Акт от 01.03.2021, Административен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

19 гр. Разград, 01.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА

- СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ с участието на секретаря Пламена

Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 5 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.

1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 341 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № 1873-15-145 от 02.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград. С отмененото наказателно постановление на М. М. К. за нарушение на т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал.

1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като се излагат подробни съображения в подкрепа на соченото отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът счита оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивният съд правилно е приложил института по чл. 28 ЗАНН.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На М. М. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1873-15-145/17.04.2020 г. за това, че на 17.04.2020 г. около 14 ч. в гр. Разград е посетил спортната площадка на ПГТС „Христо Смирненски“, с което е нарушил т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Актът е подписан от нарушителя с възражението, че е преминавал покрай училището в посока магазин „Корона“.

Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура – Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С постановление от 26.05.2020 г. прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление, поради което е отказал да образува наказателно производство и е изпратил преписката на директора на ОДМВР – Разград за провеждане на административнонаказателно производство.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление наказващият орган е приел, че е налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложил на К. глоба в размер на 300 лв.

Въззивният съд е приел, че към процесния период са действали забрани за всички граждани да посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка не била по-различна, дори била значително по-тежка. Отмяната на тези забрани и невъвеждането им отново означавала, че са ненужни, била дадена нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост от тях. Съдът е заключил, че деянието е маловажно и неприлагането на института по чл. 28 ЗАНН е основание за отмяна на наказателното постановление.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това правомощие с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020 г., на територията на Република България са преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.

Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била валиден общ административен акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени места.

При действието на горната заповед М. К. е посетил спортна площадка на открито обществено място, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка и правилно на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ му е наложена глоба в минилния размер от 300 лв.

Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд. От една страна, съдът няма правомощието да обсъжда целесъобразността на един административен акт, още по-малко в административнонаказателно производство. В условията на оперативна самостоятелност министърът на здравеопазването е органът, който преценява епидемичния риск, избира съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им. От друга страна, преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко отделно нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не се твърдят и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществена опасност на деянието.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.

1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 341 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

1873-15-145 от 02.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград, с което на М. М. К. за нарушение на т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград за разноски по делото сумата 80 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/