Определение № 505 от 04.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. ***, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500269 по описа за 2025 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 701 от 29.09.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 616/2025 г. Белоградчишкият районен съд е оставено без разглеждане Заявление вх. № 2773/26.08.2025 г./регистр. на БРС/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „***“ АД с ЕИК ********* и адрес: гр. ***, ул.“***“ № 29, срещу Т. П. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ (кв.***-2) № 16, общ. ***, обл. ***, за изпълнение на парично задължение.

За да остави без разглеждане искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с това, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени.

С разпореждане № 462 от 26.08.2025 г., на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр. чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, заявлението е оставено без движение и съдът е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане – договор между него и кредитодателят на длъжника А. - "***" ООД.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението са съобщени на заявителя, който с молба вх. № 2941/05.09.2025. е изразил становище по дадените указания, че са в противоречие с процесуалните правила на ГПК. В указания от съда срок не са представени доказателства за наличие на цесия, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без разглеждане, но по същество настоящия състав намира, че е отхвърлил заявлението.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „***“ АД *** .Иска се 1 отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК.

Сочи, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора, заедно с всички негови приложения и изменения, която разпоредба съдът тълкува разширително, като изисква и доказателства, извън посочените. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК се излага, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, , т.е разпоредбата препраща само към изрично посочени норми.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, и обжалваното разпореждане, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл,127, ал.1 и ал. 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление, следва да са посочени заявителя /кредитор/ и длъжник, както и всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя.

Правилно е прието, че заявлението за издаване на заповед за незабавно 2 изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, тъй като подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал.

1, т. 2 ГПК.

Правилно се сочи от жалбоподателя, че съгласно чл.411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал 2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва легитимираните страни по материалното и процесуалноправното отношение-заявител и длъжник /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи носителя на претендираното вземане, респективно длъжника като задължено лице да удовлетвори вземането. В случая не е установено, че заявителят е носител на претендираното вземане. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е необходимо установяване на страните по договора, тъй като за да се установи наличие на договор като източник на облигационно правоотношение, следва да се установи съглашение между две и повече лица като носители на права и задължения ,за да се създаде в случая правна връзка между тях. /чл.8 ЗЗД/.

С договора за цесия се променя една от страните по материалноправното отношение, а именно кредитора, което представлява и изменение на договора за кредит.

Неслучайно чл.410, ал.3 ГПК с цел защита на потребителите изисква прилагане на договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови изменения, до каквото изменение води сключването на договор за цесия на вземането и установява материалноправната, респективно процесуалноправната легитимация на заявителя.

Липсва основание да се приеме, че посочените разпоредби не се отнасят до заповедното производство, в частта в която касаят легитимацията на страните в същото, особено в случая на защита интересите на лица, имащи качеството на потребители.

Като не е изпълнил указанията на съда заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било отхвърлено от районния съд.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№3473/03.10.2025г.от "***" АД с ЕИК ********* и седалище и адрес: гр. ***, ул.“***“ № 29, против разпореждане № 701 от 29.09.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 616/2025 г. на Районен съд Белоградчик, с което е отхвърлено/ оставено без разглеждане/ Заявление вх. № 2773/26.08.2025 г./регистр. на БРС/ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Т. П. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ (кв.***-2) № 16, общ. ***, обл. ***, по Договор за паричен заем №5956003/ 28.08.2023г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. ***, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500269 по описа за 2025 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 701 от 29.09.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 616/2025 г. Белоградчишкият районен съд е оставено без разглеждане Заявление вх. № 2773/26.08.2025 г./регистр. на БРС/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „***“ АД с ЕИК ********* и адрес: гр. ***, ул.“***“ № 29, срещу Т. П. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ (кв.***-2) № 16, общ. ***, обл. ***, за изпълнение на парично задължение.

За да остави без разглеждане искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с това, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени.

С разпореждане № 462 от 26.08.2025 г., на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр. чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, заявлението е оставено без движение и съдът е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане – договор между него и кредитодателят на длъжника А. - "***" ООД.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението са съобщени на заявителя, който с молба вх. № 2941/05.09.2025. е изразил становище по дадените указания, че са в противоречие с процесуалните правила на ГПК. В указания от съда срок не са представени доказателства за наличие на цесия, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без разглеждане, но по същество настоящия състав намира, че е отхвърлил заявлението.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „***“ АД *** .Иска се 1 отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК.

Сочи, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора, заедно с всички негови приложения и изменения, която разпоредба съдът тълкува разширително, като изисква и доказателства, извън посочените. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК се излага, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, , т.е разпоредбата препраща само към изрично посочени норми.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, и обжалваното разпореждане, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл,127, ал.1 и ал. 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.