Определение № 5176 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5176 гр. Варна, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Ц.а Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502350 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЗАД ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЕИК 200299615 гр.София, чрез пълномощник адв. Б. М. - ВАК срещу Определение № 11337/21.08.2025г., пост. по гр.д. № 10548 по описа за 2023г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 1812/21.05.2025г., пост. по гр.д. № 10548/2023г. по описа на ВРС, чрез намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по делото от 1680 лева с ДДС към минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Настоява се за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението в частта за разноските по отношение на адвокатското възнаграждение като присъдено такова, чийто размер овъзмездява действително положения труд и правната сложност на делото.

Сочи се, че съдът не се е позовал на ясни и подробни критерии при определяне на адв.възнаграждение; не е съобразил размера на предявения частичен иск от 100 лева, както и че не следва да бъде присъждано допълнително възнаграждение за трето и следващо заседание, тъй като именно процесуалното поведение на процесуалния представител на ищеца е станало причина за няколкократното отлагане на производството по делото.

Конкретно се сочи, че процесуалния представител на ищеца обичайно осъществява защита по подобен вид дела, поради което в настоящия случай адвокатът не е бил особено затруднен в усилията и труда си. Позовава се на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по село С-438/22, като счита, че националният съд е следвало да откаже прилагането на Наредба № 1 от 09.07.2004г., като ползва само за ориентир размерите, посочени в нея, в 1 хипотезата на въведено от насрещната страна възражение за прекомерност на договорения размер.

Ответникът по частната жалба С. П. П., чрез пълномощник адв. Й. А., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че договореното и платено адвокатско възнаграждение е адекватно на положения от него труд, съобразен е с продължителността на процеса, развил се в рамките на две години и седем открити съдебни заседания. Оценява работата си на високо ниво, като счита, че приетите с Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения напълно отговарят на количеството и качеството на извършената работа и на проявения професионализъм в хода на производството. Настоява молбата на частния жалбоподател да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на молителя във връзка с изложените възражения и становището на другата страна, и след извършена проверка на данните по делото, установява :

С решение № 1812 от 21.05.2025г., пост. по гр.д. № 10548/2023г. по описа на ВРС ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот И Здраве" АД ЕИК 200299615 гр. София, е осъдено да заплати на С. П. П. с ЕГН ********** сумата от 100 лв., представляваща частичен иск от такъв с цена на иска от 6598.81 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.04.2023г. в землището на с. Езерово, обл. Варна, за което отговорност поравно носят ищецът и водачът на лек автомобил „Тойота Ландкрузер“ с peг. № ***********, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК 200299615, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед резултата от правния спор по иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ ответникът е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2030 лева, от които 1680 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в неговия пълен претендиран размер. Същото е сторено след като ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемия, но без преценка и произнасяне на съда по отношение неговата основателност.

В последвало производство по реда на чл. 248 от ГПК, инициирано от ответника за изменение за решението по отношение на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца с Определение № 11337/21.08.2025г. по гр.д. № 10548/2023г. ВРС, молбата на дружеството е оставена без уважение като неоснователна.

Съгласно приложен списък на разноски (л. 329 от гр.д. № 10548/2023г. на ВРС) размерът на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от 1680 лева с ДДС е формиран от сбора на размера по чл. 7, ал.7, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и по ал. 9 за трето, четвърто, пето и шесто съдебно заседание, с включен ДДС, на осн.

§2а от същата наредба.

2

Последователно ВКС приема в своята практика, че чл. 78, ал. 5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение и това са единствено действителната фактическа и правна сложност на делото.

Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси и броят им, както и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение № 337/06.07.2017г. по ч.гр.д.

№ 2587/2017г. на ІV г.о. на ВКС).

С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, Решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 г. на СЕС се приема, че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2422 от 30.07.2025г. по т.д. № 664/2025г. на І т. о. на ВКС и посочените в него актове).

В процеса, който извършва съдът при присъждане възнаграждението на адвокат, в условията на въведено от насрещната страна възражение за неговата прекомерност намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА дв - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК) (Определение №

1640/04.04.2024г. по ч.гр.д. № 3549/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС).

В настоящия случай като се вземе предвид естеството на правния спор – иск за присъждане на застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП - при условията на КЗ, извършените в хода на съдебното дирене процесуални действия, в които процесуалният представител на ищеца е взел активно участие – провеждане на две САТЕ, разпит на свидетели, събиране на гласни и писмени доказателства, вкл. от трети за спора лица, включително сравнително дългата продължителност на съдебното производство и броя на проведените съдебни заседания, както и крайния резултат по спора в полза на ищеца, се налага извода, че сумата от 1400 лева (към която на осн. §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа) не е прекомерна за овъзмездяване на положения от адвоката труд. Липсва основание за намаляване на размера на възнаграждението на проц.представител на ищеца, като по изложените 3 съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11337/21.08.2025г., пост. по гр.д. № 10548 по описа за 2023г. на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4