Определение № 298 от 27.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Враца, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 362/22.01.2026 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Б. Д. срещу Определение № 921/22.12.2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина по ч.гр.д. № 1779/2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането на дружеството за изменение на Разпореждане № 317/10.03.2025 г. по ч.гр.д.

№ 1779/2024 г. в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на П. Е. П. разноски от 400 лв. на 150 лв.

Жалбоподателят твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 150 лв. в случая е прекомерно. Подчертава се, че единственото процесуално действие, което е извършено по предметното дело, е подаване на възражение по чл. 414 ГПК. По Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа не бил предвиден ред за определяне на хонорар, платим от длъцник в заповедно производство, за разлика от възнаграждението, платено от заявителя, като това не било случайно, тъй като подаването на възражение било единствено подготвително действие, което не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. Счита, че понеже заповедта е обезсилена, на длъжника не се следват разноски изобщо. Моли за отмяна на определението, в условие на евентуалност – намаляване на разноските до размер от 50 лв.

Отговор по частната жалба не е постъпил.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.

1

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски. Въпросните разноски са присъдени за правна помощ на длъжника П. Е. П., осъществена в заповедно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По повод издадената заповед за изпълнение с рег.

№ 1086/31.10.2024 г. длъжникът П. е сключил договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024 г. с адв. С. М. М. Хусип от САК с предмет осъществяване на правна защита по ч.гр.д. № 1779/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина и е платил възнаграждение в размер от 400 лв. По делото е изготвено и подадено възражение по чл. 414 ГПК от адвоката, като в законоустановения едномесечен срок заявителят не е предявил установителен иск за вземането си. Предвид това с Разпореждане № 317/10.03.2025 г. съдът е обезсилил издадената Заповед № 1086/31.10.202 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по частното гражданско дело № 1779/2024 г по описа на РС-Бяла Слатина. Със същото определение съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските, като е осъдил заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на П. Е. П. разноски в размер от 400 лв. След постановяване на това определение заявителят е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като е поискал намаляването им до размер от 50 лв. По тази молба съдът е приел, че искането е допустимо и основателно, и с Определение № 921/22.12.2025 г. е изменил предходното определение, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 150 лв.

Безспорно е, че по подобие на всяко друго съдебно производство, и в заповедното страните имат право да претендират присъждане на сторените от тях разноски съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78 ГПК. Тук заявителят е инициатор на производството, което е прекратено поради неговата пасивност, респективно длъжникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят се оплаква единствено от размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В случая адвокатът е следвало да се запознае с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за да упражни успешно правата на клиента си, да поеме ангажимент да проследи развитието на заповедното производство, да сезира съда с искане за прекратяването му и обезсилването на издадения съдебен акт – заповед за изпълнение. Рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност и отговорност, а отчитайки актуалната финансова реалност в държавата и статута на адвокатската професия на такава със сериозно обществено значение и специални знания, не може да се очаква адвокатът да поема какъвто и да било ангажимент срещу обидно ниско възнаграждение.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за 2 адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 150 лв. е съобразено с материалния интерес по казуса и е минимално предвиденото за такъв тип дейност. То кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и не следва да се намалява под предлог прекомерност. Исканото на жалбоподателя възнаграждението да бъде намалено до размер от 50 лв. не може да бъде уважено, тъй като посоченият размер е по-нисък дори от посочената в Наредба № 1/2004 г. часова ставка за 1 час адвокатска работа, поради което съдът категорично не може да го възприеме за справедливо.

Отчитайки и обстоятелството, че заявителят е инициирал производството, след което не е предявил иск за установяване на вземането си, въззивният съд намира, че принципите за пропорционалност и разумност на присъдените разноски не са нарушени.

Искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на определението в частта за разноските, тъй като такива не били дължими, не подлежи на разглеждане от въззивния съд, тъй като жалбоподателят не е направил такова искане пред първата инстанция – пред районния съд е искано, съответно разглеждано, единствено искане за намаляване на присъденото възнаграждение.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 921/22.12.2025 г., постановено от Районен съд – Бяла Слатина по ч.гр.д. № 1779/2024 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3