Решение № 184 от 11.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500285 по описа за 2025 гоД.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 121 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 320/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, е осъдено ЗК “Лев инс” АД, ЕИК 121130788, да заплати на Н. П. Д., ЕГН **********, сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени от ПТП на 02.02.2024 г. в гр. С. от Т. В. А. като водач на МПС Ситроен с рег. № ********, заедно със законната лихва от 29.02.2024 г. до пълното изплащане, като са отхвърлени исковете за обезщетение над размера от 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв., частично от 300 000 лв., както и за законната лихва върху разликата над уважения размер.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н. П. Д. против тази част от решението, с която са отхвърлени частично исковете му. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд неоснователно и необосновано не допуснал своевременно поисканата допълнителна СМЕ, която да бъде изпълнена от вещо лице невролог или неврохирург и да даде отговор на част от въпросите, на които не е дал отговор д-р С., чието експертно заключение е прието по делото.

Съдът неоснователно и без да се мотивира не допуснал своевременно поискана съдебна психологическа експертиза.

1

Тези процесуални нарушения довели до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение.

Съдът неправилно определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди, като само формално маркирал част от критериите по прилагане на чл. 52 ЗЗД, но не съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида на уврежданията на пострадалия, продължителността на възстановяването, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалия, интензивните болки, както и отражението на инцидента върху психиката му.

След подробно изложение на фактите по делото и на правните аргументи, вкл. за значението на лимитите на застрахователните обезщетения за 2024 г., страната заключава, че определеното обезщетение е занижено по размер.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и допълнително присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. до общ размер от 200 000 лв., частично от 300 000 лв., заедно със законната лихва.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника ЗК “Лев инс” АД. Оспорват се като неоснователни оплакванията на въззивника и се излагат аргументи в защита на тезата, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в отхвърлителната част.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на 02.02.2024 г., предизвикано от водача на МПС Т. А. В., който управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, ищецът, като пешеходец, бил блъснат и получил телесни увреждания, а вследствие на тях преживял болки и страдания.

Отправено било искане до съда да бъде осъден ответникът застраховател да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., частично от 300 000 лв., както и законната лихва.

Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно правоотношение, но оспорил всички факти по настъпването на ПТП, увреждането на ищеца и размера на претендираното обезщетение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице 2 предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 150 000 лв. и уважил иска до този размер заедно със законната лихва от 29.02.2024 г. до пълното изплащане на задължението. В останалата част претенциите са отхвърлени.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част допустимо.

По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съставът препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:

Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ - противоправно деяние на водача на автомобила, нанесените на ищеца физически травми, довели до неимуществени вреди от търпените болки и страдания и причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищецът има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. До този размер решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба спорен по делото пред настоящата инстанция е въпросът за дължимостта на обезщетение в по-голям размер - над присъдените 150 000 лв. до претендираните 200 000 лв., като част от общо 300 000 лв., заедно със законната лихва.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития.

За да определи паричния еквивалент на понесените от пострадалия Н. Д. страдания от получените физически увреждания, съдът съобрази техния брой, вид, характер, проведеното лечение, продължителността и степента на възстановяване, установени чрез заключението на СМЕ в първата инстанция.

По искане на въззивника по делото е изпълнена във въззивното производство СМЕ, която е отговорила на допълнителен въпрос: Възстановен ли е пострадалият и до каква степен, има ли остатъчни явления и какви?

Заключението е изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице - д-р Д. К., С. С., специалист по неврология; то е пълно, обосновано и обяснено в с.з. от експерта; не е оспорено от въззивника, а от въззиваемия - бланкетно, поради което съдът възприема изцяло констатациите му.

Ищецът е получил в резултат на катастрофата следните травматични увреждания: контузия на главата, травматичен шок, дифузна травма на 3 главния мозък, диплопия, остатъчна десностранна централна хемипареза, бурсит на външния лигамент на дясното коляно, фрактура на носни кости и изкривяване на преградата. Бил е в коматозно състояние, неконтактен и неадекватен при приемането си в болницата. Бил е лекуван активно, консервативно. В първите часове е бил интубиран. Симптомите по мозъчната травма са овладени, но с остатъчни общомозъчни и огнищни неврологични симптоми. След извършен преглед в.л. д-р К. дава заключение, че общото състояние на ищеца е възстановено напълно въпреки липсата на системно лечение и рехабилитация, като неврологичните симптоми са претърпели значително обратно развитие. Налице е остатъчна лека десностранна централна хемипареза, която ще остане трайна. При прегледа не е установена диплопия, нито тежки когнитивни нарушения.

Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2024 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от телесните му увреждания е необходима и достатъчна сума в размер на 150 000 лв. Без съмнение ищецът е претърпял болки, битови неудобства, емоционални страдания, стрес, психически дискомфорт и болезнено възстановяване, като от някои от травмите са останали и ще останат остатъчни явления. От друга страна следва да се вземе под внимание, че здравословното му състояние е възстановено в сравнително висока степен и в сравнително кратък срок.

Неоснователно е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в безмотивно отхвърляне на искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза. Първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане с протоколно определение от 23.01.2025 г.

То е мотивирано с неотносимост на искането към установяване на фактическите твърдения на ищеца, сред които няма твърдения за преживяно психическо разстройство, като в същото време твърденията за отрицателните преживявания на ищеца от инцидента подлежат на доказване с допуснатите свидетелски показания, съображения които настоящият състав възприема.

По тези съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение ще се потвърди, като при този резултат в тежест на въззивника ще се поставят сторените от въззиваемия разноски юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лв.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 121 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д.

№ 320/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. С. к., ул. С., бл. **, ап. **, със съдебен адрес: гр. К., ул. С. № *, офис **, чрез адв. П. К., да заплати на “Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и 4 адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата 300 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500285 по описа за 2025 гоД.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.