Решение № 4409 от 11.06.2024, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4409

Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20247040700760 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на С. В. Л. /по свидетелство за раждане (л.16) и паспорт (л.73) С. Владимирович Лаврентьев, а според административната преписка С. Владимирович Лаврентев/, гражданин на Руската федерация, роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, с адрес на пребиваване в Република България: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място] [улица], чрез адв.Л.Ц., против Решение № 5342/08.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са изложени доводи, че оспорения акт за незаконосъобразен - издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че са налице основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Твърди се, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

С определение № 3502/09.05.2024г. съдът е конституирал страните, насрочил е съдебно заседание и указал доказателствената тежест на страните. Страните са уведомени за определението на съда, с указание за ответника, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението може да представи писмен отговор по жалбата и да посочат доказателства, които искат да бъдат събрани и представи писмените си такива.Определението е съобщено на страните.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя подробни писмени бележки.

Административният орган не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка. Чрез пълномощник е депозирал писмен отговор с вх.№ 5472/20.05.2024 г. (л.228), в който моли съда да даде ход на делото, доколкото не са налице пречки затова и излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска от съда да потвърди оспореното решение.

Встъпилият в производството прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че жалбоподателят не е изчерпал възможностите, които му дава Закона за чужденците, поради което, при евентуална отмяна на решението моли настоящата съдебна инстанция да върне преписката на административния орган, който да прецизира евентуално ново произнасяне на база на всички събрани доказателства.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. В. Л. е гражданин на Руската федерация, роден на [дата]. в [населено място], [семейно положение], има един син.

На 17.10.2023 г. жалбоподателят подал пред Държавна агенция за бежанците молба за международна закрила, в която изложил съображения за наличие на основания за предоставяне на статут на бежанец, алтернативно да му бъде предоставен хуманитарен статут (л.89-92). По повод молбата за закрила, директорът на РПЦ-Харманли, към Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ е поискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ (л.88).

След отправена до Л. писмена покана (л.87), на 14.12.2023 г. с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, в присъствие на преводач, за което е съставен Протокол рег.№ УП-3252/2 (л.68-71). По време на интервюто жалбоподателят заявява, че живее със семейството си в България от около 11 години, като през това време отивал и се връщал от Р. многократно. Твърди, че има бизнес на територията на страната. Споделя, че когато подал документи за постоянно пребиваване в България, от „Миграция“ не му ги приели, тъй като оставали по-малко от 6 месеца от валидността на паспорта му. Приели обаче тези на съпругата и детето му и те щели да получат документ за постоянно пребиваване в България. Посочва също, че не може да отиде в руското посолството за нов паспорт, защото щял да бъде екстрадиран в Руската федерация, поради заведено срещу него наказателно дело за незаконен хазарт. Твърди, че делото е заведено в негово отсъствие и в нарушение на гражданските му права. Според сведенията на Л., същия не е членувал в партии. Бил е сътрудник към организациите ДОН БАС СОС [рег. номер] 2019г., МЕМОРИОЛ от 2015-2017г., ФОНД БОРБА С КОРУПЦИЯТА през 2019г., ГУЛАГУ НЕТ през 2019 г., които вече били забранени в Р., но съществували другаде. Счита, че заради тези сътрудничества са завели наказателното дело срещу него. Заявява, че съпругът на сестра му бил арестуван в Р. и сега бил в ареста, като заложник заради него. Споделя за заплахи срещу сестра му, поради което същата се намирала на територията на България. Имуществото му било конфискувано. Твърди, че в Р. не е бил жертва на насилие, защото напуснал страната. В България не е получавал заплахи. Такива получавал в Р., след като отказал да даде подкуп на следователите. Заявява също, че следователят, който завел делото срещу него, бил обвинен в убийство. Л. не е имал проблем нито поради етническата му принадлежност, нито с религията, която изповядвал. Допълва, че не можел да поднови паспорта си и не можел да се върне в Р. защото се страхувал, че ще бъде приложено над него физическо и психическо насилие и ще бъде подложен на преследване.

С докладна записка вх.№ Х-282/15.02.2024 г. мл.експерт „ПМЗД“ – РПЦ – Харманли е поискала удължаване на четиримесечния срока на производството по предоставяне на международна закрила, поради неполучен отговор от Държавна агенция „Национална сигурност“ (л.65).

В отговор на поисканото от ДАНС становище, с писмо рег.№ М-1675/12.01.2024 г. директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС е посочил, че към настоящия момент ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на Сергей Владимирович Леврентиев в случай, че отговаря на условията на ЗУБ (л.64).

След проведеното интервю и от събраните по административната преписка документи е изразено становище от мл. експерт в РПЦ - Харманли, за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на С. Л. (л.49).

На 08.04.2024 г. председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет издал процесното решение № 5342, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. В. Л.

Административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Посочва, че заявените опасения, в момента от водещото се дело срещу Л. в Р. и страховете му, че ако се завърне там над него ще бъде приложено физическо и психическо насилие и ще бъде подложен на преследване, не се оценяват като релевантни за предоставянето на статут. Според органа, заведеното съдебно дело за провеждане на незаконен хазарт е престъпление от икономически характер и като такова не попада в предметния обхват на ЗУБ. Позовава се на Глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, според която „Преследването трябва да се разграничава от наказание за престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Трябва да се напомни, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдието“. Посочва и справка с входящ № ЦУ-549/02.02.2024 г. на Д. „Международна дейност“ на ДАБ при МС (л.50) от която се установява, че властите в Р. са забранили хазарта заради социални проблеми и зависимости, до които води. Според органа, анализът от бежанската му история показва, че не е осъществено политическо преследване спрямо Л. в Р.. Направен е извод, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Органът намира, че заявените от кандидата конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Приема се, че в конкретния случа не се установяват заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на руския гражданин в страната му на произход да са относими към признаване качеството му на бежанец и предоставяне на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Поради изложеното искането му за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлено като неоснователно.

В решението на органа са обсъдени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, като в тази връзка е отбелязано, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че Л. е бил принуден да напусне или да остане извън Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Обърнато е внимание, че представеното пред органа съдебно решение, с което е била отказана екстрадицията на Л. е издадено по ЗЕЕЗА, с което е получил защита от връщане в родината си. Органът е посочил, че ако чужденецът е чувствал заплаха за своята сигурност, той е могъл да подаде молба за закрила в достатъчно разумен срок. За пълнота отбелязва, че в случая жалбоподателят трябва да потърси възможност за защита по реда на Закона за чужденците в Република България, но не и по реда на ЗУБ. Прието е, че кандидатът не прави релевантни твърдения по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и е разгледана възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обсъдени са представените по делото доказателства като е достигнато до извод, че на територията на Руската федерация не е налице широко мащабен въоръжен конфликт. Посочено е също, че Л. не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България, както и че руският гражданин не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер.

Решението е връчено на жалбоподателят на 16.04.2024 г., съобразно направеното за това отбелязване, като той е бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него (л.47).

От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка О. Л., сестра на жалбоподателя, се установява, че същата е със статут на временна закрила и живее заедно със семейството на брат си в България. Заявява, че Сергей е тук с жена си, сина си и майка им. Според нея той винаги пребивавал в България със съпругата си и с детето, което било ученик и нямали статут на бежанци. Твърди, че установяването на жалбоподателя в България е във връзка с „изфабрикувано“ срещу него в Р. наказателно дело. Заявява, че през 2022 г. съпругът и бил арестуван и в момента се намира без съд и следствие в следствения изолатор. Той, както и цялото им семейство, имали украински произход. Според свидетелката съпругът и бил взет за заложник, за да може брат й да се върне. Намира, че има опасност за живота и здравето на Сергей. Споделя, че Сергей отдавна бил активен участник в обществена организация за свободна Р.. Тази организация е известна и в Р., и България. В момента тази организация, а и преди, се занимавала да помага на украински бежанци, а и на руски граждани също бежанци, които са бягали от режима в Р.. Твърди, че заедно с брат и редовно са взимали участие в митингите на Навални. Разказва, че следователят, „изфабрикувал“ делото на Сергей, има финансови претенции към него, като сочи, че същият бил убил и човек, информация за което имало в интернет. Твърди, че жалбоподателят правил опити да получи статут в България, но след образуваното срещу него дело, не можел да поиска удължаване срока на неговия паспорт, тъй като в руското посолство щели да го арестуват. Според свидетелката брат и вероятно не е поискал по-рано закрила, тъй като по-рано нищо не го е заплашвало и той свободно се движел в България и Р..

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a03d3dd1-fce5-4e12-b9d8-40ee559d96c3