Протокол № 6015 от 15.12.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 6015 гр. София, 13.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110214386 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СВ. Н. К., редовно призованa, не се явява. За нея се явява адв. В.Б., с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. От главния юрисконсулт Съдът докладва писмени бележки.

СВИДЕТЕЛЯТ М. В. П., редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Ш. К. Л., редовно призован, се явява лично.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ снема самоличността на явилите се свидетели:

М. В. П., л. к. № ХХХ, ЕГН: **********, неосъждана, без дела и родство със страните.

Ш. К. Л. л. к. № ХХХ, ЕГН: **********, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разяснява на свидетелите разпоредбите на чл.120-122 НПК и г и предупреждава за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.

1

Свидетелите обещаха да кажат истината и бяха изведени пред залата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ докладва жалбата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. Няма да соча нови доказателства.

В залата за разпит бе въведен свидетелят П..

РАЗПИТ на свидетел П.:

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Към месец юни, тази година работeх като „старши полицай“ в сектор „Метрополитен“ към Охранителна полицияСДВР. Конкретно местоположение нямам, в зависимост от наряда ме разпределят. Името СВ. Н. К. ми е познато от докладната, иначе не я познaвам. Свързвам това име с АУАН за неносене на маска. На 29.06.

/свидетелят ползва бележки – бел.с./, на метростанция „Вардар“, бях пост ПП104, като индикация. Правим периодичен обход на метростанцията на необходимите места. Аз бях на перона и госпожата слезе от влакчето и си държеше маската в ръка. Не мога да коментирам дали слезе с маска в ръка, или я свали, защото аз бях най-отзад, а тя най-отпред. Видях я на перона.

Придвижваше се с пътникопотока и маската й беше в ръката. Има видеонаблюдение в метрото там и може би около 5-10 метра върви срещу мен, без да си сложи маската. На перона не мога да кажа колко граждани имаше. По-скоро пътниците са били оскъден брой, час-пикът се изчиства.

Може да се изиска запис, целият казус е заснет. Госпожата не е вкарвана в служебно помещение, а винаги е била на камера, където се записва.

Госпожата я държеше маската в ръката, вдигната демонстративно нагоре, аз й казах: „Госпожо, ще си сложите ли маската?“, каза: „Да, добре“ и продължи да си върви. Аз я спрях, тя вървеше срещу мен. Първо й направих забележка.

На мен това ми е първият акт за такова нещо, гледам да избягвам.

Обикновено ги предупреждаваме или ги извеждаме от метростанциите, до АУАН рядко стигаме. Аз я спрях, малко след това. Комуникацията помежду ни протече така: „Да, да, ще си я сложа.“ и продължи. След това й поисках лична карта, нямаше отговор, а просто беше махане с ръка. Жестът е 2 категоричен. Първият път не ми предостави лична карта. Не обясни своя отказ, беше жест, махане с ръка. Махане с ръка, всеки може да го тълкува по различен начин. Просто, въобще не ме отрази. След това й обясних, че е длъжна да носи маска и й се представих. По нас навсякъде има номера и индикации, когато сме на работа, обясних й, че ще бъде задържана, ако не предостави лична карта. След това тя я предостави, извиках си съдействие.

Имаме си дежурна част, имаме си дежурни. Идва още един колега, когато се съставя АУАН, докладвал съм нарушението и това беше като казус. Жената почна да кашля, уж че й е лошо, в което аз не мога да съм сигурен, защото не съм медицинско лице и затова застана на място отвън, а не в служебното помещение, където пак има видеонаблюдение и за да си поеме въздух. Отказа категорично медицинска помощ, може би два или три пъти й е предложено.

Не ми предостави някакви медицински документи, не спомена за здравословни проблеми. Започна да кашля и каза, че не може да диша. Не си спомням дали обясни защо не може да диша, предполагам, че не. Пак беше попитана за медицинска помощ, каза: „Ще се оправя“ и реши да остане, където има течение, за да може да е свеж въздухът. Фактически АУАН-ът беше съставен отвън. Тя не е влизала в служебно помещение, а то се води вестибюл там. Колегата, който се отзова на сигнала, обикновено пращат от най-близкия пост. Аз го знам по малко име, Шибил- ПП-105.

НА ВЪПРОСИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Госпожата се движеше сама.

Там е един перон, няма два перона. Това е от старите метростанции. Видях госпожата почти накрая към стълбите, близо до метровлака, почти горе-долу към изхода за „Гевгелийски“, влакът, който идва от „Константин Величков“, от Центъра и слиза на „Вардар“.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Съставих АУАН, представих го за запознаване и подпис. Тя се подписа, връчих й екземпляр от него и тя даже писа възражения, ако си спомням. Във възражението тя писа: „Тъй като съм астматик и с много алергии, за които имам документи, не си носех маската на слизане от влакчето.“ /свидетелят ползва бележки от мобилния си телефон – бел. с./. Не съм снимал тази част на изречението, имам „маската“ и „влакчето“. Тя спомена пред нас извън написаното за здравословното си състояние, каза че й е зле, но един човек, ако е астматик и има документи, долу има графит и от спирачките на влака има прахови частици. Не съм я 3 видял нито да употреби инхалатор, помпичка или да предостави документи.

Три пъти й е предложена медицинска помощ. Аз съм полицейски служител, не съм медицинско лице и не съм й поискал медицински документи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

СЪДЪТ приключва разпита на свидетеля и го освободи от залата.

В залата за разпит бе въведен свидетелят Л.

РАЗПИТ на свидетел Л.:

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: През месец юни, тази година работех в „Метрополитен“, като „старши полицай“. Нарядът може да е различен, но обикновено, от няколко месеца, съм на една метростанция. Тя е „Константин Величков“. Името СВ. Н. К. не ми е познато, но се сещам за акта, който е съставил колегата. Мога да кажа за акта, че нашия дежурен, ОДЧ-100 се води, ме изпрати на съдействие на колегата. Това е рутина при нас, когато се съставя акт. Отивайки на метростанцията, на която е колегата, „Вардар“, слизайки от влакчето, качвайки се по стълбите към вестибюла, чух да се кашля. Като се качих вече, видях една дама, която беше пред служебното помещение. Аз отидох при нея, попитах я как е, предложих медицинска помощ. Тя каза, че страда от „астма“, ако не се лъжа и стои отвън, защото колегата й съставял акт за неносене на защитна маска. Общо взето това е. Аз не съм бил свидетел как я е срещнал, къде я е видял. Аз съм свидетел на съставяне на акта, идвам за подпис. Като нарушение мога да кажа, че дамата кашляше и беше без маска. Това е, което аз видях. На самото нарушение аз не съм бил там, аз съм си бил на моята метростанция. Дамата сподели за здравословното си състояние, че е болна от „астма“. Попитах я дали има документ и ако има да представи на колегата. Същата каза, че не носи в себе си документ и това е.

НА ВЪПРОСИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Ако на лице му прилошее на перона, първо викаме медицинска помощ, свързваме се с дежурния, уведомяваме го за години на лицето, заболявания, ако има и по най-бързия начин извикваме медицинска помощ, но много често самите граждани отказват. Даваме вода да пийнат, шоколад. На някой му прилошее, аз поне съм разрешавал да си свали маската. При писането на акта присъствах. Аз когато я видях, госпожата беше сама.

4

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Аз когато пристигнах, влизаха хора в метрото, но нямаше такъв интензивен поток.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

СЪДЪТ приключва разпита на свидетеля и го освободи от залата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.283, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства към делото.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаема госпожо Председател, моля да бъдат взети предвид показанията, които потвърждават, че на перона е имало оскъден брой хора. Г-жа К. е дала обяснения за неносенето на маска в този момент. Стана ясно, че е била свалена при слизане от мотрисата. Липсват данни за неизпълнение на полицейско разпореждане и защо не е санкционирана за това. И двамата свидетели коментират здравословното й състояние, като „Лошо й е“. По никакъв начин не е относимо информацията за липса на предоставена помощ, тъй като обичайно в такива случаи лицата се съвземат сами. Считам, че по недвусмислен начин се доказа, че г-жа К. е почувствала временно неразположение, което е наложило да свали маската си, за да поема по-добре въздух, а това, че на перона се съдържа голямо количество графити и други вредни вещества, едва ли е било известно на нея.

С оглед на горното, считам, че г-жа К. не е осъществила виновно деянието, описано в АУАН-а и издаденото наказателно постановление, като по този начин, считам, че се касае за липса на извършване на административно нарушение. Моля да се вземе предвид и особеното състояние на лице, което получава астматичен пристъп, възможната липса на ориентация и нуждата от чист въздух в кратко време. С оглед на горното и на изложените в жалбата обстоятелства, моля за отмяна на така издаденото наказателно постановление.

Не претендирам юрисконсултско възнаграждение.

5