Решение № 428 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100502621 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз А. Дондуков“ №68, представлявано от всеки двама от Р. Ц. Д., Н. И. С., М. В. К., М. К. С. и Т. В. Т., действащи чрез юрк.И. Г., против Решение №3663/19.10.2025г. постановено по гр.д.№5698/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уваженa претенция с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Д. И., с ЕГН **********, с адрес:

************************************, сумата от 50лв., съставляваща частичен иск от общо 600лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, в резултат на реализирано на 07.06.2024г. застрахователно събитие по Договор №0312230146021351/26.06.2023г., за застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, на л.а.„М.“, с peг.№****** ТР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован, неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция в цялост. Поддържа се, че поради неправилно кредитиране на приобщената по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът необосновано е приел, че размера на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 535.86лв. Излага се, че 1 заключението на автотехническата експертизата, не е достатъчно задълбочено, поради което и е неправилна. Твърди се, че от съдържанието на заключението не става ясно как е изготвена оценката на щетите-какви сервизи са използвани, данни за какъв времеви период са използвани за стойности за труд, за боя, за части. Наред с това се сочи, че вещото лице не е отговорило на поставен от въззивника въпрос за определяне на стойността на вредата при отчитане на съотношението на наличните в града сервизи със и без европейски сертификат.

Твърди се, че даденият от експерта отговор на този въпрос е формален и макар в констативно-съобразителната част да е посочено, че съотношението на сервизите в града е 60/40, то фактически отговора съвпада с този даден на въпрос две. Сочи се, че с така направените изчисления е постигнато изравняване на разходите на ремонт в сертифициран и несертифициран сервиз. С оглед на изложеното, се поддържа, че неправилно съдът е кредитирал експертизата, тъй като същата не е дала стойности за действителната средна пазарна стойност на ремонта. Поддържа, че по същество вещото лице не е изпълнило задачата да определи средната пазарната цена на труда на автосервизните услуги към процесния период въз основа на действащите пазарни механизми на търсенето и предлагането на услугите в гр.Варна. Отделно от изложеното се поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено съобразно клаузите на Общите условия по сключената застраховка, съответно методиките, цените и каталозите на застрахователя. Излага се, че валидността и приложимостта на клаузите от ОУ се обосновава от доброволния характер на застраховката, както и обстоятелството, че в ОУ се съдържат клаузи в полза на застрахователя и в полза на застрахованото лице. Поддържа се, че именно по този начин е определена застрахователната премия, която е изплатена извънсъдебно на ответната страна.

С подадения отговор на въззивна жалба, се излага становище за нейната допустимост, но неоснователност. Поддържа се, че в хода на проведеното производство са били установени в цялост всички предпоставки, обуславящи отговорността на ответника по повод на предявения против него иск по чл.405, ал.1 от КЗ. Оспорва се становището от въззивника, че застрахователното обезщетение, следва да се определи единствено според приложимите Общи условия към застрахователния договор-по експертна оценка, изготвена съобразно правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози, съобразно възрастта на автомобила. Поддържа се, че в случая са приложими разпоредбите на чл.405, ал.1 от КЗ и чл.386, ал.2 от КЗ, които са императивни и не могат да бъдат дерогирани. Сочи се, по силата на цитираните правни норми застрахователят дължи застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди, установени към деня на настъпване на събитието. Наред с това се поддържа, че в настоящия случай клаузите на Общите влизат в колизия с предвиденото в чл.143 от ЗЗП, тъй като са неясни и не са индивидуално уговорени. Ето защо приложение следа да намери чл.146, ал.1 от ЗЗП, респективно договорните клаузи да се приемат за нищожни, като неравноправни. В допълнение се поддържа, че съгласно съдебната практика методиката на застрахователя е средство за определяне на стойността на разхода за поправка, само когато застрахованото лице не е представило доказателство за реално извършени разходи. В случай, че въпросът е 2 отнесен пред съд, последният изследва въпроса, без да съобразява методиката на застрахователя.

В съдебно заседание въззивника, чрез подадена писмена молба от пълномощник, поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за присъждане на деловодни разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на “Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на Ц. Д. И., сумата от 50лв., съставляваща частичен иск от общо 600лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, в резултат на реализирано на

07.06.2024г. застрахователно събитие по

Договор

№0312230146021351/26.06.2023г., за застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, на л.а.“М.“, с peг.№****** ТР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2023г. между страните сключен договор за застраховка Каско на МПС”, клауза “Пълно каско” за собствения на ищцата лек автомобил “М.“, с peг.№ ****** ТР със срок на действие от 27.06.2023г. до 26.06.2024г. със застрахователна стойност от 40200лв. и застрахователната премия от 1626.70лв., платена на четири вноски. Сочи се, че на 07.06.2024г. около 08:00 часа, ищцата установила, че автомобила, който бил паркиран в гр.Варна, **********, е с увредена предната лява врата.

Сочи се, че застрахователя бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като представител на същият извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и съставил Оглед по щета №211772560, като е констатирана увредена на предна лява врата на автомобила. Излага се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцата е получила от ответника застрахователно обезщетение в размер от 178.23лв., което недостатъчно, тъй като е действителност сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер от 600лв.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва твърдението, че между страните е налице правоотношение по сключен договор за застраховка “Каско на МПС“ по отношение на лек автомобил “М.“, модел “******“, с рег.№****** ТР, която застраховка е валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че изплатеното по претенцията на ищцата обезщетение в размер от 178.22лв. отговаря в пълна степен на размера на претърпените имуществените вреди. Поддържа се, че претендираният размер на обезщетение е прекомерно завишен и същият следва да бъде определен съгласно сключения между страните договор “Каско на МПС“ и уговорените в него условия. С оглед горното се поддържа, че предявеният иск е неоснователен.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели 3 на въззивното производство, очертани във въззивната жалба приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно редът за определяне и размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установява, че между страните е сключен Договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза “Пълно каско” относно собственият на ищцата лек автомобил “М.“, с peг.№ ****** ТР, който договор е бил действащ и валиден към датата на застрахователното събитие, довело до увреждане на предната лява врата на автомобила. Безспорно е, че във връзка с настъпилото събитие на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 178.23лв.

Спора понастоящем се концентрира до отговор на въпросът какъв е действително дължимият размер на застрахователното обезщетение.

Според заключението на назначената от първоинстанционният съд САТЕ, уврежданията по предна лява врата на процесния лек автомобил са резултат пряк контакт между превозното средство, докато е било в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. Общата стойност на щетите по автомобила по средни пазарни цени към датата на произшествието, при съобразяване на средната пазарна цена на труда в 30 сервиза на територията на гр.Варна, със и без европейски сертификат за качество, е в размер на 535.86лв. Размера на вредите определен по Методиката за обработка на щети на “Дженерали застраховане“ АД е в размер от 325.99лв.

Вещите лица по назначената от въззивният съд повторна тричленна САТЕ, дават заключение, че увредата на предна лява врата на процесният автомобил е настъпила, когато същият не е бил в движение, а е бил в паркирано състояние, както и че е налице причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. За отстраняване на причинените увреждания по вратата на автомобила е необходимо боядисване на същата, ведно със съпътстващите технологични операции по шлифоване на 4 старото лаково покритие, грундиране, китосване и шприцкитоване, водно шлифоване, обдухване, ускорено сушене в камера и тониране. При определяне на средната пазарна цена за отстраняване на повредата, вещите лица са ползвали данни от 30 сервиза на територията на гр.Варна, като заключението им е, че е възможно възстановяване на автомобила до качество, отговарящо на увреденото лаково покритие при стойност от 306.06лв. към датата на инцидента, съответно че по средни пазарни цени стойността на ремонта към датата на произшествието възлиза на 641.84лв.