Определение № 22494 от 18.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22494 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110107444 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „нк“ ООД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Предвид заявеното от ищцата с исковата молба, че не разполага с документи за извършените от нея плащания, и предвид спорния характер на тези обстоятелства, следва да бъде уважено искането на ищцата по чл. 190 ГПК.

С оглед становището на ответника за безспорност на обстоятелството, че в размера на ГПР не се включва неустойката за непредоставяне на обезпечение, от една страна, и ангажирането на други доказателства относно извършени от ищцата плащания, от друга страна, съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищцата следва да бъде отхвърлено.

Направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като посочените в отговора на исковата молба производства, макар да са образувани между същите страни, се намират на различен етап.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.07.2026 г. от 10:00 часа, 1 за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на ответника – и препис от молба с вх. № 149584/12.05.2026 г.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в едноседмичен срок от съобщението счетоводна справка за всички извършени от ищцата плащания по процесния договор за кредит по дати и размер на платежите, като при неизпълнение на тези указания в срок и непредставяне на документ с изисканото съдържание, УКАЗВА на страните, че ще допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва въпроса относно заплатените по договора за кредит суми, а в случай че ответникът не осигури необходимото съдействие за изготвяне на заключение, то и съдът ще следва да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани обстоятелствата, за които страната с поведението си създава пречки да бъдат установени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са следните искове от А. Н. Ч. срещу „нк“ ООД: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 З П К за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № **** от 27.09.2022 г., а в условията на евентуалност – обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция, и на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 639,11 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 27.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2026 г., до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № **** от 27.09.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 1600 лева при следните условия: срок на договора до 28.11.2023 г.; годишен лихвен процент – 40,15 %; годишен процент на разходите – 48,42 %; общо задължение по договора – 2030 лева. Ищцата твърди, че е платила по договора сума в общ размер на 1457,18 евро. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция за обезпечение на задълженията си в размер на 2030 лева, като в чл. 6, ал. 1 от договора била предвидена неустойка в размер на 1512 лева за неизпълнение 2 на това задължение. Поддържа, че договорът е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за неустойка, дължима по чл. 6, ал. 1 от договора, не била включена в ГПР, а следвало да бъде част от него, доколкото предвид естеството й съставлява скрито възнаграждение за кредитора. Отделно от това се излага, че в договора не е посочено от какви разходи е формиран размерът на ГПР. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПК не бил посочен какъв е размерът на лихвеният процент на ден.

Поддържа се, че на самостоятелно основание клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като са изложени доводи, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и съставлява скрито възнаграждение. Твърди се, че нищожна поради противоречие с добрите нрави се явява и клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, тъй като уговореният с нея размер на ГЛП от 40,15 % надвишава три пъти размера на законната лихва. По изложените съображения ищцата счита, че заплатената от нея сума в размер на 639,11 евро, представляваща част от общо платената сума в размер на 1457,18 евро, е недължимо платена, тъй като надвишава чистата стойност на кредита, и поради това претендира връщането й. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на договор между страните с посоченото в исковата молба съдържание. Поддържа, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК. Оспорва да е получил сума в размер на 1457,18 евро по договора. Заявява, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за предоставяне на гаранция; извършено плащане по договора на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които отговарят на императивните законови разпоредби на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, съответстват на добрите нрави и са били индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № **** от 27.09.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, по който ответникът е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 1600 лева; неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора за непредоставяне на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на 3 неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4