Решение № 1053 от 15.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110103536 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. М., в която се излагат твърдения, че се намира в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността *. Излагат се твърдения, че със заповед *на директора на училището, на ищеца незаконосъобразно е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” поради неизпълнение на трудови задължения на 29.06.2023г., изразяващо се в агресивно поведение и пренебрежително отношение към негов колега. Изтъква се, че служителят не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина като се навеждат доводи, че ответникът не е спазил императивните изискванията на закона свързани с определяне на вида и срока за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което оспорената заповед на работодателя да бъде отменена и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Признава съществуването на трудовото правоотношение, съгласно което ищецът заема горепосочената длъжност, както и налагането на дисциплинарно наказание с оспорената заповед. Заема становище, че с негативното си отношение към *, ищецът не е изпълнил описаните в заповедта задължения съгласно Правилника за дейността на училището, Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс и длъжностната си характеристика като при изпълнение на процедурата по налагане на наказанието е спазил законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между страните съществува трудово правоотношение, съгласно което ищецът е назначен на длъжността *. През учебната 2022/2023 година М. М. бил класен ръководител на*като на 29.06.2023г. установил, че *не е нанесъл срочна оценка за втория учебен срок на ученика от класа му *. Ищецът констатирал, че на ученика следва да се постави срочна оценка тъй като има две текущи изпитвания за срока *като с оглед изучаването на предмета по два учебни часа седмично е приложима Наредба №11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Същият уведомил директора на училището за неизпълнение на задължението на *, който от своя страна провел телефонен разговор * като бил информиран, че на ученика не може да се постави срочна оценка поради неизпълнение изискванията на Наредба №3 от 15.04.2003г. за системата за оценяване. Директорът не предприел никакви последващи действия за спазване на нормативните изисквания като уведомил ищеца за становището на учителя *. Това възмутило М. М., който около 12:50 часа на същия ден влязъл ядосан в кабинет * на училището, където с*. Той заявил на колегата си, че веднъж завинаги ще се разбере с него, след което изискал обяснение защо не е поставил срочна оценка на ученика. Учителят *изложил становище, че съгласно Наредба №3 от 15.04.2003г. ученикът следва да има три текущи оценки и да не е отсъствал над 25 % от часовете по учебния предмет, а в разглеждания случай има две текущи оценки и множество отсъствия.

Това още повече разгневило ищеца, който изложил становище, че е приложима Наредба №11 от 01.09.2016г. и на ученика може да се постави срочна оценка. Липсата на разбирателство при възникналия спор провокирало М. М. на висок тон да се кара на своя колега, наричайки го с думите „празноглав” и „че няма нищо в главата си”. Действията му били съпроводени с ръкомахания и удари по масата, пред която с*, което предизвикало страх и безпокойство *.

Конфликтната ситуация продължила около три минути, била възприета от намиращите се ученици в коридора пред училищната стая и записана от устройство за видеонаблюдение. На следващия ден учителят * подал жалба до директора, че е станал жертва на психически тормоз на работното място от страна на ищеца. Последвала проверка по случая от комисия в училището, при която е извършен преглед на видеозаписа от камерата в кабинет *.

Комисията достигнала до извод, че при възникналия спор ****** на Наредба №3 от 15.04.2003г. за системата за оценяване, която е отменена от Наредба №11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и че М. М. е извършил нарушение по глави „Морални отговорности” и „Лично поведение към колегите” на Етичния кодекс на *. С доклад от 04.07.2023г. комисията предложила на директора да се проведе разговор със страните в конфликта като ищецът се извини за неетичното си поведение на колегата си. Последвало изискване на писмени обяснения от ищеца на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с поведението му на 29.06.2023г. В указния срок М. М. представил изложение, в които изтъкнал, че с действията си е защитил интерес на 2 ученик и не е извършил нарушение на Етичния кодекс. След запознаване с обясненията, работодателят достигнал до извод за липса на причини, оправдаващи нарушенията на трудовата дисциплина, и констатирал безкритично отношение на служителя към извършеното, в резултат на което издал заповед от 16.10.2023г. С нея е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за неизпълнение на конкретни трудови задължения, описани в посочени разпоредби от длъжностната характеристика, от Етичния кодекс на училището, от Правилника за вътрешен трудов ред и от Закона за училищното и предучилищно образование, свързани с избягване на конфликтни ситуации, недопускане на поведение, накърняващо достойнството и правата на отделната личност и уронване престижа на училището. По делото са събрани доказателства, че **********.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретно описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка относно спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на наказанието. Безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение и че с оспорената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. При проверка законосъобразността на заповедта се установява, че тя е издадена от компетентен орган и в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Под „откриване на нарушението” съгласно посочената разпоредба следва да се разбира узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работникът или служителят или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. В разглеждания случай работодателят е узнал за всички обективни и субективни белези на твърдяното нарушение още в деня следващ неговото извършване – на 30.06.2023г., когато се е запознал със жалбата на *, поради което преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание е следвало да изтече на 30.08.2023г. При изчисляване на срока, обаче приложение намира чл. 194, ал. 3 от КТ, защото за периодите от 07.07.2023г. до 17.07.2023г. и от 21.07.2023г. до 01.09.2023г. ищецът е ползвал 38 дни платен годишен отпуск. След като е възникнало основание за спиране на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, в неговите рамки след съответната дата на втория месец, следва да се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, без включване на 3 почивните и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Поради изложеното от откриване на нарушението – 30.06.2023г. до налагане на дисциплинарното наказание – 16.10.2023г., срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ не е бил изтекъл /същият изтича на 20.10.2023г./.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на ищеца на 16.10.2023г. В нея подробно са описани както извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина, времето на осъществяването им и моментът на тяхното установяване от работодателя. Нарушенията се доказват както от събраните гласни и писмени доказателства, така и от съдържанието на видеозаписа, които съвкупно и по несъмнен начин установяват непристойното и грубо поведение на ищеца към негов колега, представляващо неизпълнение на задължения по длъжностната характеристика, Етичния кодекс на училището, Правилника за вътрешен трудов ред и Закона за училищното и предучилищно образование. Преди да наложи дисциплинарното наказание, ответникът е спазил и процедурата по чл. 193 от КТ като е изискал от служителя конкретни обяснения за описаното нарушение в процесната заповед.

При определяне на наказанието, обаче работодателят не е спазил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като не е съобразил правилно обстоятелствата, при които то е извършено и поведението на ищеца. Причината за извършване на нарушението, изразяващо се в неспазване на морално-етични норми на поведение от ищеца към свой колега, е възникнал спор за прилагане на нормативната уредба относно формирането на срочна оценка. Наредба №3 от 15.04.2003г. за системата за оценяване, на която се е позовал учителят * е отменена с Наредба №11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

Предметът * се изучава 36 часа през втория учебен срок, който е с продължителност 18 учебни седмици и приключва на 30.06.2023г. При тези условия е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 01.09.2016г. като са задължителни две текущи изпитвания за срок. Ученикът * е изпитван * два пъти за втория учебен срок като допуснатите от него отсъствия не обуславят приложение на чл. 22, ал. 5 от Наредба №11 от 01.09.2016г. Учителят *е имал задължение да познава и прилага действащата нормативна уредба при изпълнение на трудовите си задължения както и да формира срочна оценка на ученика не по-рано от една учебна седмица и не по-късно от два учебни дни преди приключване на съответния учебен срок - чл. 22, ал. 8 от Наредба №11 от 01.09.2016г.

Ищецът е имал задължение да следи за въвеждането на данни в електронния дневник, включително и за оценките на учениците от класа си. Той е констатирал неизпълнение на задължението на колегата си след изтичане на горепосочения срок, в резултат на което е уведомил директора за това. Последният е следвало да се запознае подробно с фактите и да установи, че учителят * не е изпълнил трудовите си задължения, с което се накърняват интересите на ученик, да предприеме действия относно формиране на оценка за втория учебен срок или за констатиране на нарушение на трудовата дисциплина и реализиране на дисциплинарна отговорност. Вместо да направи това, директорът е бездействал като е станал причина ищецът да се опита да разреши спора сам, реагирайки емоционално чрез нарушаване на нормалните правила за общуване между учители, предвид наближаващия 4 край на учебната година. Липсата на самокритичност след нарушението е свързана с убеждението на ищеца, че първопричина за конфликта е неправомерното поведение на неговия колега при изпълнение на служебните задължения както и че е действал в защита интересите на ученик. *. От изложеното се достига до извод, че М. М. не е дал повод за възникване на конфликта, което не е оправдало неправомерното му поведение при общуване с *. С оглед критериите по чл. 189 от КТ адекватното наказание в случая е било „забележка”, а наложеното такова е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.