Решение № 424 от 10.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. ******, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20265140100126 по описа за 2026 година

Ищецът С. С. М. сочи, между него и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** на ****** год. в размер на 7064,36 лв., като изискуемата главница била 4676.74 лв., изискуема договорна лихва за период от 15.03.2023 год. до 15.02.2024 год. възлизала на 1104.47 лв., обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.03.2023 год. до 07.03.2024 год. в размер на 1283.15 лв.. Тъй като в случая се касаело до потребителски спор, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съда следвало да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Счита сключения договор за недействителен, като на първо място сочи, че липсвало индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и било налице неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 20 %, както и че ГПР не отговарял на действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите за кредита, а именно - такса за застраховка, която се включвала в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобиколял нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В момента на сключването на договора за потребителски кредит в него следвало да е уговорен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита , включващ общите разходи по кредита за 1 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит-арг. чл. 19, ал.1 от ЗПК. Така годишният процент на разходите изразявал задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включвал и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай. Презумирало се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). Сочи, че при формиране на годишния процент на разходите се включвало не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В ал. 3 на същия текст било посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит: за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Сочи също така, че била нарушена императивната норма на чл. 33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава потребителят има право само на лихва върху неплатената в срок сума и в този ред на мисли е недопустимо под формата на „застраховки“ да се начисляват други, дължими от потребителя суми. Сочи също така , че не бил спазен чл. 10 от ЗПК , като при процесния договор не бил спазен размера на шрифта, който не трябвало да е по-малък от 12. Създадената съдебна практика приела тази норма за повелителна и водеща като последица за нейното неспазване до недействителност на договора. Сочи , че в процесния случай не била спазена нормата на чл. 5, ал.1 от ЗПК , тъй като не бил попълнен СЕФ.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит сключен между С. С. М. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023 за недействителен, поради противоречие с императивните норми на Закона за потребителския кредит и на Закона за задълженията и договорите. Претендира за сторените съдебни разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото АПС Бета България ЕООД, чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен и излага подробни съображения. Страната сочи, че сключването на договор за застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита.

Застраховката била доброволно сключена от заемополучателя и при ясно поставени 2 финансови параметри, възприети от потребителя. Касаело се до допълнителна услуга към ДПК, която била желана от заемополучателя и по силата на която той получил широк спектър от защита срещу различни покрити рискове. Сумите били отпускани като кредитиране от Банката и по нареждане на кредитополучателя се превеждали директно на застрахователя. Затова страната поддържа, че клаузата за застраховка не е неравноправна за потребителя, нито пък може да се определи като противоречаща на добрите нрави.

Ответникът е придобил вземането въз основа на сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 31.10.2024г. договор за цесия.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, постъпили са писмени молби от пълномощниците им по хода на делото и по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: от представените писмени доказателства се установява , че на ******г. в гр.****** между ищеца и „Ти Би ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 7000 лева за срок до 15.02.2024г. при ГЛП 41.07% и ГПР 48.89 %. Посочено е, че общата сума , дължима от потребителя по договора е 13 971.13 лева.

В чл.7.1 от Договора е предвидена застраховка: защита на кредита и сметките в размер на 1 771.61 лева. Според чл.7 от договора размера на главницата се формира от отпусната в заем сума от 7000лв. и застрахователна премия по застраховка Защита на кредита и сметките в размер на 1 771.61 лв. В договора е визирано, че стойността на кредита, отпуснат за покупка на застраховка (включване в застрахователна програма), ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията е разделен на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. При сключването на договора за застраховка, ответникът е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances , Франция. В тази връзка в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 1 771.61 лева. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по 3 смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, настоящия състав приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита. Действително в чл. 19 от договора за кредит и в декларация към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора, но настоящия състав приема, че тази клауза е поставена от банката с цел да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК без възможност от кредитополучателя действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест, за да се усвои кредита е необходимо размера на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. С оглед даденото разрешение, съдът приема, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото с включването на застрахователните премии размерът на така посоченият ГПР би бил различен. С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС. Същевременно настоящият състав намира, че уговорката в чл. 7.1. от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на 4 потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства. Клаузите от процесния договор, свързани със застраховката оскъпяват сумата, нужна от потребителя. Съдът приема, че подобна клауза, трудно би се приела като равноправна (действителна), без наличие на изрично допълнително съгласие от страна на потребителя и/или установяване от страна на финансовата институция на индивидуално договаряне, което да обясни практически интерес от нея. При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него застраховател, без това да се контролира от банката. В допълнение следва да се посочи, че в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР. Във връзка с гореизложеното, настоящия състав намира, че съдържанието на процесния договор за кредит по отношение на изпълнението на задължението за оповестяване по разбираем начин на ГПР, не покрива изискуемо такова по чл.19, ал. 1-3 от ЗПК. Разходите по застраховката би следвало да се включат в ГПР, т. к. прикриват действителния му размер, оставащ неясен, непълен и реално надхвърлящ по размер обявения, както и че самата клауза на застраховката (застрахователната полица) се явява недействителна. Изложеното обосновава извод за неравноправност, т.к. злепоставя интересите на икономически по-слабата страна в правоотношението по кредитирането, в полза на търговеца. ГПР е неясен и не отразява всички разходи по кредитирането, което е достатъчно да определи договора за кредит като недействителен, предвид изразеното в § 55 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С714/22 становище, че когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от същото решение е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.