Решение № 260681 от 21.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 21.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12339 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 88878 от 10.04.2017 г., постановено по гр. д. № 54184/2015 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Н.М. искове, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 2 440, 88 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 304993, за периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г., както и на основание чл. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 441, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2012 г. с последващо натрупване до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.04.2015 г., до окончателното плащане. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски в исковото производство в размер на 489, 99 лв. - държавна такса и депозити на вещите лица и 431, 77 лв. – - юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 57, 65 лв. –държавна такса и 330, 88 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.

С определение от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 54184/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, е отхвърлена молбата на ответницата Т.Н.М., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 88878 от 10.04.2017 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

Определението е влязло в законна сила, като необжалвано.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Т.Н.М., с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че решението е формално и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС неправилно не е съобразил изискванията на ЗЗП, който е специален спрямо ЗЕ и има предимство пред общия закон. Позовава се на чл.62 от ЗЗП, съгласно който дори да е доставена топлинна енергия на потребителя, то същия не дължи нейното заплащане, ако не е поръчал, както и на чл.147а от ЗЗП, съгласно който при наличие на Общи условия последните обвързват потребителя, само ако ги е подписал. С оглед на това поддържа, че ищецът е следвало да докаже, че ответницата е поръчала съответната енергия и, че дължи нейното заплащане. Не би могло да се приеме, че само с факта на придобиване на собственост, предвид легалната дефиниция за потребител на топлинна енергия, без никакво друго действие от страна на физическото лице, което не е търговец, същото става страна по договора при общите условия с „Т.С.“ ЕАД. Счита, че след като не е подадена молба – декларация за откриване на партида от новия собственик, то сумите за ползваната топлинна енергия следва да са за сметка на предходния собственик, който е подал такава молба - декларация.

С оглед на това неправилно решаващия съд е приел, че ответницата е в облигационни отношения с ищеца. От буквалното, граматическо и логическо тълкуване на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ следва, че задължението за заплащане на топлинна енергия се свързва с притежаването на право да ползва имота, в който се доставя същата. Затова при съществуването на вещно право на ползване на имота, неговият титуляр – потребител, би следвало да бъде задължен за заплаща доставената топлинна енергия, а не формалният собственик. Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителите на топлинна енергия. В случая със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения на ответницата, извън процесния период, без да е установена нито тяхната безспорност, нито съгласието на самата ответница за такова прихващане. Твърди, че протоколът от общото събрание, с което се избира фирмата за дялово разпределение не е нотариално заверен съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия от 2002 г. и 2005 г. Счита, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като е приел безрезервно изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която ползва единствено документите на ищеца. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за въвеждането в експлоатация на абонатната станция, с оглед техническите изисквания, както и за изправността на уредите, с които е извършено измерването на топлинната енергия за процесния период. Това възпрепятства точното определяне на доставените количества топлинната енергия и съответно тяхната стойност. Заключението по съдебно – счетоводната експертиза е изготвено въз основа на издадените от ищеца фактури, без същите да са подписани от клиента, което е недопустимо. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 23.09.2020 г. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“

ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 304993, като му дължи сумата от общо 2882,42 лв., от която 2 440, 88 лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г. и 441, 54 лв. - обезщетение за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 30.04.2012 г. до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 27.04.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 22932/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва изцяло предявените искове. Позовава се на липса на валидно облигационно договорно правоотношение между нея и ищеца за доставка на топлоенергия в процесния апартамент. Не се оспорва, че е собственик на процесния имот, но оспорва сключване на договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Твърди, че през исковия период не е живяла в процесния апартамент. Същият от м.03.2000 г. е във владение на друго лице – В.К.А., който е ползвател на жилището и съответно е потребител на топлинната енергия, доставяна в апартамента. Оспорва представените от ищеца извлечения от сметки и други счетоводни документи, като основните й възражения се отнасят до неправилно отчитане и изчисляване от ищцовото дружество и от фирмата, извършваща дяловото разпределение на реално потребената топлоенергия в имота. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.

На 27.04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.Н.М., за сумата от 2 440, 88 лв. - главница, както и 441, 54 лв. – мораторна лихва за периода 30.04.2012 г. – 15.04.2015 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, ж. к. „*******, абонатен № 304993. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 2 412, 32 лв. – главница и 435, 24 – лихва, а за дялово разпределение: 28, 56 лв. – главница и 6, 30 лихва.

С разпореждане от 04.05.2015 г. по ч. гр. д. № 22932/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 57, 65 лв. държавна такса и 330, 88 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представена молба от ДСК

„Жилищно кредитиране“ – София до Софийски народен съд, I –ви нотариус за вписване на законна ипотека в полза на ДСК за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Т.Н.М. върху процесния недвижим имот.

Видно от представения протокол от проведеното на 05.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 15.10.2001 г. е сключен договор №

199 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор №

У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. Д.С.по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота на ответницата е имало 3 бр. отоплителни тела (в хол, кухня и стая), с монтирани измервателни уреди и 1 бр. щранг – лира (в банята). Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършено от „Топлофикация - София” АД на база прогнозни стойности по Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. с годишно изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение. Топлинната енергия за разпределение представлява сбор от енергията за отопление и енергията за подгряване на топлата вода. Топлата вода е начислявана на база 1 брой потребител по 140 л/дневно поради липса на узаконен водомер за топла вода, а топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислявана на база проектна отоплителна мощност на инсталацията и ден градусите за периода съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Дяловото разпределение е извършено от „Т.с.” ЕООД в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и в имота. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца. Същият съгласно законовите изисквания е преминал през необходимите метеорологични проверки на всеки две години в лицензирана метеорологична лаборатория, съответно на 21.10.2010 г., 26.11.2012 г. и 17.10.2014 г. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено, се разпределя между потребителите. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно и подробно в изравнителните сметки. Размерът на дължимата сума по данни на фирмата за дялово разпределение за периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г. възлиза на сумата от общо 2 374, 79 лв., формирана като сбор от 401, 95 лв. - топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 1 243, 40 лв.