Решение № 834 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Г.а в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100303 по описа за 2025 година

Предявен е иск от В. Д. Ж., ЕГН ********** от *** срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК, за което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД № 472/2023г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.12.2021г. – датата на повдигане на обвинение на ищеца за престъпление от общ характер до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.4 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.12.2021г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за това че на 13.05.2020г. е причинил средна телесна повреда. Било образувано досъдебно производство № 537/2020г. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР – Варна, като в последствие било осъществено преквалифициране на повдигнатото престъпление като такова по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК. От страна на прокуратурата с постановление от 10.08.2022г. било направено предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 28 НПК. Във ВРС било образувано АНД №3227/2022г. по описа на ВРС, по което било постановено решение № 131/24.01.2023г., с което ищецът бил признат за виновен, за това че по непредпазливост е нанесъл средна телесна повреда на трето на спора лице. Ищецът е депозирал въззивна жалба срещу така постановеното решение, за което било образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС, по което с присъда № 47/24.08.2023г. е бил признат за невинен. Посочва, че постановената от ВОС присъда била окончателна.

1

Излага твърдения, че за периода от време с продължителност от около 3 години е имал негативни преживявания във връзка с повдигнатото му обвинение, които се изразявали в чувство на напрежение, проява на изнервеното състояние, както и неяснота досежно бъдещото си. При тези съображения претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от момента на повдигнатото му обвинение – 08.12.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излага възражения, като посочва, че не е налице пряка и непосредствена последица от вредите, които са настъпили за ищеца и повдигнатото му обвинение. Посочва, че не се установява, че на посочената от него дата – 08.12.2021г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по така посоченото в исковата молба престъпление. Поддържа, че дори да бъде прието, че за ищеца са настъпили вреди, то доколкото със съдебен акт постановен при първоинстанционното разглеждане на спора той е признат за виновен, което решение е било отменено, то вреди за ищеца не са настъпили само и единствено от действия на ответника.

Излага конкретни възражения, като посочва, че присъдата постановена от въззивна инстанция не подлежи на обжалване, при което същата влиза в сила на датата на нейното постановяване – 24.08.2023г., при което от този момент в случай на основателност на иска се дължи и законната последица за присъждане на лихва за забава, а не считано от посочения в исковата молба от ищеца по-ранен момент.

Излага възражения, че на ищеца не са били нанесени неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение, като в защита на тази си възражения излага, че ищецът е имал и предходно осъждане за престъпление срещу личността – по реда на чл. 122 НК, при което изживяванията за във връзка с воденото административно – наказателно дело не са били нещо ново за него.

Релевират се възражения за дължимото възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 08.12.2021г. по ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът В. Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. С постановлението за привличане на ищеца в качеството на обвиняем е взета по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление за привличане на обвиняем от 31.05.2022г. по ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът В. Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за престъпление по чл.133, вр. чл.

129, ал., вр. ал.1 НК.

С протокол за предявяване на разследването от 28.07.2022г. са предявени на ищеца материалите по образуваното досъдебно производство, като е посочено, че воденото срещу него ДП №537/2020г. е за престъпление по чл.

133 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.

С постановление от 09.08.2022г. на ВРП е направено предложение 2 ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност, като да му бъде наложено административно наказание във връзка с воденето срещу него ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, за престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.

От приетото за послужване АНД № 3227/2022г. на ВРС се установява, че по същото са проведени четири открити съдебни заседания, от които на три от тях лично е взел участие ищецът – на 11.10.2022г, 08.11.2022г. и 24.01.2023г.

По делото е постановено решение № 131/24.01.2023г. по АНД № 3227/2022г. на ВРС, с което ищецът е признат за виновен за осъществено престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, като същия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба.

По повод депозирана от ищеца въззивна жалба срещу решение на ВРС е образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС, по което на проведеното на 29.08.2023г. открито съдебно заседание, ищецът се е явил лично.

По делото е постановена присъда № 47/24.08.2023г., с която постановеното решение на ВРС е отменено и ищецът е признат за невинен за това да е извършил престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.

Решението на въззивния съд е окончателно.

Приета по делото е справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че същият е реабилитиран считано от 19.02.2017г. по силата на разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 НК.

Прието по делото е заключение по съдебно – психологична експертиза на вещото лице А. Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че при осъществяване на психологическото изследване се констатира наличието на психична травма. Личността на ищеца е функционирала в ежедневието си без да са налични данни за сериозна дезорганизация и невъзможност да се справи с ежедневните изисквания на социалната среда. Личността при ищеца се характеризира с емоционална стабилност, при която се разкрива натрупани във времето негативни емоции свързани с воденото срещу ищеца наказателно производство. Установява се при изготвяне на заключението, че при ищеца се наблюдава леко социално отдръпване, като липсват данни за наличие на причини обосноваващи клинична намеса.

Разпитана по искане на ищеца е свидетелката К.Х.П. – фактически съжителстваща на съпружески начала с ищеца. Във връзка с воденето наказателно производство й е известно, че ищецът е бил призоваван на няколко пъти в МВР, като с оглед образуваното производство, свидетелят е наблюдавала, че поведението му се е променило, като ищецът започнал да изпитва безпокойство, вдигнал и високо кръвно. В разпитът си посочва, че ищецът е отказвал да комуникира със свидетелката, като е изпитвал притеснение във връзка с образуваното производство. Посочва, че здравословното му състояние се било влошило, като това влошаване се изразявало в изпитвани от него болки в краката. Ищецът отказал да излиза, като това му състояние продължило няколко месеца.

Разпитана по искане на ищеца е и свидетелката М.Х.М. – служител в търговското дружество, чийто управител е ищеца. В разпитът си посочва, че след образуване на наказателното производство ищецът е бил изнервен, което му състояние не било типично за него предвид това, че той бил спокоен човек.

Наблюдавало изменени в емоционалното му състояние, като същият бил 3 видимо притеснен.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.

С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.

В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния неимуществени вреди вследствие привличането му в качеството му на обвиняем за престъпление от общ характер, което той не е извършил, което обстоятелство е признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между страните, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, че въз основа на постановление за привличане на обвиняем от 08.12.2021г. по ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за 4 престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, с което постановление на същия е наложена и мярка за неотклонение „Подписка“. От приобщеното за послужване наказателно производство, част от което са и материалите по воденото досъдебно производство се установява, че първоначалната квалификация на престъплението, за което ищецът е привлечен в качество на обвиняем е променена с ново постановление за привличане в качество на обвиняем от 31.05.2022г., като воденото срещу него наказателно производство е продължило за престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. По така преквалифицираното престъпление на ищеца са предявени материалите по досъдебното производство, като досежно това деяние с постановление на ВРП от 09.08.2022г. е внесено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Внесеното предложение от прокуратурата е обосновало образуване на АНД № 3227/2022г. по описа на ВРС, по което на три от проведените по делото открити съдебни заседание лично е взел участие Ж.. Установява се от доказателствата по делото, че производството пред първата съдебна инстанция е приключило с решение, с което ищецът е признат за виновен за това да е извършил престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, с което решение той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Това решение е обжалвано от ищеца, за което обстоятелство е образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС, по което на проведено на 24.08.2023г. открито съдебно заседание ищецът Ж. лично е взел участие, по което производство с окончателна присъда от 24.08.2023г., ищецът е признат за невинен и оправдан за това да е извършил престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.