.1 от Семейния кодекс, издадено от Орган по настойничество и попечителство при Община Хасково, К.Б.М. е била определена за настойник на Б.В.М..

Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №1367/2017г. на Районен съд – Хасково, че с Наказателно постановление (НП) № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, на Б.В.М. ***, за нарушение на чл.123, ал.6 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението са били отнети в полза на държавата.

Наказателното постановление е било оспорено от К.Б.М., в качеството ѝ на майка и настойник на Б. В.М. ***, където е било образувано АНД №1367/2017г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Хасково К.Б.М. е била представлявана от надлежно упълномощен пълномощник – адв. А.П.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.11.2017г., от който е видно, че ищцата е заплатила за адвокатска защита сума в размер на 300 лева за обжалване на наказателно постановление пред Районен съд – Хасково. Делото е било разгледано и с Решение №81/01.03.2018г. съдът е отменил Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, в частта с която на Б.М. е била наложена глоба в размер на 2000 лв. и потвърдено в частта, с която, по силата на закона, в полза на държавата са били отнети стоките предмет на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна, Агенция Митници. Налице е незаконосъобразен акт, в частта за наложената глоба – Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, което е отменено в тази част с Решение №81/01.03.2018г., постановено по АНД №1367/2017г. по описа на Районен съд – Хасково. Наказателното постановление е издадено от орган на Агенция Митници, която съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Агенция Митници е легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразната част на Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив е процесуално допустима и основателна.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищцата имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

Решение №81/01.03.2018г., постановено по АНД №1367/2017г. по описа на Районен съд – Хасково, отменящо Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, в частта за наложената глоба, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Следва обаче да се вземе предвид при определяне наличието и обема на вредоносния резултат факта, че Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив е отменено само частично с Решение №81/01.03.2018г., постановено по АНД №1367/2017г., но НП е потвърдено в частта, в която на основание чл. 124, ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева, съставляващо заплатената от ищцата сума за обжалване на Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив и за процесуално представителство по АНД №1367/2017г. по описа на Районен съд – Хасково, от представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, действително се установява заплащането на тази сума от страна на К.Б.М. *** на адв. А.П.. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищцата разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.

Наказателното постановление в частта му за наложените на Б.В.М. административни наказания е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 81/ 01.03.2018 г. по АНД № 1367/ 2017 г. по описа на Районен съд – Хасково