Протокол № 2064 от 08.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2064 гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20235220103047 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:48 часа се явиха:

Ищецът А. А. З. уведомена чрез процесуалния си представител не се явява, представлява се от адв. А. М. от АК-Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото, и от съпруга си А. З..

Ответникът „Николетти“ АД редовно уведомено в предходното съдебно заседание чрез адв. С. Б., не изпраща представител.

Не се явява процесуалния представител адв Б., надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.

По делото е постъпило становище от

НИКОЛЕТТИ АД, чрез процесуалния представител адв. Б., с която се сочи, че поради друг неотложен ангажимент не може да се яви в открито заседание по делото, не възразява да се даде ход в негово отсъствие и делото да се приключи, като предявените искове бъдат отхвърлени и да му бъде определен срок за представяне на писмени бележки в които да обосноват мотивите си.

Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по отношение претендираните от ищцата разноски.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила е молба от А. З., в която се заявява, че определението по чл. 140 за насрочване на делото не отговаря на императивните изисквания на чл.146, ал. 1, т. 1 до т. 5 от ГПК.

Съдът не открива такова несъответствие. В определението са описани обстоятелствата, твърдени от страните, от които според тях произтичат претендираните права и съответно възражения в ответната страна, като е описано накратко какво твърди ищцата и какво твърди ответникът. Посочена е правна квалификация - чл. 403, ал. 1 от ГПК, която съвпада с посочената от ищцата. Посочено е кои факти не са спорни - наличието на решение по спор за собственост между страните, влязло в сила преди завеждането на настоящия иск, и обстоятелството, че ищцата е въведена във владение на 21.04.2023 г.

Дори и липсата на тези очевидно безспорни обстоятелства, съдържащи се в изявлението на страните, непосочването им по никакъв начин не би опорочила определението по чл.146 от ГПК, не затруднява защитата на страната, не е никакво основание за изменение на определението, защото извод за това, кои обстоятелства се твърдят еднакво от страните може да се направи въз основа на техните твърдение и доклада. Доказателствената тежест е разпределена в мотивите на определението, а именно - ищецът носи тежестта да установи размера на пазарния наем.

АЛ. З.: - Не е посочено дали е безспорна собствеността.

Съдът намира, че извод за собствеността се съдържа в решението, влязло в сила, решаващо със сила на пресъдено нещо спор между страните, наличието на което не се оспорва от страните. Определението отговаря на всички изискания, не е нарушено правото на защита на страната.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да изготви нов доклад и ново определение по чл. 140 от ГПК, тъй като в старото пропуски липсват и то 2 отговаря на закона. Дори да има пропуски в определението, втората инстанция винаги има възможност при съответно оплакване да извърши промяна в доклада.

Съдът докладва постъпило молба с вх. № 26635/29.10.2024г. от А. З., чрез нейния съпруг и пълномощник по чл.32, т.2 от ГПК А. З., с която е представено удостоверение от управителя на „Валмис“ ООД - гр. Пловдив, обслужващ съоръжение с повишена опасност по чл. 24, ал. 1 т. 2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, в сграда в гр.

Пазарджик ул“Цар Иван Шишман“ №10.

Посочено е,че доказателството е от значение за крайния извод за намаляване с -5% на финансовия резултат от цялото проведено изследване поради липса на асансьор в заключение на вещо лице Й. Д. при определяне на среднопретеглена наемна цена. Отразено е в таблица с данни на стр. 7 с намаляващ ефект за целия период от 20.06.2019г до 20.04.2023г.

АДВ. М.:Да се приеме.

Съдът намира докладваната молба за относима към предмета на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото удостоверение от управителя на „Валмис“ ООД - гр. Пловдив обслужващ съоръжение с повишена опасност по чл. 24 ал. 1 т. 2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, в сграда в гр. Пазарджик, ул. “Цар Иван Шишман“ №10.

А. З.: След заплащане на ДТ за уточняване на лихвата, исковете станаха повече от един и за втория иск, който е за лихвата, няма включване в доклада по чл. 146 за съда и не е определена правната квалификация, колкото и да е ясна, съответно подлежащите на доказване и които факти би следвало да има значение за този втори явяващ се по поредност иск.

Съдът намира следното:

Не е докладвана с определение по чл. 140 от ГПК лихвата, тъй като 3 вероятно към момента не е била редовна исковата молба в частта за лихвата.

СЪДЪТ ДОПЪЛВА доклада си по чл.146 от ГПК с това, че се претендира и лихвата за забава.

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже нейния размер. Не счита, че е нужно събиране на допълнителни доказателства, тъй като са публично достъпни изчислителни програми за размера на законната лихва.

Правната квалификация е по чл. 86 ал.1 от ЗЗД на този иск.

А. З.: В съдебно заседание от 13.09.2024 г. протокол №1627 при проведена видеоконферентна връзка не беше записано на техническото лице, при снемане на самоличността на вещото лице, което е изискване по чл.156а, ал. 6 - присъствието на техническия сътрудник при провеждане на видеоконферентна връзка уредено да присъства по чл. 150 ал.3 от ГПК моля, съда да прецени дали следва отново да се проведе защита на експертизата от вещото лице, назначена на Й. Д., която е изготвила съдебно-техническа експертиза, а пък е трябвало да изготви оценъчна експертиза.

Съдът не счита, че наименованието на експертизата повлиява по някакъв начин на нейното качество като доказателство. От значение е поставеният въпрос и отговора на въпроса. Действително не е написано името на техническото лице, което присъствало при видеоконферентната връзка от страна на съда, в който се намираше вещото лице, това според съда също не опорочава извършването на действието, но все пак за яснота следва да се отбележи името на служителката, фамилното име на която е С..

Съдът не счита, че това е основание за ново изслушване на вещото или за поправка на протокол, тъй като това не са съществени елементи на събирането на доказателството според този състав.

АДВ. М.: Освен, че не е записано името и длъжността на служителя от СРС, участващ при видеоконференцията, това което налегна моят клиент е, че именно това лице е следвало да снеме самоличността на вещото лице, а не ние.

Съдът констатира, че няма изявление в протокола на г-жа С., която да заяви, че е снела самоличността на Й. Д., но не счита, че това опорочава събирането на доказателства. Служителката г-жа С. е тази, която е посрещнала в залата вещото лице и която присъстваше на видеоконференцията от страна на СРС.

4

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, моля да уважите предявените от доверителката ми искове, поради следните обстоятелства:

На първо място се доказа несъмнено от представените по делото писмени доказателства, че доверителката ми е собственик на процесния имот от владението и ползването на който е лишена за посочения в ИМ период. В тази връзка следва да посоча следното, че правото на собственост дава съм на неговият титуляр да владее, ползва и се разпорежда с вещта обект на това абсолютно субективно материално право, а за останалите субекти съществува задължение да не проявяват поведение, с което да възпрепятстват собственика да упражнява правомощията си. Ползването, както като собственическо правомощие предполага възможност за титуляря на правото на собственост на фактическо ползване на веща, лично или чрез други го- респективно извличане на ползи от имота. Доказа се несъмнено, че ищецът е бил лишен за процесния период, предвид наложеното обезпечение. Хипотезата на лишаване на собственик с фактическата власт върху имота му без основание или при отпаднало последствие основание, където е втората хипотеза на настоящия случай, същият винаги търпи вредни последици, изразяващи се в невъзможността лично да си служи с имота, като извлича изгода от полезните му свойства, включително и да събира наем от този имот.

Тук единствено е спорна правната квалификация на иска, като несъмнено тя не е за неоснователно обогатяване, тъй като нямаме такива данни от нас в ИМ, не твърдим, че ответника се е обогатил, а само, че не сме ползвали имота, поради което с оглед на конкретните наведени фактически твърдения, въпрос на правна квалификация дали искът за обезщетението ще се разгледа в плоскостта на делита, като претърпяна загуба или пропускана полза. В случая видно от фактическите твърдения на ищецът и доказани с доказателствата по делото заявеният иск е за обезщетяване на вреди от 5 невъзможността да ползва доверителката ми имота, чрез забавяне на принудителното изпълнение.

Претенцията касае иск за ангажиране отговорността на ответника, че в резултат на неговото, макар и правомерно процесуално поведение допустимо и уважено от съда искане за спиране на принудителното изпълнение, доверителят като взискател на това принудително изпълнение търпи вреди. Ищецът по делото търпи вреди, за това, че като собственик на недвижимия имот не може да бъде въведен във владение и да упражнява правото си на владение и ползване. В случаят претърпяната вреда не е пропусната полза. Вредата на първо място е ползата от която е лишен собственика и касае вреда от невъзможността да ползва имота. Касае се за реална вреда, резултат на невъзможността да упражнява правото на собственост в пълен обем за времето на наложеното спиране на принудителното изпълнение касаещо имота.

В тази връзка възраженията на ответника, че не е причинил вреда, защото е упражнявал процесуални права са неоснователни. В този смисъл ще посоча Решение № 32/11.07.2017г. на ВКС по гр. д.№ 6028/2016г.- това е по отношение на основателността на иска, а по отношение на размера на иска твърдим, че следва да се вземе под внимание първата приета по делото експертиза, тъй като за нас не беше защитена в съдебно заседание последващата експертиза от вещото лице. Това е така, защото при поставените от наша страна въпроси, това вещо лице всичко друго говореше, но не и във връзка с поставените въпроси. При задаването на въпросите очевидно се виждаше противоречие, в това което е записано в заключението на вещото лице. Това вещо лице не е дало една цена за процесния период, а е дало три, което считам че е недопустимо. При това положение поставя доверителката в невъзможност да измени цента на иска и да не търпи разноски за отхвърлената част от иска.

Представям списък за разноските. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Съдът предоставя 2-СЕДМИЧЕН срок за писмена защита.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.

6

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:17 часа

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

7