Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 08.10.2018, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 250/2018
Вид
Решение № 365
Подписан
08.10.2018
В сила
12.07.2019
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал. 1 изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7 ал. 1 т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2 ал. 1 т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 08.10.2018 г. в името на народа плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в откритото заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Жанета

Димитрова при секретаря дафинка борисова при прокурора като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданско дело № 250 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д.Н.П. чрез пълномощника му адвокат Т.П. *** бряг, представлявана от кмета инж. Д.В., с която е предявен иск за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на попадането му на 20.07.2017 г. в необезопасена дупка на общински път, на платното за движение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата увреждането 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 20.07.2017 г., около 21 часа, излизайки от кафене на ЕТ „***“, намиращо се на пл. „9 - ти май“ в с. *** и тръгвайки към автомобила си внезапно е паднал в необезопасена дупка на пътното платно за движение с диаметър около 40-50 см. и дълбочина около 5 см., при което падане е ударил левия си крак. Твърди се, че вечерта болката се засилила и се появил оток, поради което е закаран в ЦСМП при УМБАЛ – Плевен. Твърди, че в резултат на направените манипулации и изследвания в болницата е установено, че е счупена метатарзална кост на левия крак на ищеца.

Ищецът твърди, че лечението му се изразявало в гипсова имобилизация в период около 2 месеца, през който търпял силни болки в крака си, а поради обездвижването на левия му крак би неспособен да се грижи сам за себе си, вкл. за ежедневните си нужди и бил принуден да ползва чужда помощ. Твърди се, че в резултат на увреждането ищецът е бил лишен за дълъг период от обичайния си динамичен живот, а преживеният стрес и шок в следствие злополуката са оставили трайни следи в съзнанието му. Според ищеца описаните по - горе физически и психически травми, съставляващи неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от произшествието, настъпило на 20.07.2017 г., което от своя страна е резултат от неизпълнение на задълженията на Община Червен бряг да обезопаси общинските пътища и улици, произтичащо от чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС вр. §7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Според ищеца е налице виновно бездействие на служителите на ответната Община поради неотстравяне на повредите на общинския път и възстановяване на типичното състояния на вещта, тъй като Община Червен бряг е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък, като го поддържа годен за обикновеното му предназначение – безопасно движение на пешеходци и МПС – ва. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 26 000 лв.. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Червен бряг, представлявана от кмета инж. Д.В., в който се оспорва основателността на предявения иск.

Ответникът становище, че предявеният иск е допустим като предявен срещу процесуално легитимирана страна - Община Червен бряг, в качеството й на собственик по закон на общинските пътища, улици, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, както и че искът е предявен от лице, имащо правен интерес от завеждането му. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва твърденията в ИМ относно деня, мястото и обстоятелствата около инцидента, като счита, че не е установено конкретното място, на което липсва настилка от платното за движение около пл. „9-ти май“ в с. *** и на което е настъпило травматичното увреждане. Ответникът оспорва твърдението за наличие на необезопасена, нарушена или липсваща настилка на която и да е част от платното за движение около пл. „***“ в с. ***.

Ответникът възразява, че получените увреждания при ищеца не са настъпили вследствие падане на ищеца на платното за движение, а са в резултат на неговото собствено поведение. Възразява, че с оглед възрастта на ищеца увреждането не би могло да се отрази в твърдяната степен върху психиката му, както и че липсват данни за усложнения или за по - тежки последствия от обичайните при подобен род наранявания, а посоченият в ИМ възстановителен период не предполага по-продължително лечение от обичайното. С оглед посочения в ИМ период на имобилизация - около 20 дни, ответникът счита, че не е налице счупване на метатарзалната кост, а значително по-леко увреждане, което може да е и спукване на костта. Ответникът оспорва представените с исковата молба писмени доказателства -резултат от образно изследване, лична амбулаторна карта, лист за преглед на пациент. С отговора се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се твърди, че същото е прекомерно с оглед характера и продължителността на причинените неудобства, като противоречащо на трайно установената практика и принципът за справедливо обезщетяване на претърпени вреди. Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че искът е основателен се моли същият да бъде уважен частично съобразно вида и тежестта на увреждането, приложеното лечение, продължителността на възстановителния период, както и изгледите за подобряване на състоянието на ищеца и претенцията за заплащане на сумата 26 000 лв. бъде отхвърлена като прекомерна.

В с.з. ищецът не се явява, но чрез пълномощника си адвокат П. поддържа предявения иск. Ищецът уточнява, че дупката, в която е попаднал ищеца се намира на пътното платно на 30-40 см. от бордюра на тротоара, който се намира пред входа на кафене ЕТ „***“ в с. ***.

Представя списък на разноските за сумата от 520 лв. държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 114,44 лв.. В писмените бележки се поддържа, че от представените по делото доказателства в тяхната съвпупност се установява по безспорен начин наличието на причинна връзка между неизпълнението на задължението на служителите на ответната Община свързани с ремонта и поддържането на улиците в с. Девинци, които са общинска собственост, респ. наличието на необезопасена дупка на улицата до площад „9-ти май“ в с. Девинци в близост до кафене ЕТ „***“ и причинените травматични увреждания на долния ляв крайник на ищеца, изразяващи се в счупване на петата стъпална кост, тъй като наличието на дупката в пътното платно се дължи на бездействието на служителите на ответната Община, по отношение на които същата се явява възложител. Ищецът поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на медицинската експертиза се установява, че вредите на ищеца са във вида и обема описан в исковата молба, което според него при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предпоставя присъждане на обезщетение в претендирания в исковата молба размер.

В с.з. ответната Община чрез пълномощника си адвокат Битулска оспорва изцяло предявения иск и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Поддържа се, че от показанията на разпитаните свидетели се установи, че травматичното увреждане на ищеца не е резултат единствено от бездействието на собственика на пътя, но и в следствие на небрежността на ищеца, тъй като се установи, че мястото, на което се е намирала процесната дупка е многократно посещавано и известно както на пострадалия, така и на свиделите, дупката е съществувала от дълго време и не се е появила внезапно, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът поддържа, че с оглед обстоятелството, че единият от свидетелите е син на ищеца, а другият свидетел е в приятелски отношения с пострадалия не следва да се кредитират изцяло показанията им като обективни, като се съобрази, че по делото не са представени доказателства за провеждане на описаните от свидетелите възстановителни процедури. Ответникът поддържа, че изминалия значителен период от време от увреждането и обстоятелството, че преди подаване на иска е извършен ремонт на процесния пътен участък са пречка за пълното установяване на относимите към случая факти и обстоятелства и реално е налице обективна невъзможност да бъдат установени характеристиките на дупката, която е основен причинител на инцидента. Според ответника съдът следва да съобрази и заключението на съдебно-медицинската експертиза, от която се установява, че освен по описания от ищеца начин увреждането би могло да настъпи и по друг начин. Ответникът възразява срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца, като счита, че същият е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на възприетите правнорелевантни обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от ищеца Д.Н.П. *** , представлявана от кмета инж. Д.В. за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на попадането му на 20.07.2017 г. в необезопасена дупка на общински път - платното за движение на 30-40 см. от тротоара пред кафене ЕТ „***“ на пл. „***“ в с. ***, община Ч. б. и счупване на метатарзална кост на левия му крак, в резултат на бездействието на служителите на ответната Община, които следва да поддържат в изправно състояние процесния общински пътен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл.

50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат установени в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта, така и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е настъпило увреждането. При отговорност по чл.

49 ЗЗД увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта или извършване на други действия със същата. Отговорността по чл.

50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, както и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Налице е отговорност по чл.

50 ЗЗД, когато при ползуване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а самата тя представлява опасност. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Следва да се посочи, че отговорността както на лицето, под чиито надзор е вещта, така и отговорността на лицето, възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна по отношение на самите лица, като в хипотезата на чл. 49 ЗЗД същата е гаранционно – обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата.