Определение № 2373 от 17.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373 гр. София, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502242 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С разпореждане № 745/01.08.2025 г., постановено по гр. дело № 99/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е върната въззивната жалба въззивна с вх. № 10730/ 07.07.2025 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор А. А., против решение № 327/18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 99/2025 г. по описа на ОС – Благоевград.

Против разпореждането е постъпила частна жалба от Окръжна прокуратура – Благоевград, действаща чрез прокурор Х. Г.. В жалбата се поддържа, че то е незаконосъобразно. Твърди, че решаващият правен извод на първата инстанция, че ОП - Благоевград не може да представлява по право ответника ПРБ противоречи на закона и на задължителното тълкуване на разпоредби от ЗОДОВ /старо заглавие ЗОДВПГ/, дадено с т. 5 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г., ОСГК. В тази насока се излагат подробни съображения. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се върна делото на окръжния съд за администриране на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С разпореждане № 650/ 08.07.2025 г., пост. по гр. д. № 99/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е оставил без движение въззивна жалба вх.

№ 10730/ 07.07.2025 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор А. А., против решение № 327/ 18.06.2025 г., пост.по гр. д. № 99/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград. Дадени са указания на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни указанията на съда, 1 обективирани в обстоятелствената част - да представи пълномощно, по силата на което Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор А., може да представлява, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, по делото, включително с права да подава въззивна жалба. Указано е, че при неизпълнение на горното в посочения срок следва връщане на касационната жалба като нередовна. Разпореждането е връчено на 21.07.2025 г. на Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор.

В установения срок, процесуални действия са извършени от прокурори от Върховна касационна прокуратура, като е изпратено становище, в което се сочи че „Съгласно чл. 136 ЗСВ прокуратурата е единна. От този принцип следва, че всеки прокурор по каквото и да било дело представлява единната прокуратура като държавна институция, съобразно своята компетентност….Освен това, съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че „Структурните звена на прокуратурата /респективно прокурорите при тях/ могат да представляват Прокуратурата на Република България по право и не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32-33 ГПК“.

Първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 650/ 08.07.2025 г., пост. по гр. д. № 99/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград и е върнал въззивната жалба с процесното разпореждане № 745/01.08.2025 г.

Безспорно е, съгласно актуални разпоредби на действащия устройствен закон, ПРБ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, което се представлява от главния прокурор (чл. 137 и чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ).

Не е спорно също така, че съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС структурните звена на прокуратурата (респективно прокурорите при тях) могат да представляват Прокуратурата на Република България по право и не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32-33 ГПК в производствата по реда на ЗОДОВ (старо заглавие ЗОДВПГ). Настоящият съдебен състав намира, че разрешението на т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС не е загубило сила и продължаване да се прилага от съдилищата, разглеждащи съдебни производства по реда на ЗОДОВ.

Доводите, развити от първата инстанция, биха били обосновани ако Прокуратурата участващи в производството по гр. д. № 99/2025 г. по описа на ОС – Благоевград като гражданскоправен субект. При това положение действително Прокуратурата, като държавно учреждение (ЮЛ), се представлява от нейния ръководител - главния прокурор или договорни представители: упълномощен адвокат, юрисконсулт или друг служител с юридическо образование по гражданскоправни спорове, свързани например със сключени договори за услуги или доставка на стоки, с трудовите правоотношения и др. подобни. Не такъв е обаче процесният случай. Когато Прокуратурата участва като ответник по иска по ЗОДОВ съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и/или като страна съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 26, ал. 3 и чл. 27, ал. 2 ГПК в съдебно производство по реда на ЗОДОВ, тогава тя не действа като гражданскоправен субект, а в качеството на процесуален 2 субституент (държавен орган). Ето защо в тези случаи, включително в процесния случай, Прокуратурата може да бъде представлявана не от главния прокурор, а от прокурор от прокуратурата към съответния съд, доколкото тя действа като държавен орган по искове за вреди по ЗОДОВ. В тази насока е трайно установената съдебна практика, включително на ВКС (например решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV г. о.), която напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

За по-голяма яснота следва да се посочи, че в действащия ГПК не е предвидена разпоредба, идентична или аналогична на чл. 19, ал. 2 от ГПК (отм.), поради което съдебната практика приема, че действащият ГПК не урежда процесуалната фигура на "контролираща страна" (в този смисъл решение № 71/06.04.2020 г. по гр. дело № 3804/2019 г. на ІV г. о. на ВКС, но това обстоятелство не изключва или променя естеството на процесуалната легитимация на Прокуратурата съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. Отново за яснота следва да се изтъкне, че съгласно действащия ГПК задължителното участие на прокурора като страна в производството по ЗОДОВ не означава, че той е другар на ищеца или на ответника по смисъла на чл. 215- чл. 217 ГПК, а още по-малко задължителен необходим такъв, тъй като осигуряването на това негово задължително участие (с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността) е процесуално задължение на съда, а не произтича от задължителна съвместна процесуална легитимация с ищеца или с ответника по делото.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното разпореждане за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 745/01.08.2025 г., постановено по гр. дело № 99/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4