Определение № 2734 от 27.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2734 гр. София, 27.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Същото е образувано по частен протест, подаден от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), срещу определение от 20.04.2023 г., постановено по ЧНД № 15858/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 21 състав, с което първоинстанционният съд е отменил постановление от 12.10.2022 г. на СРП, с което производството по досъдебно производство (ДП) ЗМ № 672/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 48561/2021 г. по описа на СРП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

В протеста се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение. Изразено е недоволство от извода на съда за необоснованост на прокурорското постановление. Представителят на СРП счита, че първоинстанционният съд е можел служебно да изиска материалите по пр. пр.

№ 32796/2021 г. по описа на СРП, за да сравни доказателствения материал по цитираната преписка и този по пр. пр. № 48561/2021 г. по описа на СРП.

Заявява, че съдът е можел да остави „без движение“ жалбата на ощетеното юридическо лице (ОЮЛ) до представяне от прокурора на заявен доказателствен материал. По тези аргументи е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

Производството по ДП ЗМ № 672/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 48561/2021 г. по описа на СРП, е било образувано с постановление на прокурор от 14.04.2022 г. за това, че в периода м. август-м. октомври 2021 г. в 1 гр. София, от магазин на бул. „****, с вход откъм ул. „Петър Парчевич“, е извършена кражба на вещи, собствени на „Д.*“ ЕООД – престъпление по чл.

194, ал. 1 от НК.

С постановление на Софийска градска прокуратура (СГП) от 07.03.2022 г. е било отменено постановление на СРП от 03.12.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 32796/2021 г. по описа на СРП.

При извършване на процесуално-следствени действия по ДП ЗМ № 672/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР на адрес гр. София, бул. „****, ет. 2, ап. 2 от разследващия полицай и полицейски служители на 01 РУ-СДВР същите установили екип на СДВР, който извършвал процесуално-следствени действия по ДП № 131/2022 г. по описа на СДВР, като обект на действията са били едни и същи вещи.

С постановление на СРП от 12.10.2022 г. наказателното производство по същото досъдебно производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК с мотиви, че по същия казус има образувано друго досъдебно производство с предходен номер – ЗМ № 131/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32796/2021 г. по описа на СРП.

Срещу постановлението на СРП е била подадена жалба от Т.В.Х., упълномощен представител на ОЮЛ „Д.*“ ЕООД, чрез повереника адв.

Стоян Цветков.

Във връзка с подадената жалба е било образувано ЧНД № 15858/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 21 състав. С определение от 20.04.2023 г. първоинстанционният съд е отменил постановлението на СРП от 12.10.2022 г., тъй като е счел, че изводът на СРП за наличие на основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство е необоснован. СРС е посочил, че по делото липсват приложени доказателства за образуване на ДП ЗМ № 131/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32796/2021 г., както и за предмета на същото, поради което не може да бъде проверена правилността на извода на прокуратурата.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частният протест е подаден от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав го намира за процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът прекратява наказателното производство при констатиране на някое от основанията, които са предвидени в чл. 24, ал. 1 и 6 от НПК. В процесния случай прокурорът при СРП е счел, че е осъществена хипотезата на чл. 24, ал.

2

1, т. 6 от НПК. За да е налице посоченото прекратително основание, следва спрямо същото лице за същото престъпление да има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението на прокурора е необосновано. Правилно първостепенният съд е приел, че изводът на прокуратурата за наличието на друго висящо наказателно производство със същия предмет не съответства на събраните по делото доказателства. По делото не се установява да е било издадено постановление за образуване на ДП ЗМ № 131/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32796/2021 г. по описа на СРП. Позоваването на извършена служебно справка, без да е приложен документ, който да удостовери резултата от посоченото действие, препятства осъществяването на съдебен контрол по същество относно правилността на извода на прокуратурата. От представените към жалбата пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че с постановление на СГП е било отменено постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 32796/2021 г. по описа на СРП. От акта на СГП обаче не може да се заключи, че СРП е образувала наказателно производство по посочената преписка, нито може да се установи предметът на евентуално образуваното производство.

Съдебният контрол по чл. 243, ал. 4-8 от НПК обхваща произнасянето по няколко въпроса, сред които този дали приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение. При изпълнение на правомощията си съдът обаче е ограничен от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения съответният произнасящ се съдебен състав не може да събира и проверява нови доказателства, а подлага на анализ наличния към този момент доказателствен материал по делото. Правомощие на прокурора е да обезпечи законосъобразното провеждане на разследването по досъдебното производство, като събере и провери всички доказателства за изясняване на обективната истина по делото лично или чрез разследващите органи (чл. 46, ал. 2 от НПК). Поради това същият има ръководно-решаваща функция в досъдебната фаза на наказателния процес и съответно притежава компетентност, която не може да бъде иззета от съда. С оглед изложеното въззивният съд намира, че възраженията на прокуратурата относно задължението на първоинстанционния съд служебно да събира доказателства в производството по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с извода на СРС, че постановлението за прекратяване на производството е необосновано и следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на СРП за събиране на доказателства образувано ли е наказателно производство за същото деяние, 3 кога и на какъв етап на развитие е то. В законосъобразна последователност едва след събирането им прокурорът би могъл да извърши преценка налице ли е основание за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2023 г., постановено по ЧНД № 15858/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 21 състав.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4