Решение № 813 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330112957 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба от В. В. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между ищеца и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ***/18.03.2024г. Била предоставена заемна сума в размер на 2000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 23.25 %, ГПР бил 48.76 %. Общата сума за погасяване била 2 310 лв. По силата на чл.5 заемът се обезпечавал с поръчителство, като това реално оскъпявало кредита с 1 660 лв., а видно от преддоговорната информация такова обезпечение не било изискано. Не ставало ясно в случая какъв е ГПР, тъй като се прибавели разходите за поръчителство, размерът ме щял да е по-висок. Така ответникът използвал заблуждаваща търговска практика, която увреждала потребителя. Сумата за погасяване не била посочена коректно, тъй като ищецът следвало да заплати сумата от 2000 лв. главница, 310 лв. лихва и 1660 лв. възнаграждение на поръчителя. Това водило до недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК. Съдържа се позоваване на съдебна практика.

Направено е искане за прогласяване недействителността на договор № ***/18.03.2024г., поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Излага съображения за неоснователност на иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит. Сключването на договор за поръчителство с Милтитюд Банк не било задължително условие за сключване на договора. Кредитополучателят можел да избере свой 1 поръчител или този, предложен от кредитора. Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, вкл. за сумите, които ще дължи на поръчителя, ако избере него. Разходът за поръчител не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна услуга.

Ищецът не бил упражнил правото си да се откаже от договора. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № *** от 18.03.2024г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. В. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент – 23.25 % и ГПР – 48.76 %.

Представена е преддоговорна информация, Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор № *** от 18.03.2024г., по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 2000 лв. Срокът на заема е 8 месеца, с първа падежна дата 14.04.2024г. Лихвеният процент е 23.25 %, а ГПР е 48,76 %. Общата сума за плащане по договора възлиза на 2310 лв.

В чл. 5 от договора за кредит е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Miltitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищеца – кредитополучател и Miltitude Bank е сключен договор за поръчителство на датата на сключване на договора за кредит, доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, като ищецът сам е избрал Мултитюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в 2 договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора е предвиден ГПР – 48.76 %. Съдът намира обаче, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като макар в договора да е посочен общият размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размера на отделните задължения, от които е формиран. Не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Доводите на ответното дружество, че искът за прогласяването на договора за гаранция за нищожен е заведен срещу ненадлежна страна, са неотносими към настоящия спор, тъй като такъв иск не е предявен – предявеният иск е за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит. Освен това, съдът не възприема направеното с отговора на исковата молба възражение, че включването на клаузата на чл.5 е следствие направения избор от ищеца в рамките на преддоговорните задължения. Обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, като изборът на ищецът в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посоченият от кредитодателя такъв или избрано от него лице. Следователно разходът - дължимото на гаранта възнаграждение по сключения между кредитополучателя и него договор за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при 3 изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. Като обща сума за връщане е посочена сумата от 2310 лв., която сума включва само главницата по кредита и договорената между страните лихва от 310 лв. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това съдът намира, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъди сумата от 158.40 лв. внесена държавна такса. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на адв. Г. В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание и в производството са събрани само писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В. Д., ЕГН ********** от *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният помежду им договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 18.03.2024г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на В. В. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 158.40 лв. /сто петдесет и осем лева и 40 ст./ направени по делото разноски.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адв. Г. П. В. от ***, сумата от 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5