Решение № 1238 от 24.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2980/2024
- Вид
- Решение № 1238
- Подписан
- 24.09.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1238 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 767457-F761613/29.04.2024 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности в ГД “Фискален контрол“ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на М.
И. Д., ЕГН ********** е било наложено административно наказание-глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от нея нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС.
М. Д. - жалбоподател, чрез жалбата си, излага доводи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В съдебно заседание редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт К.. Последната поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява неоснователна.
На 23.03.2024г. около 03:30ч. била извършена проверка от служители към ЦУ на НАП, сред които и свидетелят Г. С. Ф. на длъжност „инспектор по приходите в ЦУ на НАП“ в обект - бар клуб „Б.", находящ се в гр. Пловдив, бул. ***, стопанисван от „Фалкон Глобал България" ООД с БИК: 204848901. Преди проверката да започне била направена контролна покупка - скрита покупка от актосъставителя преди същия да се представи и легитимира на една минерална вода и питиета /2 бр. "Ред бул", 2бр. безалкохолно кен и „Бифийтър“ - 4 бр./, 1 всичко на обща стойност 45,00 лева, които били заплатени в брой на сервитьорката М. И. Д. с ЕГН:**********. За тази покупка служителят Д., в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде фискален касов бон приело плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от монтираните, въведени в експлоатация, регистрирани и работещи 5 бр. фискални устройства, ФУ на вход „ELTRADE B1KL " с ФУ № ED339024 и ФП № 44339024; ФУ в залата: „ELTRADE B1KL " с ФУ № ED339044 и ФП № 44339044; ФУ № ED 339038 и ФП № 44339038; ФУ № ED 338984 и ФП № 44338984 и ФУ № ED 339029 и ФП № 44339029. Сервитьорката не издала и бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, а само сервитьорски сметки от нефискален принтер. След това св. Ф. се легитимирал и стартирал проверката.
Взета била Контролна Лента на Електронен Носител /КЛЕН/, отпечатани от монтираните и въведени в експлоатация в обекта фискални устройства за датата на проверката, от които било видно, че продажба за тази сума и в този час не била регистрирана и отчетена чрез ФУ.
Резултатите от проверката били обективирани в ПИП № 0153981 от 23.03.2024 г.
Проверяващите приели, че с посоченото М. И. Д. е реализирала състава на административно нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС, за което й бил съставен АУАН № F 761613 от 29.03.2024г. от Г. Ф.. Впоследствие въз основа на съставения акт било издадено и процесното обжалвано наказателно постановление.
Разпитан в хода на делото е св. Ф. - същия потвърждава своите констатации и съответно издаването на АУАН. По проверката дава показания, че е направил покупка, за която не получил фискален бон. Показанията, които са ясни, точни и детайлни се възприемат от съда в цялост при постановяване на крайния съдебен акт и са в унисон с приложените по делото писмени доказателства.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.
Съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че М. И. Д. е извършила административното нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС.
От обективна страна се доказа, че на 23.03.2024г. около 03.30 часа в бар клуб „Б.", находящ се в гр. Пловдив, бул. *** свид. Ф. е закупил една минерална вода и питиета /2 бр.
„Ред бул“, 2 бр. безалкохолно кен и „Бифийтър“ - 4 бр./, всичко на обща стойност 45,00 лева.
Именно в този момент са възникнали и са се осъществили фактите, предвидени в хипотезата на нарушената материалноправна норма, поради което за жалбоподателя М. Д., като годен субект на нарушението, е възникнало задължението да регистрира и отчете извършената покупка по предвидения за това ред. Това е следвало да стори чрез издаването на фискална касова бележка от монтираните фискални устройства. По делото се доказа, че в обекта е имало въведени в експлоатация, регистрирани и работещи 5 бр. фискални устройства, ФУ на вход „ELTRADE B1KL " с ФУ № ED339024 и ФП № 44339024; ФУ в залата: „ELTRADE 2
B1KL " с ФУ № ED339044 и ФП № 44339044; ФУ № ED 339038 и ФП № 44339038; ФУ № ED 338984 и ФП № 44338984 и ФУ № ED 339029 и ФП № 44339029. Самото плащане е било извършено в брой, а не чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, поради което регистрирането и отчитането на продажбата е следвало да се извърши по общите правила чрез издаването на фискална касова бележка, което не е било сторено от жалбоподателката.
Такава бележка не е била издадена за извършената от свид. Ф. покупка, като това обстоятелство се установява именно от неговите показания, както и от приложените по преписката писмени доказателства - включително разпечатка КЛЕН, видно от която продажба за тази сума и в този час не е била регистрирана и отчетена чрез ФУ. Самата продажбата не е отчетена и чрез издаване на ръчна касова бележка от кочан. В конкретния случай констатациите в АУАН и НП от фактическа страна не само не бяха опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя Ф., които съдът намира за достоверни, логични, убедителни и последователни. Същевременно жалбоподателката нито при съставянето на АУАН, нито с жалбата оспорва изложената по-горе фактическа обстановка, като от нейна страна не се ангажираха никакви доказателства, които поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение. В тази връзка по никакъв начин не е опровергана доказателствената сила, придадена от законодателя на протокола за извършена проверка, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Така цитираното поведение на Д. по неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта представлява изпълнителното деяние на нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Нарушението е формално и от обективна страна е довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние.
Датата и мястото на извършване на нарушението, се установяват от показанията на свид. Ф., изцяло кредитирани от съда, както и от приложените по преписката писмени доказателства, включително протокол за извършената проверка с № 0153981 от 23.03.2024 г.
По тези съображения съдът приема за доказано, че М. Д. е извършила административното нарушение по 185, ал.3 от ЗДДС. Като конкретно в текста е описано, че „в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“ В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил глоба от 200 лева. Тоест на минимума предвиден в закона.
Съдът намира за правилен и извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност. Поради това тяхното съществуване следва да бъде доказано по делото, както и по какъв начин тяхното 3 проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
На първо място съдът приема, че стойността на неотчетената продажба не е обстоятелство, което да предопределя извода за степента на обществена опасност на конкретното деяние, доколкото се касае за извършена контролна покупка. Нейното предназначение е именно да позволи реалното провеждане на проверката и да служи като доказателство за осъществяването на признаците от обективната страна на състава на нарушението. Характерът на извършената покупка като контролна предопределя, че в тези случаи стойността няма водещо значение. Това е така, защото водещо при контролната покупка е не да бъде придобито правото върху определена стока или да бъде получена дадена услуга, а да възпроизведе условията на реална ситуация по извършване на покупка с експериментална цел и за да се изследва полученият резултат по емпиричен път, позволяващ да бъде създадено доказателство за осъществилите се факти. В случая стойността на покупката от 45,00 лева не е значителна, но при всяко положение не следва да се вменява в тежест на контролните органи да правят контролни покупки на скъпоструващи стоки или услуги, тъй като това би затруднило ефективното осъществяване на контрол от страна на компетентните органи, а и самият характер на дейността като контролна не го изисква. По тези съображения съдът приема, че стойността на извършената, но неотчетена от жалбоподателя по предвидения за това ред продажба не обосновава маловажност на процесното деяние.
В аспект на гореизложеното съдът приема, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя М. Д. е категорично доказано по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80,00 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление
№
767457F761613/29.04.2024 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности в ГД “Фискален контрол“ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на М. И. Д., ЕГН ********** е било наложено административно наказание-глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от нея нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС.
О С Ъ Ж Д А М. И. Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5