Определение № 260 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА

Гражданско дело № 20251110139507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ц.к.к. ЕООД срещу „Т.“ ЕООД.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

Основателно е искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Държавен фонд „Земеделие“.

Искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, е основателно.

Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в отговора на исковата молба въпроси е неоснователно, доколкото не е от значение за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 14,45 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото:

С исковата молба се твърди, че на 29.07.2021г., между „Ц.к.к. ЕООД - като изпълнител и „Т.“ ЕООД - като възложител, е сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата на който ищецът се бил задължил в срока на действие на договора да проследява за европейски програми за финансиране, по които възложителят е допустим кандидат, както и да изготвя, администрира и управлява проектни предложения, с които възложителят да кандидатства по желаните от него стартирани програми. В изпълнение на поетите с договора задължения, ищецът бил изготвил проектно предложение за модернизиране на стопанството на възложителя чрез инвестиции за производство на 1 енергия от ВЕИ, изграждане на сондажна система, софтуерна система и закупуване на технологично оборудване за животновъден обект на възложителя, с което проектно предложение ответникът кандидатствал за финансиране пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1 .„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4.

„Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. Твърди, че стойността на инвестицията по така изготвеното проектно предложение е била в размер на общо 499 990,00 лева, от които стойността на финансирането /субсидията/ е била в размер на 249 995,00 лева (в хода на производството по кандидатстване, са извършени корекции на предложението, като в крайна сметка стойността на инвестицията по проектното предложение, която е била одобрена е била в размер на общо 235 697,00 лева, от които стойността на финансирането /субсидията/ е била в размер на 117 848,50 лева). За така изготвеното проектно предложение, на 30.09.2021г., между представители на страните по горепосочения договор е подписан приемо-предавателен протокол, с който възложителят е го е приел без възражения и забележки. Проектното предложение е било подадено за кандидатстване в информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС - ИСУН 2020 с идентификационен №BG06RDNP001-4.012-1706. На 21.12.2022 г., с Уведомително писмо изх.№07-2600/9859 от 21.12.2022г., Управляващият орган - Държавен фонд „Земеделие“, уведомил ответника, че описаният по-горе проект е бил одобрен за финансиране с посочените по-горе окончателни финансови параметри, а именно с обща стойност на инвестицията от 235 697,00 лева, от които стойността на финансирането /субсидията/ в размер на 117 848,50 лева. На 03.02.2023г., с Уведомително писмо-покана изх.№07-2600/1187 от 03.02.2023г., Управляващият орган - Държавен фонд „Земеделие“, бил уведомил „Т.“ ЕООД, че следва да сключи административен договор за финансиране на гореописания проект, прилагайки същия с приложения за подписването им. Твърди се, че на 17.02.2023г., между ДФЗ и „Т.“ ЕООД е бил сключен Административен договор с идентификационен №BG06RDNP0014.012-1706-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ съобразно одобрения проект. Съгласно чл.3 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021 ответникът следвало да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 7 000,00 лева без ДДС, или 8 400,00 лева с ДДС. За същото била издадена проформа фактура

№1104/29.07.2021г.

Издадена била и данъчна фактура

№1000001925/02.08.2021г. Твърди се, че възложителят е извършил плащания на тази сума съответно от 8000,00 лева на 02.08.2021г. и 400,00 лева на 05.08.2021г. Твърди се още, че съгласно чл.4 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021 г., при одобрение на проект, изготвен от изпълнителя, възложителят му дължи допълнително възнаграждение за успех, формирано съобразно договореното в т.т.1.1.-1.6. от чл.4 на договора, а именно в случая съгласно чл.4, т.1.2. - в размер на 5% от размера на одобрената сума на субсидията, или в случая това е сума от 5 892,43 лева, без начислен ДДС, респективно общата сума на задължението с начислен ДДС се твърди да е в размер на 7 070,92 лева. Съгласно договореното в чл.5 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021г. (т.5.1. и т.5.2.), това възнаграждение е дължимо на две равни вноски - съответно сума от 3 535,46 лева с ДДС в осемдневен срок от получаване на одобрението за финансиране на проектното предложение и сума от 3 535,46 лева с ДДС в осемдневен срок от получаване на авансово плащане по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди се, че видно от Уведомително писмо изх.№072600/9859 от 21.12.2022г., проектното предложение с идентификационен №BG06RDNP0014.012-1706 е било вече одобрено към тази дата, респективно сумата от 3 535,46 лева с ДДС се твърди да е в просрочие за заплащане поне считано от 30.12.2022г. Твърди се, че видно от сключения на 17.02.2023г. между ДФЗ и „Т.“ ЕООД Административен договор е идентификационен №BG06RDNP001-4.012-1706-С01 (чл. 3 във вр. с чл.5) и информацията в системата ИСУН 2020 относно статуса на изпълнение на проекта, би следвало ответникът да е получил авансово плащане най-късно към 15.12.2024г:, респективно сумата от 3 535,46 лева с ДДС е в просрочие за заплащане, считано от 24.12.2024г. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.12 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021г., при забава за заплащане на падежирало задължение, възложителят дължи на изпълнителя и законната лихва за периода на забава. Изчислена от 30.12.2022г. до 02.06.2025г. включително, върху сумата от 3 535,46 лева (частта от възнаграждението, платима в осемдневен срок от одобрението на проектното предложение), законовата лихва се твърди да е в размер на 1 129,36 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете. Не се оспорва обстоятелството, че на 29.07.2021г, между ищеца ЦКК, в качеството 2 на изпълнител, и Т., в качеството на възложител, е сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги. Не се оспорва и размерът на извършените от ответника плащания към ищеца по Консултантския договор. Не се оспорва, че ищецът е съдействал на Т. за изготвяне на първоначалното заявление за кандидатстване по проект „Модернизиране на стопанството на Т. чрез инвестиции за производство на енергия от ВЕИ, изграждане на сондажна система, софтуерна система и закупуване на технологично оборудване за животновъдния обект“, с което ответникът е кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“ („ДФЗ“) по Процедура BG06RDNP001-4.012 - Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020. Твърди се, че изпълнителят е извършил само първоначалната работа по подбор и съдействие при подготовка на заявлението до ДФЗ за кандидатстване по посочения по-горе проект по подмярка 4.1., поради което същият нямал право да претендира размера на възнаграждението за успех съгласно Консултантския договор, тъй като не бил извършил цялата възложена по силата на Консултанския договор работа. Поради това претенцията му за заплащане на посочените от него суми като дължимо възнаграждение по Консултантския договор, е изцяло неоснователна. Като доводи за недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение, ответникът изтъква следните: единствената извършена от изпълнителя и ищец в настоящото производство работа било да съдейства за изготвяне на първоначалното проектно предложение на ответника. Видно било от Консултантския договор, а и с оглед същността на процедурата по усвояване на средства от фондовете на ЕС, която била сложна, комплексна и многостепенна, задълженията на консултанта, съдействащ на кандидата за финансиране, не се изчерпват само до идентифициране на потенциални проекти и съдействие по подготовка на първоначалното заявление, с което се стартира процедурата, а обхващат цялостно професионално съдействие във всички фази на осъществяване на проекта до ефективното усвояване на средствата от бенефициента, което е и смисълът на финансирането по програмите на ЕС. Твърди се, че изпълнителят ищец категорично не е изпълнил задълженията си по чл. 1.3- 1.5 от Консултантския договор, а именно да положи дължимата грижа, като консултира по най-правилния начин възложителя, за да осигури максимално най-доброто финансиране на проекта на възложителя, да администрира проекта от подаване на заявлението за кандидатстване до окончателното усвояване на финансирането, както и да извършва цялостно управление на проекта до окончателното усвояване на финансирането от възложителя. Твърди се, че на практика, след изготвяне на първоначалното проектно предложение, цялата работа по придвижване на проекта е извършена от възложителя самостоятелно, за да не се загуби финансирането от ДФЗ поради бездействието и пълната липса на професионализъм от страна на ищеца. По-конкретно се твърди, че изпълнителят не бил положил дължимата професионална грижа, като не е уведомил възложителя за предвидената възможност за включване във финансирането и на консултантските разходи (включително и възнагражденията на ЦКК) съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура 015, която предвижда, че: „т.7.1. допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проектно предложение и разходите за правни услуги, като част от разходите по т.2 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ не могат да превишават: а) пет на сто от допустимите инвестиционни разходи по т.1 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, но не повече от 68 453 лв.“ В тази връзка се сочи, че поради пропуска на изпълнителя да включи консултантските разходи в допустимия размер в искането за финансиране по проектното предложение, такова искане не е направено своевременно и Т. не е поискало от ДФЗ финансиране на тези разходи, въпреки че е имало това законно право при кандидатстването. На следващо място се сочи, че към исковата молба ищецът е приложил извлечение от ИСУН 2020 относно актуалния статус на проектно предложение № BG06RDNP001-4.012-1706 по процедура № BG06RDNP001- 4.012 по подмярка 4.1., но бил пропуснал да уточни, че това не е първоначално подаденото заявление със съдействието на консултанта, а Ищецът бил приложил като доказателство подаденото от ответника заявление впоследствие, след пълно преработване на проектното предложение от страна на Т., без каквото и да било участие от страна на ищеца. Ответникът твърди, че след подаване на първоначалното заявление, изготвено със съдействието на консултанта ЦКК, с писмо от 23.09.2022 г.1, ДФЗ уведомява Т., че подаденото проектно предложение относно Инвестиционното намерение на кандидата с наименование „Модернизиране на стопанството на „Т.“ ЕООД чрез инвестиции за производство на енергия от БЕИ, изграждане на сондажна система, софтуерна система и закупуване на технологично оборудване за животновъдния обект“ на обща стойност 499 990.00 лв. не е допуснато до техническа и финансова оценка по чл. 19 от ПМС №162 от 5 юли 2016 година, поради 3 множество липси на документи и други съществени нередовности. В тази връзка се сочи, че никъде в исковата молба ищецът не посочва, нито коментира постановения първоначален отказ от ДФЗ по отношение на подготвената с негово съдействие документация за кандидатстване по проекта. Твърди се, че било видно от писмото от ДФЗ, че първоначално изготвеното от консултанта проектно предложение страда от редица нередовности и липси, описани подробно в отговора. Предвид констатираните множество съществени непълноти и нередовности, ДФЗ счел, че проектното предложение на кандидата не отговаря на изискванията от Условията за кандидатстване и първоначално не го допусна до техническа и финансова оценка. Твърди се, че всички тези пропуски са в резултат от некомпетентното консултиране на Т. от страна на ЦКК, тъй като ищецът не бил изпълнил основното си задължение по договора, а именно да предостави пълно съдействие на Т. в хода на цялата процедура до получаване на заявеното финансиране. По силата на сключения консултантски договор, изпълнителят е поел ясно определени и детайлно описани задължения - да окаже пълно съдействие във връзка с процедурата по кандидатстване за финансиране, включително да проследи допустимостта на възложителя, да изготви и редактира проектни предложения, да администрира подадените проекти до окончателна оценка, да консултира възложителя по възникнали въпроси и изобщо да осъществява цялостно управление на проектите до одобряване и получаване на целеното финансиране. Твърди се, че вместо това, реално извършеното от страна на ищеца се свеждало единствено до подаване на некоректно, непълно и некомплектно първоначално заявление за кандидатстване, което е довело до отказ за допускането му от ДФЗ. Сочи се още, че след получаване на отказа, ответникът бил положил огромни усилия, вложил значителни средства и претърпял множество разходи, за да не изгуби напълно финансирането. Твърди се, че без съдействие от страна на консултанта ищец, ответникът бил предприел всички възможни действия за отстраняване на значителния брой констатирани от ДФЗ пропуски и нередовности в първоначално подаденото заявление, изготвено от ищеца. Твърди се, че след всички положени усилия от ответника да спаси финансирането, с Решение № 03- РД/4649/27.10.2022 г., ДФЗ върна проектното предложение за извършване на техническа и финансова оценка. Било одобрено финансиране само на 50% от предвидените проектни разходи. Твърди се, че в резултат на лошото консултиране и некомпетентност на ищеца, финансирането отпаднало за голяма част от първоначално заявените проектни разходи, като остава единствено по отношение на компютър и софтуер за отчитане на дейности по отглеждане на пчелно стопанство с метео станция, изграждане на фотоволтаична централа и СМР към фотоволтаичната централа. Сочи се, че загубата на голяма част от финансирането се дължала изцяло на некоректното поведение и пълното бездействие на консултанта ищец по отношение на изпълнение на основните му задължения по Консултантския договор. Твърди се, че ответникът, въпреки неизпълнението на основни задължения от ищеца по Консултантския договор, всички създадени затруднения и претърпени вреди, в резултат от поведението на ищеца, е заплатило на консултанта възнаграждение в общ размер на 8 400 лв. Не било ясно изобщо на какво основание ищецът претендира възнаграждение за успех по чл. 4, т. 1.2. от Консултантския договор. Сочи се, че консултантът ищец има принос единствено за изготвяне на първоначалното заявление за кандидатстване по процедурата, по което впоследствие е постановен отказ заради значителен брой непълноти и нередовности в подадената документация. Сочи се още, че още едно доказателство за това, че ищецът не предоставил услугите, за които претендира плащане, е обстоятелството, че същият не бил издал данъчна фактура съгласно изискването на чл. 25, ал.2 от ЗДДС, който задължава доставчика на услуга да издаде данъчна фактура по ЗДДС към момента на осъществяване на услугата. С тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.